Материализмът пречи на българите в Чикаго

Данаил Танев, 07.06.2007

Станимир Танев e пастор на църква „Нов живот („New Life Church”) в Чикаго.

Защо точно Чикаго?

През 1995 г. броят на имигрантите в Америка се увеличи. Чикаго е международен град, дойдоха много българи, изграждаха живота си тук. По това време бях студент в Далас и чух, че в Чикаго има много българи, и даже разбрах, че има християни, които искат да започнат църква. Тогава тъкмо завършвах училището „Christ for The Nations”. Дойдох в Чикаго и започнах да работя с българите.

Как започнахте църквата тук?

През 1995 г. започнахме да работим с малка група хора. По това време една американска църква отвори вратите си и започнахме да се събираме в нейната сграда. Работих към българското служение в църквата. По-късно усетихме, че е време да направим нещо ново – да се организираме като отделна църква, която да съществува под благословението на пастора на американската църква.

През 1996 г. излязохме от тази църква и през октомври се регистрирахме като Първа българска евангелска църква в Чикаго. След една година се преименува в Българска евангелска църква „Нов живот”. Досега тази църква върви напред. През 1997 г. пристигна Николай Василев, който беше завършил богословското си образование в училище в Тенеси. Той беше пастор на църквата до 2004 г. От 2004 г. досега аз съм главен пастор.

Какво е виждането на църквата ви?

Основната цел на нашата църква е да достигне българите за Исус. Както знаем, в началото на 90-те години на миналия век започна съживление в страна ни. Тогава Словото се проповядваше свободно. Оттогава много българи дойдоха тук. Ние като църква сме поставени тук, за да занесем Божието Слово до българите. Искаме да им представим Божията любов. Искаме църквата да е включена активно в живота на българската общност тук. Свързваме се с хора, участваме в различни мероприятия, провеждани от българската общност. Приети сме много добре.

Църквата ви е около 120 души. Какъв процент от тези хора са се спасили тук, в Чикаго?

Половината.

Какви са отношенията ви с българските църкви в Америка?

Българските църкви са в много добри взаимоотношения. На територията на Чикаго има 4 отделни български църкви. Едната е баптистка, другата е „Слово, вяра и живот”, другата сме ние. Има и една църква, която се състои от българи, но пасторът е мексиканец. Всяка една църква иска да види Христовото име, издигнато високо сред българите в Чикаго. Това е повод да работим заедно и всичко да върви. Учим се на съвместна работа.

А пасторите тук общуват ли помежду си?

С другите пастирите се чуваме поне един път в месеца. Споделяме различни опитности, заедно се радваме за нещата, които Бог върши в градовете ни. Имаме събиране, което провеждаме веднъж годишно през февруари заедно със семействата си. Прекарваме един уикенд заедно, споделяме неща от живота си...

Какви са перспективите ви?

Молим се да се основе църква във Флорида. В Лас Вегас има една малка група. В Колорадо има доста българи. Молим се Бог да отвори врати и там за основаване на евангелска църква. Конференцията, която правим всяка година, също е доказателство за добрата ни сработка. (Повече за конференцията прочетете ТУК!)

Имате ли общи проекти?

Все още нямаме. Опитваме се да се концентрираме върху конференцията.

Какво е предизвикателството пред една българска църква в Америка?

Българите, които са дошли тук, са хора, които са мечтаели да бъдат свободни, никой да не им казва какво да правят. Много от тях си мислят, че могат да правят всичко, което поискат. Точно с такъв тип хора работим тук. Когато влизат в църква, те осъзнават, че трябва да се съобразяват с някои неща – един с друг, с Божието Слово, с принципи... Това е едно от главните предизвикателства. Трудно е да им кажеш, че трябва да спрат да правят определено нещо. Те искат да бъдат независими.

Другото нещо, което пречи, е материализмът. В началото всички са готови да дойдат в църквата, но когато си намерят работа и си устроят живота, те закупуват всичко на кредит. Поради тази причина трябва да работят все повече и повече, за да изплащат кредитите си. Ние имаме задача да ги научим как да живеят по-малко на кредит, а повече да разчитат на доходите си.

« назад