E-newsletter  |  RSS
Начало    |   История    |   Връзки    |   Контакти    |   е-вестник
Българско издание  |  English edition
Сряда, 27.03.2024 г.
Търсене:

За Библията
Християнска мозайка
Събития
Интервю
Християнство и изкуство
Жената и вярата
Взаимоотношения
Някой каза: Да!
Написано от вас
История на българското протестантство
Преводите на българската Библия
Религия и право

Инсталирайте нашия toolbar!


Обявихме гладна стачка, а за нас това беше пост


ЕВ, 09.11.2007

<font color=red>Обявихме гладна стачка, а за нас това беше пост</font>

Вячеслав и Ирина Гончаренко са пастори на църква „Нов живот” в Минск, Беларус. Днес в църква “Нов живот” обстановката е спокойна, но в момента тече кампания за защита на религиозните права и свободата на съвестта в Беларус.


 


Интервю на Габриела Николова


с Вяческав и Ирина Гончаренко


 


Какво е положението на християните в Беларус днес?


Вячеслав Гончаренко: Нашата църква се намира в град Минск. Тя съществува от 15 години. През цялото това време преминахме през много и различни периоди. Чак сега в страната ни започва затопляне в религиозен план.


През какви периоди преминахте през тези 15 години?


В. Г.: След падането на комунизма имахме период на голяма свобода. Появиха се много нови църкви, но за съжаление това не продължи дълго. Правителството започна да изработва закон, който да ограничи тази свобода.


Какво гласи този закон?


В. Г.: Това е общ закон за всички религиозни организации. В него има клаузи, които ограничават религиозните дейности. Един пример е, че вярващите не могат да се събират заедно без специалното разрешение на властите, освен определените за това места, а именно култови сгради, гробища и крематориуми. Така вярващите са поставени под зависимостта на властите.


Вярващите имат ли право да се събират заедно, ако нямат сграда за тази цел?


В. Г.: Ние, вярващите, не можем да се събираме, освен ако нямаме позволение от местен чиновник, а мнозинството от тях не дават съгласието си за това. Църквите в Беларус са поставяни в ситуации, в които да не могат да наемат сгради, а много от тях губят и сградите, които вече имат.


Какво се случи с вашата църква след издаването на този закон, забраняващ ви да се събирате?


В. Г.: Решихме да не пропускаме нито едно неделно богослужение и се събирахме без разрешението на властта. Събирахме се на улицата, в гората, на различни места.


Нелегални ли бяха тези събрания тогава?


В. Г.: Да, бяха нелегални, но в същото време ние се борехме да запазим църквата си цяла.


Полицията намесвала ли се е по време на събранията ви?


В. Г.: Много често, особено когато закупихме новата сграда. Тя беше бивша кравеферма. Искахме да построим своя църква на нейно място, но не ни разрешиха и започнахме да се събираме на богослужения в кравефермата. Точно тогава полицията започна да идва. Бяха ни наложени огромни глоби. Опитваха се по всякакъв начин да ни разпръснат, за да спрем да се събираме. В продължение на една година, която беше много тежка за нас, непрекъснато идваше полиция, следваха глоби и нови заплахи. 7000 долара е общата стойност на глобите, които платихме, но ние не отстъпихме. Продължихме да се събираме и по този начин показахме на властите, че събранията ни са нещо много важно и скъпо за нас.


Проблемът само до сградата ли се състоеше? За католиците и православните имаше ли проблем?


В. Г.: Повечето православни и католически общности имат свои храмове, затова този закон не ги засяга.


Само към евангелските вярващи ли е отправен този закон?


В. Г.: Да, законът засяга евангелските вярващи. След като евангелското движение преживя подем след 1990 г., възникнаха много нови църкви. Те бяха нови и не можеха толкова бързо за съберат пари, за да закупят сгради. Трябваше да наемат помещения. Така че този закон засегна именно тях – евангелските църкви.


Обръщали ли сте се към Европейската общност за защита на вашите права, или само на местно ниво отстоявахте правата си?


В. Г.: Писахме писма до всички известни на нас институции в Европа и молихме за тяхното внимание по нашия въпрос.


Получихте ли подкрепа от други християни?


В. Г.: Бяхме удивени от подкрепата, която получихме през това трудно за нас време. От целия свят се надигна глас в наша защита. Хората започнаха да ни пишат писма. Пристигаха журналисти от Полша, Германия и други страни. Почти нямаше страна, в която да не бяха чували за нас. Европа реагира много бурно в наша защита. Един от най-ярките случаи на подкрепа беше от страна на Европа и Америка, когато в кравефермата, в която се събирахме, пристигнаха европейски и американски посланици със скъпите си автомобили. Влязоха при нас и изразиха своето възхищение от мъжеството и куража на църквата ни. Това беше голямо събитие, което накара нашите власти да разберат, че ни поддържат хора от високи постове.


Какво се случи с вашето място за събрание?


В. Г.: Критичният момент за нашата църква беше, когато през октомври миналата година на нашата банкова църковна сметка бяха преведени пари за принудително закупуване на сградата ни. За 10 дни трябваше да освободим сградата. Тогава църквата ни започна акция на гражданско неподчинение. Събрахме се в сградата, донесохме си матраци и дюшеци и започнахме да живеем там.


Ирина Гончаренко: Това беше гладна стачка за пред обществеността, а пред Бог беше пост.


Какви резултати имаше от гражданското ви неподчинение?


В. Г.: На дванадесетия ден от стачката ни ме извикаха от администрацията на президента. Разговарях с главния идеолог на страната. Той ми каза, че президентът е в течение на нашата гладна стачка, че е на наша страна и ще ни помогне. Помоли ме да спрем гладуването. Ние не го спряхме, защото въпросът със сградата не беше решен. Посъветваха ни да отправим иск към Върховния съд. Ние го направихме и на 23-тия ден отговорът на Върховния съд беше, че се отменя решението. Започна се процедура срещу решението на другите съдилища, които до този момент бяха против нас.


И. Г.: Ние бяхме подали молба и до този съд, а решението да се закупи нашата сграда беше решение на Върховния съд. Те започнаха да ни изпращат писма ние да определим цената за мястото. Но ние не го направихме, защото не искахме да продаваме сградата. Тогава те сложиха смешно ниската цена от 17 хил. долара.


В. Г.: След това започна процес, който продължи още 8 месеца във Върховния съд, тъй като градската управа на Минск не ни отстъпваше сградата. Твърдеше, че решението вече е влязло в сила и не могат да ни отстъпят сградата. Затова започнахме акция за събиране на подписи за промяна на религиозния закон. Събрахме 30 хил. подписа, желанието ни е да достигнем 50 хил., за да се промени законът, тъй като той ни въвлече в този конфликт. Това отново нажежи ситуацията и предизвика нова среща. Тя беше с вицепремиера преди няколко седмици. На нея се събраха всички църковни деятели и епископи, а нашият въпрос се представи отделно. Вицепрезидентът ни уведоми, че е запознат със случая и не трябва повече да се съдим, а да разрешим проблема с преговори. Бяхме учудени, защото от самото начало искахме да преговаряме, а стигнахме до съда точно защото никой не искаше да ни чуе.


На тази среща присъстваше пълномощникът по религиозните въпроси, който не искаше да реши проблема ни. Вицепремиерът се намеси и изказа молба да разрешат нашия проблем. Целта на тези преговори беше да се избегне войната между църквите и държавата. Пълномощникът по религиозните дела дойде при нас и водехме преговори. Бяхме приятно изненадани, тъй като това беше знак, че държавата не желае да създава подобни остри конфликти и напрежение, за да не изглежда зле пред Европа.


Вярвате ли, че законът ще бъде променен?


В. Г.: Вярвам, че законът ще се промени.


И. Г.: Вярваме, че законът няма да остане същият. Властите ни заявиха, че не е нужно да събираме повече подписи, а да донесем тези, които вече сме събрали, след което ще започне диалог. Желанието на властите да водят диалог е голяма победа за нас. След като започнахме гладна стачка в друг град на Беларус, католици започнаха да гладуват в знак на протест, че не им е позволено да построят сграда на земята, която е тяхна собственост. Започнаха и други протести. Това, което правехме, не беше конфликт на една църква с властта, но на църквите в страната и властта. Започнахме да събираме информация за всякакво нарушаване правата на вярващите на територията на Беларус и събрахме доста факти. Оказа се, че нашият случай не е единствен. Това ни даде сили да се противопоставим докрай.


Как продължи борбата ви с властите в Беларус?


В. Г.: Само преди две години бяхме лишени от правото над земите ни. Тогава отправихме писмена покана към кмета на града да дойде и разговаря с нас и да ни обясни на какво основание сме лишени от право върху земята ни и на закупуване на сграда. Вместо това дойде полиция и ни наложи сериозна глоба. Тогава написахме ново писмо, в което казахме, че щом те не идват при нас, ние ще отидем при тях. Случаят беше много интересен, защото датата, на която бяхме насрочили срещата, съвпадна с посещението на нашия президент в Генералната асамблея на ООН в САЩ. Той трябваше да говори за това, че в страната ни има религиозна свобода и няма никакви проблеми. Нямахме представа, че той е на това посещение, тъй като дълго време не беше допускан там. Датата беше случайно избрана от нас, но, изглежда, Бог е насочвал действията ни.


Тъй като имаше събрани журналисти и политически наблюдатели, полицията ни каза, че ако излезем на демонстрация, ще ни арестуват и ще ни хвърлят в затвора. Жена ми ме попита дали съм обучил човек, който да се грижи за църквата, ако аз отида в затвора. Беше много труден момент, но ние не се страхувахме.


На следващия ден, когато трябваше да се състои срещата, бях извикан от главнокомандващия. Той ме помоли да не излизаме на демонстрация, като ме увери, че проблемът ще бъде разрешен. Бях изправен пред дилемата да излезем или не. Беше голяма вътрешна борба. Бог ми даде увереност, че ако излезем на демонстрация, те ще кажат, че са ни предложили преговори, а ние сме ги отказали, защото искаме да правим демонстрации за пред журналистите. Тогава реших, че не трябва да излизаме. Знаех, че ще ни измамят, но въпреки това не излязохме.


За около час успях да уведомя цялата църква. Хората се натъжиха, тъй като очакваха тази среща. На площада имаше около 20 журналисти с камери и те очакваха събитието. Поканих всички в нашата църква, за да им обясня защо няма да излезем.


Изпратихме няколко души да видят какво се случва на площада. Там бяха 20 автобуса на полицията, въоръжени полицаи с каски и палки, готови да ни разгонят, ако се появим на демонстрация. По такъв начин ни посрещаше кметът на града, с когото искахме просто да разговаряме. Това беше преди 2 години и сега борбата и усилията ни да извоюваме правата си дадоха резултат. Вярвам, че нашето мъжество и отстояване ще благословят Беларус и другите църкви, които няма да имат проблем с нанасяне на глоби и заплахи за затвор, защото една църква е решила да посрещне удара и устои докрай.


 


Кой ви подкрепи по време на поста за запазване на сградата ви?


И. Г.: Към поста ни се присъединиха много други вярващи от всякакви вероизповедания – католици и православни.


В. Г.: Най-интересното беше, че по време на гладуването при нас дойде делегация от Беларуския комсомол. Тя съществува още от времето на комунизма. Те ни подкрепиха и събраха доброволно пари, за да ни помогнат. Бяхме шокирани от отношението им. Бог ни постави нависоко и дори хора, които не вярват в Него, проявиха уважение към нас. Изказвам и огромната си благодарност към българските вярващи, които застанаха до нас, молеха се, внасяха писма до правителството и посолството ни. Благодарим на Българската църква, че стоя с нас до победата. Това е наша обща победа, дадена ни от Бог. Това е победа на християнството по цялата Земя.


Беларус е една от 15-те бивши съветски републики. На 25 август 1991 г. е провъзгласена за независима държава с президентско управление. Населението на Беларус днес е около 9 млн., от които 2 млн. души живеят в столицата Минск. Територията на страната е 207 600 кв. км. Традиционното вероизповедание в Беларус е източното православие. След обявяването на независимостта на страната започва основаването на нови църкви, част от които и протестантски.


Един от пионерите на възроденото Евангелие в страната е и църква “Нов живот”. Тя е най-голямата евангелска църква в Беларус. Създадена е през 1992 г. и има 1000 членове. Липсата на собствена сграда и невъзможността да се сдобие с такава предопределят трудната съдба на църквата. До 1999 г. тя наема различни сгради, в които провежда богослуженията си. Същата година обаче правителството на Беларус решава, че евангелските християни не са добре дошли в страната и така ги лишава от място за събиране. Дълго време службите се провеждат на открито в един от градските паркове.


През есента на 2004 г. с помощта на събраните дарения църква “Нов живот” закупува земя с неизползваема кравеферма в покрайнините на Минск. Правителството обаче оказва натиск чрез сериозни глоби за неправилно използване на сградата. Проблемът достига кулминацията си през октомври 2006 г., когато започва процедура по конфискуване и национализация на имота. След като е опитала всичко възможно, 1000-членната църква започва протест с пост и всекидневни богослужения. На 23-тия ден от протеста делото за национализирането на собствеността на църква “Нов живот” е прекратено и днес богослуженията се провеждат свободно.


 


 


« назад

Сподели във Facebook Bookmark and Share



ОЩЕ ОТ:   ИНТЕРВЮ
Молитвата
Църква и държава
Църква и държава
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
Дискусия „Досиетата на ДС – повод за страдание и/или покаяние в евангелските църкви”
В страданието Христос ни носи на ръцете Си
Нов буквален превод на Новия завет
Божите чудеса днес
Карандила – Планината на преображението
„Да си християнин, се иска издръжливост”
Християнството като взаимоотношение с Бога - Троицата
Християнството като взаимоотношение с Бога
Трафикът на хора – съвременното робство


05 Март 2012 г.
Съдът в Ню Йорк удължи правото на църквите да наемат училищни сгради за своите богослужения
Федералният апелативен съд отхвърли опита на Ню Йорк да забрани на църквите да провеждат своите богослужения в сградите на...
05 Март 2012 г.
Църковно служение осигурява помощ за сухите райони на Кения
Лодвар, Кения – Тревата отново е зелена заради дъждовете наскоро. Камили и огромни костенурки празнуват зеленото изобилие....
05 Март 2012 г.
Хората са по-слабо чувствителни към проблемите на християнството в сравнение с другите религии, смята директорът на Би Би Си
Марк Томпсън – генерален директор на Би Би Си, твърди, че хората проявяват много по-малка чувствителност по теми, свързани...
05 Март 2012 г.
Евангелско сдружение в Канада публикува доклад за въздействието на религиозното преследване върху децата
Евангелското дружество към Комисията за религиозна свобода в Канада публикува доклад с подробна информация за характера и ...
03 Март 2012 г.
Какви са религиозните и социални нагласи на британските християни през 2011 г.
Социологическо проучване на фондация „Ричард Докинс” (Великобритания) показва, че британските християни са с преобладаващо...
02 Март 2012 г.
Сирийските християни са поставени натясно, алармират правозащитници
Тъй като Сирия все повече се доближава до етапа, в който ще бъде обявена мащабна гражданска война, очертаващите се перспек...
02 Март 2012 г.
Открит е фрагмент от Новия завет, датиращ от 1. век
След откриването на фрагмент от Евангелието на Марк в Близкия изток, датиращ от 1. век, се появиха още две нови писмени на...
02 Март 2012 г.
Хавайска двойка използва изкуството като възможност да занесе духовна надежда в Япония
Десет месеца след като чудовищното земетресение от 9 степен по скалата по Рихтер и последвалото цунами опустошиха част от ...
01 Март 2012 г.
Проектът за Ноев ковчег в реални размери се сдоби със земя
Последното парче земя, необходимо за построяването на Ноев ковчег в реални размери, бе закупено наскоро в Уилямстаун, Кент...
01 Март 2012 г.
Фондация в защита на семейството започва петиция в защита на традиционния брак
След като правителството на Великобритания насрочи публични консултации за еднополовите бракове, през март 2012 г. Коалици...
01 Март 2012 г.
78-годишна християнка арестувана в Иран
Тайните служби в Иран вземат мерки срещу растежа на християнството и движението на домашните църкви в Иран и арестуват мно...
29 Февруари 2012 г.
Норвегия планира ролята на семейството да бъде поета от държавата
Норвежкото Министерство на семейството, децата и социалните въпроси предложи на правителството да въведе нови критерии за ...
29 Февруари 2012 г.
Изправен пред смъртта, известен пастор преосмисля значението на думата християнин
Вашингтон – Ед Добсън не се бои от смъртта, притеснява се как ще стигне до нея. Добсън е пастор с опит, политически актив...
28 Февруари 2012 г.
Учени твърдят, че постенето ни пази от алцхаймер и паркинсон
Според американски учени редовното постене може да предпази мозъка от дегенеративни болести. Изследователи от Националния ...
eXTReMe Tracker
 

www.evangelskivestnik.net © 2024 Студио 865. Всички права запазени.
дизайн и програмиране: УебДизайн ООД Професионалистите се отличават