Сириакски преводи на Новия завет

Д-р теол. Доний К. Донев, 07.02.2007

Сириак е източноарамейски диалект, един от първите, на които се превежда Библията. Най-ранните преводи на Стария завет на сириак датират от 1.–2. век.

Диатесерион

Първият новозаветен превод на сириак е направен от Тациан през 165 г. и се нарича Диатесерион (букв. едно до четири). Диатесерион е сборник на четирите Евангелия в един разказ вместо в четири. За определен период преводът става официалното Евангелие на сириакските църкви с коментар от Ефрем Сирийски. По-късно, в опит за църковна реформа, епископи на Сириакската църква нареждат заместването на текста на Диатесерион с Четвероевангелието. През 423 г. Теодорит, епископ на Кирус Сирийски, разположен на река Ефрат, пише, че е събрал повече от 200 копия и ги е заменил с Четвероевангелия по подобие на другите църкви. Копие от Диатесериона не е достигнало до наши дни.

Старисириакски преводи

Ранни сириакски преводи на Стария и на Новия завет, които заместват Диатесериона с Четвероевангелието, се наричат Vetus Syra (древносириакски). Източник на старозаветния текст най-вероятно е бил Арамейският таргум. Новият завет е преведен от западни гръцки варианти, както се вижда от двата запазени ръкописа, известни като Syra Sinaiticus и Syra Curetonianus. Тези текстове са били разпространявани между ранните християни в Палестина и носят западноарамейски езикови маркери. Syra Sinaiticus (обозначаван като sin или sys) е вероятно по-старият от двата текста. Curetonian Syriac (обозначаван cur или syc) е доста близък до Синайския кодекс и се предполага, че е негова ревизия в полза на византийския текст.

Пешита

Наименованието пешита произлиза от сириак и означава обикновен или общоприет. Това е най-старият запазен сириакски текст на цялата Библия. Различните запазени ръкописи датират между 4.–9. век. Текстът на Стария завет в Пешита е независим превод от протомазоретски оригинали. Предполага се, че е повлиян от Арамейския таргум, въпреки че на места личи използването на LXX (Исая и Псалми).

Новият завет в Пешита е цялостен нов превод, а не ревизия на древносириакския текст. Евангелията носят определено византийски текстови характеристики. Деянията и Павловите послания не са нито западни, нито александрийски. Пешита изключва II и III Йоаново, II Петрово, Юда и Откровение.

Филоксениан

Филоксениан е най-мистериозната сириакска версия. Преведена е от Поликарп през 507–508 г. под ръководството на Филоксений от Мабуг с цел да даде по-буквален превод от гръцки и да допълни новозаветните книги, изключени от пешита (II и III Йоаново, II Петрово, Юда и Откровение).

Херклеан

Херклеан е друга сириакска версия, която е създадена като ревизия на Филоксениан от Томас от Харкел през 616 г. Практически невъзможно е да се разбере коя част от Херклеан е ревизия и коя – нов превод, но е абсолютно явно, че целта на този текст е буквалност на превода. Преведени са всички предлози, представки и наставки в оригиналния словоред, дори с риск да се наруши сириакската граматика. Резултатът е текст, който не може да бъде публично употребяван, но е незаменим инструмент за текстов критицизъм. Още по-интересно е, че Херклеан е критическо издание, в което Томас съчетава няколко ръкописа, отбелязвайки техните разлики с обели или бележки в полето на гръцките (предимно византийски) и сириакски варианти на текста.

Палестински версии

Палестинският сириакски диалект (познат още като ерусалимски сириак или християно-палестино-арамейски) е по-различен от останалите сириакски диалекти и много по-близък до арамейски. Най-ранните ръкописи на палестинския сириакски диалект датират от 5.–6. век и представляват предимно лекционери. Три важни ръкописа са достигнали до нас: един от 1030 г., съхраняван във Ватикана, и два, съхранявани в Синай, от 1104 г. и 1118 г. Текстовият източник, от който са превеждани тези версии, е византийски, в частност кесарийски.

« назад