Неподправеното Божие Слово е на първо място за нас

ЕВ, 01.12.2006

Разговор на Мария Данаилова с Ервин и Герда Дамсон от Германия

Бихте ли се представили накратко?

Казвам се Ервин Дамсон и съм от Щутгарт. Почти 30 години, по време на комунистическия режим работех, като мисионер в Източна Европа към мисията “Светлина за Изтока”. Тази мисия помагаше както на християни в България, така и на вярващи от цяла Източна Европа. Чрез нея имам и своите приятели в България и сега сме дошли да ги посетим.

Аз съм Герда Дармсон, съпругата на Ервин. Не можех да пътувам и да участвам в тази мисия – ние имаме три деца. Така че по времето, когато Ервин пътуваше, изпълнявах ролята на майка и на баща.

Вашата мисия е известна сред вярващи в България. По време на комунизма е помагали за разпространението на Библията. Бихте ли споделили нещо повече за това?

През този период вкарвахме нелегално Библии и християнска литература във вашата страна. Не беше лесно, защото България беше от държавите със строг комунистически режим, затова и митничарите бяха изключително внимателни. Както сами знаете, доста пастори бяха сериозно преследвани и имаха ограничена свобода. Но въпреки това Господ Исус Христос ни помагаше и успявахме да внесем християнска литература. За нас бе важно, че можехме да посещаваме приятелите си. Тогава един немски проповедник баптист поучаваше тук и с това помагаше на братята и сестрите да устоят в онези тежки времена. Естествено, помагали сме и материално на тези, които имаха нужда. Но това не беше най-важното, защото ние се чувствахме части от едно тяло, а когато една част страда, другите състрадават. За тези преживявания от България писахме в пресата на Запад, за да може обществеността там да разбере колко е трудно да живееш като християнин в една комунистическа страна.

Знаем, че сте внасяли хиляди Библии и в бившия Съветски съюз.

Основно работехме в бившия СССР, но и в Румъния, Полша, Чехословакия и въобще в целия Източен блок.

Годишно сме разпространявали около 400–500 хил. Библии (джобен формат). Освен това излъчвахме радиопредаване на руски език, за което, естествено, нямаше митничари да го следят и спират.

Герда, вие участвате в женска мисия за молитва, сигурно подкрепяте немалко мисионери...

Да, от 20 години съм член на Немската женска мисия за молитва. Ние се молим за мисионерки и най-вече за тези, които живеят сами. На жените, които нямат съпруг и семейство, им е още по-трудно. Срещаме се веднъж месечно, имаме молитвен лист и се молим за тези жени от цял свят.

Как подкрепяхте съпруга си през годините?

Това не беше никак лесно. Но с времето осъзнах, че мъжът ми ще се занимава с тази дейност. Аргументът му беше следният: Божият план би могъл да ме прати и в Африка, тогава щеше да е още по-трудно. Така че Източна Европа и в частност България е много по-добре. Беше убедителен. С годините забелязах, че подкрепата е свързана с покорството към Бога и постепенно то се превърна в благодарност.

Ервин, сега се занимавате с нещо съвсем различно...

Да, след 30 мисионерски години съм част от друго обединение – “Лудвиг Хофакер”. Това дружество се намира във Вюртемберг. Името си носи от един проповедник, носител на съживление, който е починал през 1828 г., на 28 години. Но той проповядвал толкова вдъхновено Божието Слово, че някои хора пътували по 30 км, за да слушат неговите проповеди и поучения. Той имал едно-единствено послание: “Ела при Исус!” – типичната проповед на един проповедник, носител на съживление. Този мъж иначе бил болен, но Господ го използвал по забележителен начин. В неговата слабост Божията сила се изразявала мощно във Вюртемберг.

Сега, като лютеранска църква, ние сме част от Държавния синод, който има 2,5 милиона членове. За нас неподправеното Божие Слово е на първо място, както и обръщението и покаянието към Исус. Тази доктрина е основна за пиетизма.

Какъв бе поводът за гостуването ви у нас?

С проф. Дечко Свиленов се познаваме още от времето на комунистическия режим, когато сме го подкрепяли в неговата дейност и сме пращали християнска литература. Дойдохме да го насърчим, да видим как върви духовната работа в България. Празнуваме нашето 25-годишно приятелство!

В България беше извършено още едно Божие дело – около 2 милиона детски Библии и учебници по християнска етика бяха раздадени в държавните училища, за което неотдавна имахме интервю с проф. Свиленов...

Проектът “Детски Библии за първи клас” ни е познат. Това е стратегическа работа, семе на надеждата. Ние се молим и се надяваме, че у детските сърца ще се породи желание да познаят Исус Христос.

Какво пожелавате на читателите ни?

Пожелаваме им винаги да държат надеждата си в Христос!

« назад