Новият председател на ОЕЦ: Нека да излезем от черупките си и да говорим истината!

ЕВ, 08.05.2007

Интервю на ЕВ
с Николай Неделчев, председател на Обединени евангелски църкви

В какво състояние се намира алиансът сега?

Платформата не е лоша, но има още много неща, които да се постигнат. Имаме потенциал, имаме възможности, нямаме ограничения. Имаме доста предпоставки за по-добро развитие през следващите няколко години.

Какви са отговорностите на председателя на ОЕЦ?

Не са много, но са напълно достатъчни. Той е официалното представителното лице на евангелската общност в България пред обществените, правителствените, религиозните среди. Той председателства Управителния съвет, който ръководи дейността, а също и комисиите, които помагат във функционирането на ОЕЦ.

Той е личността, която развива целите и приоритетите на ОЕЦ.

На какво се крепи личната ви мотивация?

Аз съм на 58 години, млад дядо съм. Нямам мечти за нова кариера, успял съм в много от областите, в които съм се развивал. Това е предизвикателство, което аз приемам като форма на служение на моите братя, на страната ни. Останах в България, защото я обичам.

Какви са целите, които ръководят алианса?

Това са цели, които нашите бащи във вярата са си поставили, когато са създали ОЕЦ в края на 19. век. Те са: да имат обща платформа, обединен глас, време за общение, споделяне на ценности, разпространение на информация и най-вече представителство сред религиозните и нерелигиозните общности в страната и чужбина.

 Как тези поставени преди век цели ще се изпълняват днес?

Като продължаваме да изразяваме позицията си по актуални за днешното време проблеми. Сега ще приемем декларация по болезнените въпроси на обществото – корупцията, порнографията, абортите, хомосексуалните взаимоотношения и семейството.

Има ли нещо, което вие лично ще се опитате да постигнете?

Вече съм направил първи стъпки по въпроса за динамично взаимоотношение с медиите и активно участие със специалисти на различни нива там, където обществото има нужда от църквата.

Кои са тези места?

Едно то тях е сериозно включване в дискусиите във връзка с корупцията. Второто сериозно участие е свързано с дискусии за формиране на общественото мнение по отношение на законодателство, което да насърчава семействата. И трето – използването на опита ми от Европейския евангелски алианс за обединението на всички здравомислещи и стабилно основани на християнската ценностна система институции и личности в страната в подпомагане на законодателната система.

Какви конкретни стъпки за сближаване с медиите планирате?

Едно от нещата е това, което вече направихме преди няколко месеца – поканихме на семинар хора от медиите, които изнесоха информация, как религиозните ръководители да се научат да общуват с журналистите. Това е една от най-големите ни слабости. Религиозните водачи обвиняват журналистите и не могат да разберат, че най-добрият начин за диалог с обществото е чрез журналистите. Възможностите за дискусии с тях и създаване на делови взаимоотношения би било добро попадение в този тип отношения. Медиите не могат да отговорят на интереса към това, което се случва в евангелските църкви, поради простата причина, че при нас няма жълта информация.

Искаме да дадем и възможност на хората от църквите да бъдат обучени в областта на масовите комуникации и те да бъдат PR на пасторите, а не пасторите да вършат всичко, включително и това. Можем да имаме говорители, които могат и знаят!

Искаме и да се научим да мълчим, когато трябва да мълчим, вместо да се говорят глупости.

На събранието чухме мнение, че евангелизмът в България страда от липса на лица, които да го представят адекватно. Как ще коментирате това?

Това се дължи на няколко причини. Ако не уважаваме себе си, не можем да очакваме да бъдем уважавани. В евангелизма винаги е имало добри лица, но ние сме ги скривали поради различни причини. Заради това ще посветя силите си да работя за разпознаване на учените, знаещите, можещите и да им дадем възможност те да ни представят. Вместо да ги скриваме, бихме желали да бъдем с тях и да ги подкрепяме, като стоим плътно зад тях. Само това би помогнало.

Евангелските общности умишлено ли се капсулират, или обществото ги изолира? Как си взаимодействат?

И двете неща са истини. От една страна, ние сами се скриваме. Това е остатък от времето, в което не бяхме легални, това е начин на мислене. Повечето от дейностите трябваше да се извършват скришно, за да не попаднем в затворите. От друга страна, обществото е добре манипулирано, за да ни възприема като секта. Това се е случило на всички нива: медиите, държавното управление, завистта от страна на Българската православна църква.

Как ще се коригират взаимоотношенията, за които споменахте?

Това ще стане с търпение и изграждане на мостове на мир. Ние няма да бъдем атакуващи, нито защитаващи се. Ще говорим истината с любов, както би правил Христос, ако сега беше тук!

« назад