Арабски версии на Библията

Д-р теол. Доний К. Донев, 25.04.2007

В Древността Арабия включва територията на Месопотамия, Източна и Южна Сирия и Юдея до Суец. Птоломей разделя тази територия на 3 части: 1. Арабия Феликс (означаващо Плодотворна); 2. Арабия Петрае (означаващо Каменна); и 3. Арабия Дезерта (означаващо Пустинна).

Не се знае точно кой и кога е донесъл благовестието по тези земи. Знае се, че Ориген пътува до Арабия поне два пъти през живота си, за да участва в доктринално богословски дискусии, разискващи еретически тенденции у богословието на двама църковни водачи – Вирилий и Хераклит. По-същото време се правят и опити за покръстване на някой номадски племена, като същевременно християнски мисионери навлизат в южните части на Арабския полуостров през Етиопия.

Най-ранните новозаветни преводи на арабски са направени около 8. век. До нас са достигнали около 75 арабски ръкописа, които се разделят на 6 лингвистични групи:

1.      преводи, направени от гръцки език;

2.      ръкописи, направени директно от или коригирани с помощта на сириакската Пешита;

3.      ръкописи, направени директно от или коригирани с помощта на коптски (предимно бохаритски) текстове;

4.      преводи от латински;

5.      ръкописи, направени от два различни източника по поръчка на патриарха на Александрия през 13. век;

6.      разнообразни ръкописи, характеризирани под формата на римувана проза.

Най-ранният открит арабски новозаветен текст е Синайският арабски ръкопис 151 от 867 г. Намерен е в манастира „Св. Катерина” в Синай през 19. век. Съдържа всички глави на книгата Деяния заедно с посланията. Четирите Евангелия са били в отделен том, който не е намерен. Текстът е преведен в Дамаск от арабски християнин на име Бишир ибн ал Сири. Ал Сири започва работата си по превода от Посланието към римляните, използвайки арамейски за базов текст. Преводът е придружен от текстов коментар, бележки в полето, лекционерни бележки и глоси. Детайлно фотокопие на ръкописа е издадено от Института за средноизточни новозаветни изследвания под редакцията на д-р Харви Стал.

До нас е достигнал и арабски новозаветен ръкопис, класифициран като Folio 1 recto of Sinai Arabic 71, датиращ от 10. век, който съдържа откъс от Евангелието според Матей 23:3–15. Някои други от по-късните ръкописи са запазили и арабски превод на Диатесерион. Този превод съществува в 2 форми, които са повлияни от Пешита.

От Средновековието до 19 в. нови арабски преводи на Библията се правят за различни църковни групи. Те включват и различни етноси, използващи разновидни езикови вариации на арабски като мелхити, маронити, несторияни и яковити. Освен на класически арабски Библията се превежда и на диалектите, използвани в Алжир, Чад, Египет, Мароко, Палестина, Судан, Тунис, както и наречието, използвано в Малта.

« назад