Обвинен, оправдан, свободен
ЕВ, 15.12.2006
Среща с Александър Русов,
обвинен за убийството на Андрей Луканов
Какъв беше животът ви преди 29 март 2000 г.?
Животът ми беше като на обикновен човек. Вярвам в Бог от детството си. Нашата религия беше православна. Бог винаги ми е посочвал пътя и ми е показвал, че Той съществува. Бях женен, жена ми беше бременна във втория месец, когато ме отвлякоха от Украйна.
Прекарвате в затвора 6 години, като от 2003 г. сте с доживотна присъда. Как протичаше животът ви там?
Разбира се, животът в затвора не беше лесен, особено когато човек е невинен – обвинен за престъпление, което не е извършил. Моята леля ме е учила, че трябва да благодарим на Бог за всичко, което се случва в живота ни.
Не бяхте ли ядосан на Бог за несправедливостта спрямо вас?
Не мога да обвинявам Бог за тези неща, защото хората вярват в съдбата, а аз не вярвам. Мисля, че всичко, което се случва в живота, е израз на Божията воля. Бог по някакъв начин иска да направи нещо за човека. В Библията се говори за златото, което се претопява и очиства. Аз винаги съм се питал защо това се случва с мен. Мислел съм, че сигурно има нещо, което трябва да променя – да се покая с цялото си сърце, да се обърна към Него, защото животът ми преди беше изпълнен с чудеса. Той винаги ме е насочвал към Себе Си и ми е показвал, че е истинен, че Исус Христос е Негов Син. И преди съм ходил на църква, палил съм свещички, но Бог винаги е искал да ми каже нещо повече.
В крайна сметка, разбрахте ли защо се случва всичко това?
Бог отговаря на молитвите ми. Беше ми обещал, че ще бъда на свобода. Разбира се, минаха 6 г., но това е била Неговата воля и аз не мога да й се противопоставям. Не знам занапред какъв е Неговият план за моя живот, но знам, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога и са призвани според Неговото намерение (Римляни 8:28).
Доколко можете да уподобите вашата история с тази от живота на Йов?
Йов е бил свят и праведен човек. Това е много силна книга, която представя неговите страдания. Бил е верен на Бог, а аз не мога да кажа за себе си, че съм бил свят и не съм допускал никакви грехове. Мислил съм си, че съм обикновен християнин и това е достатъчно.
Защо именно в затвора решавате да задълбочите вярата си и познанието си върху Библията?
Питах Бог какво иска от мен и защо това се случва. Така се сдобих с Библията и започнах да я изследвам. Имаше много въпроси, на които нямах отговор. Тогава започнах да се моля на Бог да ми изпрати човек, който да ми помогне и да ми отговори на въпросите. И Бог чу моята молитва. Той ми изпрати човек, едно момче от Кремиковци – евангелист, който излежа присъда от 9 г. Сега не знам къде е. Сигурно някъде пастирува и проповядва Божието Слово. Тогава подадох молба и поисках среща с евангелския пастор.
Защо потърсихте и се обърнахте към протестантски пастор, след като се определихте като традиционно православен?
От това момче, Николай Кънчев, разбрах, че евангелистите приемат Библията така, както тя сама себе си тълкува.
Как практикувахте, изповядвахте вярата си в затвора?
С молитви, четене на Библията и срещи с пастор Ковачев. Той много ми помагаше. За повечето от нас той беше човекът, с когото можем да споделим всичко – проблемите и борбите, а те в затвора не са никак малко.
Има ли дискриминация между различните вероизповедания в затвора?
Разбира се, когато подадох молба за среща с протестантския пастор, първоначално не ми разрешиха и се възпротивиха, казаха да се обръщаме към отец Николай. За мен това беше нарушение на закона и настоявах за среща е евангелски пастор. Имаше противоречия. Веднъж ми разрешиха среща, а след това я забраниха. Но благодаря на директора Димитър Райчев! Когато той дойде в затвора, въпросът се разреши. След това имах срещи с пастора всяка седмица.
Сега вече сте на свобода. Какво мислите да правите? Ще се върнете ли в Русия, или ще останете да живеете тук? Имате ли някакви планове?
Неведоми са пътищата Божи и затова нищо не мога да кажа по този въпрос. Бог знае всичко за бъдещето. В сърцето си наистина съм благодарен на съдиите, три прекрасни жени, за безпристрастието, за смелостта, за честността и за независимостта им.
Те направиха нещо невероятно, което е една стъпка в правосъдието на Република България. За тях се моля всеки ден. Нека Бог да ги благослови! Амин.
« назад
|