Codex Bobbiensis (k)

Д-р теол. Доний К. Донев, 13.10.2006

Codex Bobbiensis (k), или Бобиенският кодекс, е важна древнолатинска версия на Библията, използвана два века преди Йероним да преведе латинската Вулгата. Кодексът датира от около 400 г. Заради приликите му с библейските цитати, използвани от Киприян Картагенски, се предполага, че ръкописът представлява текст, преобладавал в провинциите на Африка през 3. век. За съжаление само част от кодекса е достигнала до наши дни. Тя съдържа първата част на Евангелието на Матей (до 15 гл.) и Евангелието на Марк (от гл. 8 до края). Точното съдържание на ръкописа е Марк 8:8–11, 8:14–16, 8:19–16:9 и Матей 1:1–3:10, 4:2–14:17, 15:20–36. Евангелията в ръкописа вероятно са били подредени в следния ред: Йоан, Лука, Марк и Матей.

Кодексът е направен през 5. век в Африка и пренесен в ирландския манастир „Бобио” в Северна Италия. Предполага се, че е принадлежал на св. Колумбан, който умира през 615 г. Ръкописът заедно с други книги от манастира е пренесен в Националната библиотека в Торино, където се съхранява и до днес. Първоначално текстът е непълно копиран и редактиран от Флек. Това налага направата на нова транскрипция, която е извършена от Тишендорф и публикувана през 1847 г. Новата транскрипция показва, че текстът не е просто един от итала ръкописите, както Тишендорф предполага, а съдържа фрагменти от много по-ранни латински текстове на Библията. Някои от тези фрагменти, които са познати на учените от независими цитати в отделни древнолатински текстове, са запазени непроменени в текста на Евангелието на Марк така, както са записани в Codex Bobbiensis. Смята се, че тези фрагменти са много по-точни от по-късни преписи, тъй като са преминали през много по-малък брой преписвачи и ревизии на текста. Е. А. Лоу сочи, че палеографски маркери в текста показват, че е копиран от папирус, датиращ от средата на 2. век. Важно е да се отбележи, че Codex Bobbiensis съдържа късия завършек на Евангелието на Марк, подобно на няколко сирийски, сахидски, бухаирски и немалко етиопски ръкописи. Ф. Х. Скривенер го определя като най-важната между всички познати древнолатински версии на Библията.

« назад