Да хвалим Бог е целта на сътворението ни

Весела Илиева, 21.10.2006

Как се роди идеята за „Призив към всички народи” – международния християнски събор в Берлин?

След като организирахме първия международен хвалителен събор на стадион „Уембли „в Лондон през юни 1997 г., много от моите приятели и колеги, които участваха, споделиха, че това е началото на събитие, което не трябва да спира. Някой подхвърли идеята да помисля за Олимпийския стадион в Берлин. Бях започнал да чета за предназначението на стадиона за Олимпийските игри през 1936 г. Научих, че на една огромна камбана, с която се дава сигналът за откриването на игрите (тя се намира все още там, встрани от стадиона), стоят думите „Призовавам младежта на Земята”. Когато прочетох тези думи, разбрах, че това трябва да бъде подтик за алтернативна визия за Берлин: „Да призовем младежта на Земята и всички млади по сърце да възхвалят Господа Исуса Христа.” Един от любимите ми библейски стихове е Откровение 5:9: „и те пееха нова песен, от всяко племе и на всеки език, от всеки човешки род и всяка нация” (нов международен превод, изд. англ. – б.р.). Един ден ние всички ще бъдем пред трона на Бог и ще Го хвалим, но сме призовани да предвкусим това и сега, нашето поколение е призовано да хвали и прославя сега и тук своя Спасител. От тези размисли всъщност бе родена визията за „Призив към всички народи”.

Кои бяха най-съкровените моменти за теб в Берлин?

Много бяха прекрасните моменти на този хвалителен събор, но ето някои от особените за мен: Chris Bowater ръководеше стадиона в общо неколкохилядно хваление с песен, писана на език за слепи, Kings Kids – този прекрасен европейски хор от деца християни, които са взели решение да служат на Христа с хваление, събрани от различни църкви, и моментите, когато момчетата, моите близки приятели и съмишленици от “Delirious?” изпълняваха химните „History Maker” и „Majesty”, и разбира се, превъзходните „Psalm Drummers”!

Какво ти липсваше на този събор? Би ли направил нещо различно на следващия?
Мисля, че направихме максималното, най-доброто, което можехме да дадем от себе си. Получихме толкова много положителни отзиви от гостите на събора, от хора, които присъстваха. Единствено ме натъжава фактът, че не напълнихме стадиона с над 50 000 християни, както бе на „Уембли”. Разбира се, над 25 000 бяха този път основните регистрирани участници и допълнително огромното количество хиляди гости, но щеше да бъде чудесно, ако бяхме успели да организираме повече християни и хвалители, християнски изпълнители и църкви – повече, отколкото на първия събор в Лондон.

Християнската музикална култура в Европа е различна от тази в САЩ. Удачно ли е изолирането на християнската култура от т.нар. светска?
Поради това, което правя, аз съм част от християнската музикална култура. Но и аз се страхувам, че тази култура се изолира и се превръща в своеобразно гето. Това културно гето е твърде забележимо и в САЩ. Изглежда, и там някои хора живеят изолирано в един алтернативен „християнски” мехур, който им служи за бягство от реалния свят. Те копират музикалните стилове и имидж на групи от реалния свят, но "пеят за Христос" вместо за други теми. Те са "християнски попзвезди”, които имат за цел да достигат само християни. Това е обща тенденция в църквите там и тук. Исус обаче никога не иска от нас да живеем по този начин. Християните трябва да бъдат част от водещите тенденции на съвременната култура и да бъдат новатори, а не копия. Много християнски музиканти се задоволяват с това, да пишат и свирят посредствено, в някаква религиозна ниша и дори наричат това мероприятие и занимание служение. Аз бих окуражил всички християнски музиканти, които искат да бъдат "попзвезди”, да бъдат част от водещите музикални тенденции и да сключват договори с ключови, водещи, големи лейбъли. Аз не живея в християнски град, не съм клиент на християнска банка, не пазарувам в християнски супермаркет, не си доя млякото от християнска крава. Защо трябва да мисля иначе, когато става дума за музиката?

Трябва ли да бъде приоритет хвалението в живота на отделния християнин в постмодерното общество?
Бог ни създаде да го хвалим, да Го възвеличаваме и да Му се покланяме. Винаги когато пеем и се молим, изразяваме поклонението си към своя Създател, неминуемо е. Но това, което бе и е целта на сътворението на човека и на спасението ни, това, което Бог търси в нас, християните, е стил на живот на поклонение. Живот на пълно отдаване, живот, в който сме поставили Бог на централно и първо място. Живот, който сме предали на Него. В настоящия постмодерен свят стилът на живот на модерния християнин не трябва да се отличава по дух от първичния християнски стил на живот в Ранната църква. Всъщност стилът на живот за християнина не се променя, защото не са се променили нито Божият Дух, нито Неговите приоритети за нас.

Какви са бъдещите ти проекти? Над какво работиш в момента?

В момента размишлявам – след всички тези години на работа в Берлин чувствам, че сега трябва да преосмисля всичко направено, преди да продължа.

Ще има ли друг „Призив към народите” след Лондон и Берлин?

Бог знае. Бих искал да окуража други християни, християни музиканти, творци да организират подобни хвалителни събори в собствените им страни. По време на работата ми общувам с хора, които имат желанието, чувстват необходимостта да организират събори с хваления на национални стадиони в Унгария, Холандия и Канада. Ако вие организирате в София такъв, аз съм готов да присъствам. Ще бъде чудесно след Лондон и Берлин християните в Европа и по света да успеят да организират хваления и общи молитвени събори във всяка столица, на всеки национален стадион. Може би един ден ще можем да реализираме един едновременен „Призив към всички народи”, едновременен събор на хваление и поклонение от всички големи европейски и световни стадиони. Това би било грандиозно събитие, знак за силата и единството на християните.

Имаш ли контакт с български християнски изпълнители?

Не, нямам личен контакт с български колеги – християни музиканти, нито с организатори на подобни събори или концерти, не са ми известни хвалителни конференции и събори в България. Би било добре това да се промени и мисля, че оттук нататък тепърва ще се срещаме. България вече не е изолирана от европейското християнско семейство. Аз никога не съм бил във вашата страна, но с огромно желание бих посетил прекрасната ви родина, бих се срещнал с християни музиканти, с певци и автори на текстове, за да се окуражим в работата ни, да споделим опит, да създадем връзки.

Християните творци в Европа в една обща комуникационна мрежа – това реална визия ли е? Няма ли една подобна мрежа от връзки и контакти да помогне при организирането и координирането на бъдещи проекти?

Абсолютно, идеята е чудесна. И аз мисля в тази насока. Би било прекрасно да се изгради една паневропейска комуникационна мрежа, нетуърк от музиканти и творци християни, които да комуникират и да разменят опит, да изграждат заедно и да се назидават, да работят по общи проекти. Толкова много имаме да се учим едни от други, да изучаваме музиката, традициите и новото хваление и поклонение в християнската култура на всяка нация.

Интервюто е публикувано и в Point-of-view.org

« назад