Вулгата и българската Библия

ЕВ, 26.11.2007

Безспорен е фактът, че Вулгата се нарежда сред най-значимите текстове на Средновековието. По време на Ренесанса и Реформацията преводът на Йероним става последен монумент на славата на Рим и служи като обединител на фрагментираната Католическа църква. Влиянието на Вулгата се разпростира не само в литургичното й предназначение, но и в социалната сфера на живота, изкуството и културата на западноевропейските държави. Като Библия, четена повече от милениум (от 400 до около 1530 г.), текстът на Вулгата вдъхновява безброй картини, химни и религиозни представления по времето на Ренесанса. Влиянието й е толкова силно, че дори след като реформаторите правят опит да я заместят с преводи на говоримите езици, самите те продължават да я използват в богословските си дискусии. Публикуваните проповеди на Калвин и гръцкият текст на Беза са придружени не с кой да е друг латински текст, а именно този на Вулгата. Дори когато английската оторизирана ревизия от 1611 (позната като King James) излиза от печат, нейното цялостно звучене е по-близко до латинската Вулгата, отколкото до протопревода, направен по-рано от Тиндел.

Широкото влияние на Вулгата допринася за още по-широкото магнифициране на нейните грешки. Една от тях е либералното възприемане на теорията за свободния превод. Тя възниква на базата на трудностите, които Йероним търпи в опита си да преведе гръцкия текст на Библията на латински, като запазва звученето на общоприетите старолатински преводи. Тези трудности са описани в писмото на Йероноим до Помахий, озаглавено „За начина да се превежда”. От него могат да бъдат направени няколко важни извода за процеса на превод на текста на Вулгата:

1.     Преводът на Вулгата е поръчков превод, а когато един превод е поръчков, той неминуемо носи лингвистичните и богословските белези на поръчителя.

2.     Тази част от Вулгата, която е превод, а не ревизия на по-стари текстове, е „едноличен” превод, в който Йероним рядко се води от мнението на други преводачи. Ето защо Вулгата неминуемо носи лингвистичните и богословските белезите на Йероним, както и неговите умишлени или неумишлени грешки.

3.     Вулгата не е буквален превод, както и сам Йероноим казва: „Защото аз самият не само признавам, но и свободно прокламирам, че в превеждането си от гръцки (освен в случаите на Светите писания, където дори редът на думите е тайнство) превеждам смисъл по смисъл, а не дума по дума.”

4.     Неуспешният опит да се запази наличното звучене в старолатинските преводи нарушава целостта на новия превод.

5.     Всеки добър нов превод на Библията търпи опозиция и критика, които следва да мотивират неговото подобряване.

Основната грешка на Йероним се изразява в това, че се задоволява да превежда „смисъл по смисъл, а не дума по дума”. Въпреки отдаденото внимание на словореда на Писанията на практика Йероним превежда Вулгата съвсем либерално. Това е методология, която той приема от Цицерон, който пише: „Сметнах, че не трябва да предавам текста буквално, но се стремих да запазя спецификата на думите и тяхното въздействие.” Той посочва, че причината за използването на този метод на превеждане е несъвместимостта на гръцките езикови структури с латинския начин на изразяване.

Проблемът във възприемането метода на Цицерон, както и този на преводача на „Поетическо изкуство” Хораций и преводът на древните комици от Теренций, е, че те не превеждат Писанията. Техните преводи са светски преводи, докато Йорним превежда текста на Библията. Този фактор сам по себе си изисква консервативна и стриктна буквалност на превода, защото всяко либерално отклонение би предизвикало грешки не толкова в превода на Йероним, а в думите, с които Бог говори на човечеството.

Йероним следва либерална теория на превода, защото е в безизходица заради граматическите несъответствия между латински и гръцки. Както самият той пише: „Мъчно е добре казаните на чуждия език неща да запазят същото изящество в превода. Някакво понятие е означено със спецификата на дадена дума – аз нямам в своя език такава, с която да го предам, и докато търся начин да изпълня изречението със смисъл, губя дълго време в обикаляне за иначе краткия път.” Това е откровено описание на безпомощността му да предаде гръцките падежи, словесни фигури и конструкции на латински, за което Йероним заключва: „Ако превеждам буквално, текстът звучи безсмислено.”

Тези фактори малко или много оказват влияние върху крайния резултат, заради което въпреки широкото си разпространение Вулгата съвсем не е перфектен превод. Теорията на превода, която Йероним предлага, е възприета по-късно от новите преводи на Реформацията, както и по-нататъшните западни ревизии на библейския текст, което включва почти всички налични английски, немски и френски издания. Съвсем ненужно и погрешно, тази теория е пренесена и в съвременните ревизии на българския превод на Библията най-вече заради зависимостта от западни текстови вариации, използвани при ревизиите на текста.

На практика обаче буквален превод от гръцки на български е напълно и безпроблемно възможен в по-голямата част на новозаветния текст. Ако това е невъзможно при превода от гръцки на латински език поради описаните вече лингвистични ограничения, то превеждането на граматическите структури на гръцкия език на български е напълно възможно заради твърде подобната граматика. Всеки, който се е занимавал с превода на гръцкия текст на Новия завет, трябва да признае, че преводът на български е далече по-лесен и граматически правилен, отколкото на английски. Ето защо новите български ревизии на Библията могат да се възползват от следните изводи за теория на превода:

1.     Буквалният превод на Библията е изключително трудна задача, тъй като той променя не само текста, но и езиковите, богословски и литургични традиции, създадени от по-ранни текстове.

2.     Въпреки че методологията на Йероним отрича такава възможност, българският език е много по-близо граматически до гръцкия от латинските езици. Ето защо буквален превод от гръцки на български език е възможен и не бива да бъде игнориран заради наличните либерални теории на превода.

3.     Постоянните промени и динамики на езика диктуват нарастващо неразбиране на по-старите текстови ревизии. Следователно вместо осъвременен вариант на дадена ревизия е нужно да се предложи нов буквален превод.

4.     Колективната работа при превода на библейския текст е много по-бърза и ефикасна, отколкото индивидуалният превод. Случаят с Йероним, а и по-късни примери като Еразъм, Лутер и Уиклиф ясно показват, че преводът, правен от един преводач, е много по-склонен към драстични грешки, отколкото превод, направен от екип от преводачи, които умеят да балансират и коригират промените в текста.

5.     Всеки нов превод, колкото и консервативен и внимателен да е той в промените, които предлага, предизвиква реакция у използващите по-стари версии. Следователно, вместо да ограничава себе си в ненужен баланс между наличните версии и оригиналния текст, един нов превод би следвало да промени революционно, като предложи превод възможно най-близък до оригинала.

Преводът на Йероним е пример както за правилен, така и за грешен подход при превеждането на библейските текстове. Подобен подход, базиран на западни теории на превода, е вече факт сред българските ревизии на Библията. Резултатът е ежегодно ревизиране на разнообразните произволни компилации на по-стари ревизии, чиято направа изключва дори минимален критичен подход. Този метод е доказал своята историческа и лингвистична невалидност и повече доказателства за неговата погрешност не са нужни. Нужен е нов превода на Новия завет от общоприетото критично гръцко издание, който буквално и правилно предава Писанията на български език. Такава революционна динамика започва от промяна в теорията на превода.

« назад