Мечтаем за промяна

Данаил Танев, 23.07.2007

Владимир Георгиев е заместник-пастор на църква “Нов живот” в Чикаго. От 15 години е семеен. Съпругата му се казва Деляна Георгиева. Те имат две дъщери – Бистра на 14 години и Ива на 11 години. Владимир Георгиев и семейството му са в Америка от 9 години, а в района на Чикаго живеят и служат от 8 години.

Как решихте да се преместите в Щатите?

Владимир Георгиев: Историята на нашето идване в Америка може би е историята на повечето българи, които идват тук. Спечелихме зелена карта през 1998 година. През 1997 и 98 година бях част от служението на Библейския институт в България, където заемах позиция на административен и финансов отговорник. Това беше удовлетворяваща за мен позиция. Знаех, че това е Божията воля. В този смисъл получаването на тази зелена карта беше основна промяна на курса на живота ми. След като се молихме, взехме решение първо да отидем в Калифорния. Там прекарахме известно време и се върнахме в България по покана от Библейския институт да служим там още една година. На следващата година се върнахме в Америка, в района на Чикаго, където бях приет в колежа „Уитна” да следвам магистратура по библейски науки.

Каква беше причината да подадете документи за зелена карта?

В. Г.: Ние не сме имали за цел да се местим от България в Америка. Без никакви очаквания подадохме документи за зелена карта и много бързо забравихме за това. Когато получихме отговор, че печелим зелена карта, си спомнихме, че преди 9 месеца бяхме подали документи за нея.

Деляна Георгиева: Искахме да посетим наше приятелско семейство в Америка. Това беше една от причините да кандидатстваме за зелена карта. Те заминаха за Щатите годината преди нас. С тях бяхме много близки и все още сме. Тъй като щяха да ни липсват много, почти на майтап ни казаха да пуснем документи за зелена карта. Аз много се зарадвах, когато разбрах, че сме спечелили. Първата ми мисъл беше, че ще отидем да се видим със скъпите си приятели. Нашето семейство не знаеше в какъв голям Божи план сме въвлечени с решението ни да заминем за Америка.

Кога решихте да се установите в Чикаго?

В. Г.: Когато дойдох да следвам в колежа „Уитна”, аз нямах никаква представа, че в Чикаго вече има българско общество от вярващи, организирано в църква. Нямах и никаква представа за размера на българската емиграция в Чикаго. Един месец след като пристигнахме тук, се запознахме с пастор Станимир Танев, който по това време ръководеше църквата. От него получихме покана да посетим българската църква. Това се оказа ново начало за семейството ни и то продължава вече 9 години. Първоначалното ми намерение беше да завърша колежа си тук, а след това се молех за нещо друго, което Бог има за мен. Но така стана, че вече 9 години служим в българската църква в Чикаго.

Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъскват българските емигранти в Америка?

В. Г.: Едно от най-големите предизвикателства е езиковата бариера. Неразбирането на местния език е голяма пречка дори за първоначалното установяване на всеки българин в Америка. Друго от предизвикателствата е това, че всеки идва сам. Много от българите сме свикнали на семейна подкрепа, както и на много задружен и социален живот, който съществува в България. Пристигането в една страна, в която никой не те познава, културата е съвсем различна и няма кой да ти се обади дори да те попита как си, е едно огромно предизвикателство за българския емигрант.

Д. Г.: Тук има изключително голяма динамика във всекидневието и нямаш такава възможност да общуваш с приятели. Социалният живот е доста по-различен, тъй като и разстоянията са огромни. В България може по всяко време някой да почука на вратата ти и да прекарате заедно, докато тук това е доста ограничено. За да отидеш някъде и да се видиш с някого, трябва да отделиш един цял следобед. Всичко трябва да е по график, а това много ограбва от общуването. Ако не беше това голямо семейство – църквата, и ако животът ни не беше така тясно свързан с живота на хората от църквата, не мога да си представя как бих живяла в Америка. Аз обичам да се виждам с хора.

Как българската църква в Чикаго откликва на трудностите, които срещат българите?

В.Г.: Тук е уникалната роля на нашата църква. Намираме почва за работа сред емигрантската общност. Освен в споделяне и изучаване на Божието Слово помощта ни се изразява и в много практически съвети, които им даваме относно емигрантския им живот. Животът на българския емигрант е труден особено в началните години. Но това ни дава възможност да достигнем с Божията любов хората, които са в нужда.

Какви предизвикателства среща българската църква в Чикаго?

В.Г.: Дори и в служението имаме големи предизвикателства, най-вече във връзка с големите разстояния. Всеки вторник и четвъртък църквата ни е отворена за служение, за молитва, а в неделя имаме основна служба. Много често нуждите не чакат тези определени дни. Поради липсата на време и  големите разстояния се налага да откликваме постоянно на нуждите, като използваме мобилните си  телефони. Дори понякога поучаваме по телефона. Това често отнема половин час, един час. Също отнема много време пътуването от едно до друго място с кола, затова оползотворяваме и това време, като служим на някого по телефоните, докато сме в колата.

С какво се занимаване професионално?

В. Г.: В България съм завършил Икономическия университет в София, специалност „Счетоводство и контрол”. Още 1998 г., когато дойдохме в Америка, успях да си намеря работа по специалността си и това беше чудо, което Бог направи. Известно време бях мениджър на християнска издателска къща, а от 5 години работя за една корпорация, която се казва “Сара Лии”, и основните ми задължения включват финансови анализи и планиране. Работата е стресираща, но както Петър е бил рибар, така всеки един от нас има своите извънцърковни специалности и професии. Много благодаря на Бог за тази работа, защото с нея мога да изхранвам семейството си и след 17 часа да се занимавам с църквата, както и събота и неделя да не се притеснявам, че трябва да отивам на работа.

Д. Г.: Аз съм избрала работа, която ми позволява да прекарвам повече време със семейството си. За мен като съпруга и майка е много важно да бъда колкото се може повече време с тях. Затова, докато дъщерите ни са на училище през деня, аз се грижа за едно малко момченце на 9 месеца.

Какво мечтаете за бъдещето ви в Америка?

В. Г.: Мечтая Бог да умножава служението в нашата църква и да го благославя, така че да достигне не само българската общност в Чикаго, но до българите в цяла Америка. Те да осъзнават нуждите на нашите хора в България и да има мост между църквата, която е тук, и църквата, която е там. Мечтая за промяна в нашия народ по отношение чалгата, абортите, порнографията, която залива българските медии...

Д. Г.: Моите мечти са да видя децата ни да ходят в Божия път. Мечтая семейството ни да продължава да служи на Бог по този начин. Мечтала съм винаги да имам кухня за бедни хора, защото много ме боли, когато мисля за всичките бедни възрастни хора, изоставени в малките селца в България, и това, че социалните служби изпитват големи трудности да достигнат до всички тях. Мечтала съм да има църкви в тези селца, които да помагат на бедните хора.

Как поддържате българският език в семейството си?

В. Г.: Най-вече аз поддържам българския език, тъй като проповядвам на български, пиша проповедите си на български език, на кирилица. Осемдесет процента от контактите ни извън работа са с българи и това допринася всекидневно за поддържането на българския ни език. Децата ни много бързо свикнаха с езика и говорят без акцент. Когато дойдохме в Америка, аз бях единственият от семейството ни, който говореше английски език. Сега аз съм единственият в нашето семейство, който говори английски език с акцент. Голямо предизвикателство е за нас да запазим българския език на децата си. Още когато пристигнахме, взехме решение в семейството да се говори само на български език. Като малки на децата им беше много трудно, но винаги когато идваха при нас и ни питаха нещо на английски език, ние не им отговаряхме. Така те се научиха, че ако искат да получат отговор или каквото и да е било от нас, трябва да ни питат на български език. Запазиха българския си език, но дойде моментът, в който го владееха само разговорно. Тук, в района на Чикаго, има две български училища и записахме децата си в тях. Там те се научиха да четат и да пишат на български език.

Какво бихте казали на българите, които искат да се преместят да живеят в Америка?

В. Г.: Много ме боли, когато си помисля колко много млади хора са напуснали и напускат страната ни поради икономическите фактори. Съветът ми към всекиго, който иска да се премести в Америка и вярва в Бог, е да попита Бог дали наистина това е, което Той иска за него в момента. Много е важно за всяко решение в живота си човек да представя пред Бог нуждата и да разбере волята Му в момента.

Д. Г.: Това, което бих казала на идващите българи в Чикаго, е да знаят, че тук имат семейство, тук има хора, които са готови да ги посрещнат. Бих им казала да търсят вярващи и среда, за да не бъдат пометени с шеметната скорост, с която тече животът тук, защото животът тук е голямо предизвикателство за устояване на вярата.

« назад