Всеки християнин е призован да бъде Майка Тереза

ЕВ, 01.01.2007

Джим Кантелън е бил пастор на една от най-големите петдесятни църкви в Канада. През 1981 г. е поканен от правителството на Израел, за да основе църква в Ерусалим. В момента тази църква е една от най-големите в Израел. Джим заедно със съпругата си Кати сега живее отново в Канада. Води християнско предаване по телевизията. Пътува и набира средства за подпомагане на деца и вдовици в Африка, които са болни от СПИН.

Преди 5 години стоях върху пясъчните почви в Африка. Тогава видях земя с невероятен потенциал. Но тази земя трепереше в ужас от най-поразяващата болест в света. Тогава се запитах: „Къде е църквата?” От този момент нататък Бог вложи мечта в мен. Видях как американските и африканските църкви работят заедно като партньори. Тогава разбрах, че заедно със съпругата ми трябва да поемем риска и да започнем да говорим на църквите за тази мечта. Виждането ми беше да екипираме църквите, за да бъдат ръцете и нозете на Исус, като служат на сираците и вдовиците, засегнати от ХИВ/СПИН.

Как се случи духовната ви връзка с Африка?

Преди бях пастор на протестантска църква в Израел. Много хора идваха в Ерусалим по това време. Един ден в църквата дойде пастор от Южна Африка и ме покани да отида там и да говоря на голяма конференция. Заминахме със съпругата ми. От този момент нататък започнахме да градим взаимоотношения с няколкостотин църкви в Африка. Няколко години по-късно, докато пастирувах църквата си в Банкуър, Канада, бях поканен отново да говоря в една африканска църква. Докато бях там, гледах репортаж за състоянието на Африка. Там се говореше за разпространяването на СПИН на този континент. Сърцето ми беше силно докоснато. Гледайки телевизия, се почувствах вътрешно задвижен. Исках да помагам на вдовици и сираци. Тогава се свързах с хора, които имат същата мечта. Така нашата дейност се разпространи в Замбия, Зимбабве, Малави, Танзания, Мозамбик, Конго, Кения.

Духовната връзка се случи вътре в нас. Беше нещо, което Бог ни говори. Сега дейността ни не е само в Африка. Работим и в Америка. Сега се свързваме и с България. Поканени сме и в Индия.

В какво точно се изразява дейността ви?

Аз съм като аларма. Двамата, със съпругата ми, търсим спонсори, срещаме се с пастори. Работата ми е да ходя навсякъде, където усетя, че Бог ме води и да издига високо гласа си, като призовавам църквите да помагат в това дело. Свързвам се с хора, поддържам връзка с тях. Разработваме различни програми - за грижа по домовете, за работа с деца, програма за образование...

Какъв отклик срещате?

Хората от църквите не желаят да говорят за сексуални теми по никакъв повод. Но не можем да игнорираме произхода на СПИН. Има две неща, които съм забелязал до момента: църквите са много консервативни и в същото време са горди. Ако в църквата влезе болен от СПИН, е голям позор да говориш с него. Няма приемане. Заради това мислене правим невъзможно за HIV-позитивните да влязат в църква.

Когато проповядвам, обикновено след събранието някой плаче, докоснат от словото. Тогава виждам, че Божият Дух оживотворява посланието в сърцата на хората. Понякога си мислим, че християнството е за християните и техните нужди, но това не е така! Християнството е за разрушения свят отвън! Ако не сме подготвени да бъдем светлина в тъмнината, тогава не можем да се наречем християни. Това послание трудно се приема и разбира.

Каква е мрежата ви на сътрудничество в момента?

В момента работим с около 30 хиляди църкви. Преди години започнахме отникъде, но сега виждаме как Бог задвижва всичко. Аз вярвам, че църквата е първата по важност инфраструктура в света. Затова друга част от работата ни е да говорим на църквите, че в тях е положена сила. Трябва да използваме тази сила!

Защо идвате в България?

В България сте изправени пред голямо предизвикателство! Четох, че 49 процента от децата в България са отглеждани от един родител. В повечето случаи това е майката. Погледнато библейски, деца, които израстват без баща, са сираци. Ето това стои пред вас сега! Ето защо сме тук и ние!

Как се случиха нещата в Израел?

През 1981 г. израелското правителство покани съпругата ми и мен да започнем църква в Ерусалим. По това време работехме към една програма, чрез която водехме като доброволци на различни места млади хора от Канада. Така преди години аз и съпругата ми отидохме в Ерусалим, за да предложим тази програма и там. Направих презентация пред властите там. Те ни приветстваха и ни поканиха да започнем работа в Ерусалим, като основем църква. Много хора ме питат защо приех, но единственият ми отговор е, че това беше Божествено назначен период в живота ми. Хората в Ерусалим ни видяха като техни приятели. Тогава бяхме на по 30 годни, с 3 малки деца, живеехме в Торонто. Но оставихме църквата там и се преместихме в Израел. Нарекохме църквата „Царят на царете”. Впоследствие това стана най-голямата протестантска църква в Израел. Тя съществува и до днес и става все по-силна.

Каква е атмосферата в Израел сега?

Когато се изместихме в Израел, имаше 3 хиляди вярващи, а сега те вече са над 20 хиляди. Атмосферата много се променя! Когато отидохме там, имаше недоверие към така наречените мисионери и основатели на църкви. Сега не е така. Те разбират, че са демократична държава, и се учат да приемат всекиго. През последните 15 години са се обучили много пастори. Има много доста хора, които са новоповярвали и израстват в здравословна среда. Музиката е разнообразна – съвременна християнска музика, госпъл, рок.

Занимавате се с толкова различни неща. Във всичко това какво е основното ви послание?

Основното ми послание е призив към църквите да изследват взаимовръзката между праведността и справедливостта. Праведността включва взаимоотношенията ни с Бога, а справедливостта – взаимоотношенията ни с хората. Ако сме праведни, ще бъдем и справедливи. Ще се отнасяме правилно към хората около себе си. Не е достатъчно просто да казваш, че вярваш. В Библията пише, че и демоните вярват и треперят. Вярата трябва да е подплатена с дела!

Какво ще пожелаете на читателите ни?

Бъдете активни! Силата на Бог променя света! Тази сила е във вас!

« назад