Нека не осъждаме, а да дадем отговор чрез медиите

Румен Методиев, 22.06.2004

Интервю на Румен Методиев и Иво Борисов с проф. д-р Робърт Фортнър, Калвин Колидж




Колко е натоварена е програмата ви през годината?

Аз сам преподавател в Калвин Колидж. Учебната година свърши в средата на май и веднага след това заминах за Уганда. Преподавах една седмица в Уганда Крисчън Юнивърсити. След Уганда заминах за Етиопия, където водих курс по теория на комуникацията. Оставяйки Африка, пристигнах в Европа и сега преподавам в България, като курсът тук продължава около седмица. Когато приключим тук, ще се прибера в САЩ и ще остана със семейството си за около седмица. След което заминавам за Вашингтон, за да изнеса две лекции на семинар. Следващата ми спирка веднага след Вашингтон е Улан Батор, Монголия. Ще преподавам в Държавния университет, като темата ще бъде ”Западните ценности и етика в създаването на новини за медиите”. Следващият ми ангажимент е пътуване до Китай, където ще бъдем със студенти от Калвин Колидж. Целта е опознаване на културата и образователната система на китайските колеги. Приключването на това пътуване ще ме отведе до Лос Анжелис, за да присъствам на събиране на борда на директорите на организация, която осъществява излъчването на християнски радиопрограми в Азия. Това лято ще бъде много ангажиращо и натоварващо.

Този график на пътувания и този вид работа повтарят ли се всяка година, или само тази е така натоварено?

Работата ми през годините е обща като натовареност и ангажираност, разликата е в това, че посещавам различни страни, но не и в броя на посещенията. Тази година бяхме поканени от партньори в Индия и Камбоджа, но нямаме физическата възможност да осъществим пътуването, но следващата година е много вероятно да посетим и тези страни.

Мислили ли сте да се откажете от преподавателската си дейност? При тази натовареност минавало ли ви е през ум да спрете?

Когато оставам сам за по-дълго време, понякога се питам, защо правя права всичко това. Мисля си, че ако всяка година преподавам едни и същи курсове на едно и също място, ще се отегча много. Това, което ме радва, е възможността да се срещам с хора от целия свят. Преподавам различни предмети в зависимост от нуждата на различните места. Работя с хора, които вършат с голям копнеж работата си и се стараят да прилагат новите технологии в служене за Христос. Това ме прави по-настървен за успех и едновременно удовлетворен от професията ми, независимо колко се натоварвам.

Какво място имат в християнските медии съвременни проблеми като сексуалната разпуснатост и материализма? Успешно ли ги разглеждаме тези теми?

Не знам дали в България християните имат имиджа на обществен полицай, но на Запад е нещо подобно. Християните са известни като хора, които винаги размахват пръст и казват: “Ти не прави това! Не трябваше да искаш това, не трябваше да го извършиш!” Мисля, че това е много опасно и неправилно. Хората няма да спрат да грешат, защото ние ги осъждаме постоянно, но те ще спрат, ако им покажем колко успешно християнството може да реши проблемите им. Те няма да се осъзнаят, ако ги заплашваме, но ще разберат колко се нараняват, ако видят колко добре може да се живее като християнин. Много често ние правим списък с непозволени неща и със свети неща. Това е християнска кола или християнска музика, а другото не е християнка кола и не е музика за християни. А какво е християнска кола? Не е ли по-важно да покажем на хората положителното на вярата, вместо постоянно да вадим негативното от техният живот? Те често имат чувство на вина заради греховете си, но нямат разбиране какво е християнство, защото не го показваме.

Какво мислите за спорта и бихте ли стимулирали младите хора да спортуват?

Аз харесвам спорта и практикувах много спортове като по-млад. Сега все още се опитвам да поддържам форма и да правя каквото мога, но вече съм по-възрастен. Карам колело и се старая да се движа повече. Обичам да гледам американски футбол, европейски футбол, голф и баскетбол. Спортът е тема, интересуваща много хора по света, и ние трябва да използваме това и да го приложим в нашата работа в християнските медии.

Има ли място комедията в християнските медии?

Комедията е нещо, от което християните се боят, а не трябва да бъде така. Бог има чувство за хумор и ние сме създадени по Негов образ и подобие. Ние харесваме смеха, защото и Той харесва радостта. Комедията е жанр, който грабва вниманието на хората, и ние трябва да я използваме повече. Причината, поради която изглеждаме странни, понякога неестествени, е, че хората не ни виждат да се смеем. Ние трябва да се научим как да се смеем. Ако можем да напишем нещо, което е добра християнска комедия, мисля, че това ще бъде много успешно за църквата. Аз написах християнска комедия и когато я представихме, някои хора запитаха няма ли това да направи Библията смешна. Сюжетът представяше двама равини, които се имат проблем с разбирането на Второзаконие. Аз мисля, че не Библията става смешна, а равините. Ние трябва да имаме правилната гледна точка.

Какви трудности срещате във вашата преподавателска дейност, която сте упражнявали почти на всички континенти?

Основните трудности, пред които се изправям, са от техническо естество. Липсата на достатъчно добро оборудване е основният проблем, който се старая да разреша. Това, което преподавам, изисква нужната техническа база, за да могат обучаваните да се упражняват по време на лекциите.

Когато напускате една страна, какво бихте искали със сигурност хората да запомнят?

Най-важното е да знаем, че медиите са област, в която добре свършената работа може да извърши невероятно много за Божието царство. Медиите са идеално средство за създаване на ученици и последователи. Ние трябва да направим всичко, което можем, за да свършим тази работа успешно.

« назад