България, Европейският съюз и църквите

ЕВ, 05.02.2007

Интервю с Валери Ждраков – адвокат и гл. секретар на Българската християнска коалиция

Скоро се завърнахте от Брюксел, където участвахте във Втория конгрес на европейското християнско политическо движение. Каква е ролята на това движение в политическия живот на Европа?

Искам първо да поздравя нашите сънародници с влизането ни в Европейския съюз. Искам да ви кажа, че европейските държави са изключително благоразположени към нас. Когато бях в Брюксел, в целия град, а това е град държава, навсякъде се говориха различни езици и навсякъде ме питаха: “Радвате ли се?” И аз им казвах: „Радваме се!” Това наистина е заразително! Отиваш там и виждаш, че те приемат с широки усмивки и приветствия: „От България ли сте? Добре дошли! Здравейте!”

От какво идва тази радост, на какво се основава тя?

Хората се радват за нас. Колко ние се радваме, това вече е лично. Мисля, че го видяхме на новогодишните празненства по този повод. Никой не иска да види нещо разпокъсано. Европа без България и Румъния е, както беше Западен Берлин преди време – остров в морето от други държави. Сега това е с обратен знаменател. Европа беше разпокъсана: от една страна, континентална Европа и Гърция като един остров, но имаше една част в пъзела, която беше празна, и ние видяхме това при честването, когато българският и румънският премиер попълниха пъзела, като сложиха частите на картата. Според мен ентусиазмът идва от това, че Европа вече е затворена. Границите й са затворени и те ни приемат като част от тях. Сега ние не можем да се приемем и това е големият проблем, но вярвам, че нещата се променят. Когато виждаш, че другите те приемат, и ти се приемаш. Виждаме ли, че хората ни ценят, и ние ще започнем повече да уважаваме себе си. Ще можем да се впишем в европейския конгломерат от нации.

Как ще заобичаме първо себе си и как ще намерим достойно мястото си в Европа? Какво конкретно трябва да направим?

Трябва да погледнем първо в себе си и да си дадем личностна равносметка: колко добри съпрузи сме, или сме „чалга” съпрузи. Нямам нищо против хората, които слушат този стил музика, но имам против т.нар. чалга култура. Тя е консуматорска – прокламира само „дай, дай”, няма никаква съпричастност като това, аз да дам и да направя нещо за другия. Ако аз направя нещо за вас и вие направите нещо за другия, то другият ще направи нещо за мен. Следователно нека да бъдем християни не само по празниците, не само по Рождество Христово и Великден!

Българинът сякаш винаги е склонен да търси отговорност от правителството, което не е направило това или онова. Винаги някой друг е виновен.

Вижте, това е въпрос на лично убеждение. По времето на тоталитаризма съвсем съзнателно бяха изтръгнати от хората ценностите, положени в Библията. Опитаха се по някакъв начин, чисто демагогски, Библията да бъде преиначена и поставена в други рамки, но се видя, че това не действа. Не може един човек да говори колко е лошо да се лъже и в същия момент той да лъже зад кулисите. Това е абсурдно! Така че за мен е от изключителна важност да се обърнем първо към самите себе си, да се видим и да не казваме: „Не кради!”, а ние да крадем.

Европа, която в исторически план е с християнски ценности, има ли християнско бъдеще? Защото обединяването на всички тези страни, изграждането на Европейския съюз, е подбудено най-вече от войнстващия материализъм, финансовите интереси, които в момента управляват Европа. Какво е отношението ви към противоречието между тези ценности и управляващия дух?

Този въпрос е изключително дълбок и важен. Това е сърцевината на задачата, с която сме се нагърбили. Видях хора, които безкомпромисно отстояват вярванията и разбиранията, които имат в сърцата си. Християнството е в основата на Европа.

 Може ли то да се запази за бъдещето?

Трудно е, но това, което идва от Европа, не е по-различно. Материално хората ще бъдат задоволени и те първично искат това.

Това няма ли да ги отдалечи от Бога? Исторически погледнато, винаги при възникването на големи империи, когато материалният живот разцъфне, започва духовният упадък.

Това е и така, и не е така. Защото определяща е нуждата. Когато на пазара има нужда от нещо, то се харчи. Има ли нужда от християнски ценности? Безспорно да. Защото няма кой да даде отговор на въпросите, които се задават постоянно. Какво да правим с чувството на неудовлетвореност у хората? Нужна е различна ценностна система. Някои се обръщат към йога и други източни религии... Но, вижте, България е просъществувала именно поради християнското си наследство и християнските си корени.

 Много хора имат очаквания за по-добро. Реалистични ли са тези очаквания?

Според мен – да. Отново искам да кажа: всичко тръгва от човека към обществото, а не от обществото към човека. Социалистическата доктрина е такава: променете обществото и ще се промени и човекът. Тя е абсолютно неправилна. За съжаление това се видя в западните държави. Сега виждаме точно такава тенденция – неосоциализъм, и в Европа. Само че ние идваме от този “влак”, на който се возихме толкова години, и знаем какво беше. Нека да се обърнем към основните неща: да се обърне човекът към себе си – да пожелае да промени себе си, дома си, рода си, града си, а оттам – и държавата си, за да се промени Европа. Ако започнем да мислим по този начин, нещата ще се променят. Не бива хората да мислят, че правителството трябва да свърши това. Дори ако правителството има истинско чувство за отговорност, а министър-председателят – няма: ако той първо не е оправил дома си, как ще оправи другите хора? Това е желязна логика. Аз се чудя как е възможно да се избират съдии, които нямат житейски опит! Представете си 22- годишен съдия без житейски опит: няма деца, няма жена, воден от емоциите, как ще отсъжда.

Има хора със страхове и опасения, че нещата оттук нататък ще се влошат, че те ще обеднеят още повече и животът им ще стане още по-труден. На тях какво можете да им кажете?

Бъдете спокойни, няма да стане така. Приложете това, за което говорихме, и не гледайте някой да го направи вместо вас, а използвайте възможностите, които системата дава. Навремето можеше да имаш големи възможности, но системата те ограничаваше. Знам, че е много тежко, но промяната на обществото започва от самите нас. Тогава можем да очакваме по-добро бъдеще за себе си и за страната ни.

« назад