Наука и вяра

Габриела Николова, 19.03.2007

Интервю с д-р Тодор Велчев, Физически факултет на Софийския университет,
член на сдружение ХАРТА

Наскоро на пазара излезе книгата ”50 Нобелови лауреата и други учени за вярата си в Бог”. Вие познавате автора. Съчетанието между християнство и наука не е ли странно за съвременния читател, който е възприел, че това са две несъвместими неща? В тази книга са публикувани множество цитати и публикации на учени, които открито заявяват вярата си в Бог.

Точно защото за много хора в днешно време е странно съвместяването на идеята за религиозен живот и научни занимания, авторът на книгата Тихомир Димитров е наш сътрудник. Неговата основна цел е да покаже, че всички основни авторитети в науката, философията – личности от последните 3 века, са имали религиозни убеждения.

В книгата са изброени множество велики имена на учени като Алберт Айнщайн, Нютон, Пастьор, Галилей, Коперник, Планк, Хайнзенберг, Паскал, Едисон, Бруно, Рене Декарт и т.н., които не възприемат вярата си като пречка за техните научни открития. Кой тогава има интерес да поддържа този мит, че вяра и наука взаимно се отхвърлят?

В днешно време ми е трудно да определя кой има интерес от това мислене, но всички знаем, че в близкото минало официалната идеология на комунистическата държава се стараеше да насади в съзнанието ни (още от училищната скамейка), че вярата и науката са несъвместими.

Споменава се името на Чралз Дарвин, създателя на еволюционната теория, за която се смята, че е основата на научния атеизъм. Един цитат от него гласи: „Невъзможността да си представя, че тази величествена и удивителна вселена и нашите съзнателни души са възникнали по случайност, за мен е главното доказателство за съществуването на Бог.” В друг цитат Дарвин признава, че „първопричината на всичко съществуващо е съзнателната намеса на интелигентен създател или творец”. Защо според вас, след като самият той признава несъстоятелността на своята теория, тя все още продължава да се смята за единствената научно обоснована?

Учените, колкото и да се опитват да бъдат безпристрастни и обективни, са хора със свой светоглед – религиозен или нерелигиозен. Голяма част от хората, които списват научните списания по света, са с нехристиянски убеждения, които те прокарват. По мое мнение Дарвин е бил честен учен, направил последователни изследвания, използвайки известните му дотогава знания. Така е стигнал до определени изводи, както се вижда и от този цитат. Той не е виждал противоречие между идеята, че всичко е сътворено от Бога, и неговата теория за еволюцията. Според Дарвин тази теория описва механизмите, които по Божия воля са в основата на развитието на света.

Някои хора казват, че няма противоречие между наука и религия, тъй като възприемат религията като набор от правила, в които човек си вярва, докато науката се схваща като мироглед, факти и истинност, а вярата са митове и принципи. Това в действителност така ли е при християнството, можем ли да говорим за истинска вяра в този смисъл?

При различните религии тези неща стоят по различен начин. В много от тях има силен митологичен елемент и наистина са трудно съвместими със съвременния мироглед на науката. При християнството обаче не е така. Бих казал, че модерната наука е създадена на основата на библейски принципи. Голяма част от хората, които наричаме бащи на модерната наука (като Кеплер, Галилей, Бойл, Линей и др.), са били християни.

Вие, който сте учен и християнин, как съвместявате тези неща?

В момента, в който се обърнах към Христос като мой Господ и Спасител, приех християнската вяра. Това време съвпадна с политическите промени у нас, рухването на социалистическата система, основана на лъжа и насилие. Както всички млади хора тогава имах силни духовни търсения. Това е естествено след 50 години забрана на каквато и да е религиозна просвета. Имаше силен глад и жажда. Тогава се запознах с християни, които ми предложиха да изучавам Библията. В процеса на изучаването се отърсих от много предубеждения към тази книга. Видях, че това, което е засвидетелствано и разказано там за живота, делата, смъртта и възкресението на Исус Христос, отговаря на истината за живота такъв, какъвто го виждаме. Може да се обясни защо наблюдаваме зло в света; защо доброто някой път ни изглежда крехко. Може да ни се посочи коренът на дълбоките човешки проблеми и да видим изход от тях – всичко това отговаряше на духовните ми търсения. Така станах християнин и впоследствие си зададох въпроса: ами как ще съчетая вярата си със следването по физика?

В първия момент се получи сблъсък с онаследените представи, че християнството е враждебно настроено към науката. Дори бях готов да напусна университета, да прекъсна следването си по физика и да уча нещо хуманитарно, което (според тогавашната ми представа) е „по-духовно”. Но мога да кажа, че малко след това с Божията намеса и ръководство си изясних тези неща и разбрах, че не само няма противоречия, но основите на природните науки също са положени от християнски принципи. Християнството е уникално относно това, че всичките му основни твърдения и истини са основани на исторически факти, чиято достоверност може да се провери, дори и да се докаже.

 Томас Елиът отбелязва: Възможно най-лошото нещо е да защитаваме християнството само за това, че е полезно, а не заради това, че е истинно. Да се доказва правотата на християнството само защото е полезно за нашия морал, е погрешен ход. Напротив, ние трябва да покажем, че от истинността на християнството неизбежно произтича и истинността на християнския морал.

Много добре казано и много актуално звучи за нашето общество. В най-добрия случай хората ще кажат: да, християнството дава здраве и морални принципи. Но може ли да зададем тогава въпроса, възможно ли е да има морал без истина?

« назад