Справедлив ли е проектозаконът за амнистията

Габриела Николова, 07.03.2007

Всички неумишлени престъпления и престъпления по непредпазливост ще бъдат амнистирани. Това предвижда приетият в началото на януари т.г. от правителството проектозакон за амнистията, внесен от правосъдния министър Георги Петканов, по повод приемането на България в ЕС.

В обсега на закона попадат леките умишлени престъпления, извършилите престъпления до приемането на закона от Народното събрание, осъдените рецидивисти с остатък от присъдата до 3 месеца, непълнолетните с остатък до 2 години, осъдените за първи път с остатък до 1 година и майките с две или повече деца с остатък на присъдата до 3 години, обясни министър Петканов.

В обсега на проектозакона не попадат извършилите убийства, блудства, изнасилвания, подбуждане и подготовка на убийство, склоняване към проституция, приготовления за грабеж, организиране на хазартни игри без разрешение, предизвикване на катастрофи с тежки последици.

– Тези поправки в закона трябва да бъдат разгледани много внимателно и от юридическа страна, и от цялото общество, преди да бъдат внесени за гласуване. Едва ли има друг закон и друга тема в нашето общество през последните години, която да е толкова болезнена, както проблемът с престъпността, с правосъдната система, с осъдените в затвора, включително въпросът за тяхната амнистия. Знаете, че имаше амнистия след 1989 г. Оттогава досега затворниците, лишени от свобода, очакват нова амнистия. Влизането на България в Европейския съюз е добър повод за това. Аз съм съгласен с амнистията. Хората, които ще бъдат амнистирани, трябва да са внимателно подбрани. Опитът в служението в затворите през последните 8 години ми показва, че наистина има престъпници, които са осъзнали своето деяние, които са преосмисляли своите дела, и за тях би трябвало да има амнистия. Колкото и странно да звучи или е трудно за вярване, наистина за някои от задържаните затворът е оказал положително влияние.

В момента нашите затвори са претъпкани и няма прилични условия за затворниците там. Този факт е посочен като основен мотив за проектозакона. Има ли обаче библейско основание да искаме помилване на затворниците?

– Това до голяма степен се преплита с темата за прошката. Ако ние сме готови да простим на някого, това означава, че би трябвало да бъдем готови и да покажем тази амнистия в действие. Само че трябва да се направи тази много ясна разлика между амнистията като дело на законотворците и духовната страна на прошката – тази, която Бог дава и която и ние сме длъжни да дадем. Ако ние ги препокрием, при всички случаи ще сбъркаме – да препокрием духовната божествената прошка с амнистията или пък амнистията с прошката, тези две неща трябва да бъдат ясно разделени.

Вие имате деца. Не се ли страхувате за тях при една такава амнистия?

– За мен на първо място изключително важно е един човек да приеме Господ и Неговата прошка. Когато е разбрал, че греховете му са простени, той заживява нов живот. Той е променен. Когато търсиш Бог, търсиш и Неговата защита. Аз като вярващ човек се чувствам защитен от Бога и си мисля, че ако един човек стои близо до Бога, Той няма да позволи на неговото дете да му бъде навредено, но дори Бог да допусне да се случи нещо, мисля, че Той ще даде и мъдрост на всеки, който вярва в Него, как да реагира.

Какво ще кажете за реални случаи, когато е много тежко: дете е убито брутално и престъпникът подкупва съда, разхожда се на свобода и ви се присмива, и няма желание за промяна. На такъв човек трябва ли да му се прости?

– Ние, хората, сме склонни да стигнем до крайности, да изопачаваме даден въпрос или дадена тема, като смятаме, че ако простим, ние въобще не трябва да се занимаваме да търсим справедливост за този човек или, ако я търсим трябва, е докрай, като отмъщение, и по никакъв начин да не сме склонни да простим. Аз съм убеден, че едновременно човек може да прости и заедно с това да търси и възмездие спрямо деянието и закона на страната. Този човек е нарушил законите на страната, които са гласувани и приети от народа, и според тях има наказание, което трябва да изтърпи. Но това, че аз ще искам неговото осъждане и ако отида в съда, ще свидетелствам срещу него, не означава, че не съм простил неговото деяние. Аз трябва да му простя, защото, ако не простя, проблемът остава вътре в мен.

 Казахте, че ако не простите, проблемът остава вътре във вас и ви засяга лично. В Евангелието на Лука 17:3 се казва: ”Ако съгреши брат ти, смъмри го и ако се покае, прости му.” Тук виждаме едно условие – ако се покае… Искам да ви попитам: а ако не се покае?

– Тук е въпросът за разделянето на прошката – прошката вътре в сърцето на човека и това, което трябва да се даде, като развързване на духовния свят спрямо човека. Аз съм готов да простя всичко на всекиго, защото и аз съм човек и съм в състояние да извърша и престъпление, и грях. След като аз искам на мен да ми се прощава, би трябвало и аз да мога да прощавам. Това, че прощаваш, не означава, че ти оневиняваш самия човек за неговото деяние. Много показателен е случаят с разбойниците, които бяха разпънати заедно с Христос на кръста. Христос даде опрощение на този, който се покая, като му каза истината: „Още днес ще бъдеш с мен в рая.” Но въпреки това Той не го свали от кръста. Спрямо римските закони този човек вероятно беше извършил престъпления, насилвания, грабежи и пак според закона умираше за своето деяние. Ала това, че умираше, не означава, че не получи прошката от Бога, или това, че получи прошката от Христос, не означава, че той беше оневинен от закона.

« назад