Музиката твори живот

ЕВ, 31.07.2006

Тери Боун е мултиинструменталист, който повече от 20 години е ръководил групи за хваление и е бил активен в музикалните служения в САЩ, Германия и Норвегия. Той е специалист по дървени духови инструменти. Преподавал е музика 20 години в САЩ, дирижирал е 3 оркестъра. В момента той живее в Норвегия заедно със съпруга си Керън. Имат три деца.
Тери беше в България по повод Академията за християнско изкуство, която се проведе от 12 до 15 юли в София. Той беше един от преподавателите там. Предметите, които водеше, бяха духови инструменти, теория на музиката, импровизация, писане на песни.

Били сте няколко пъти в България. Как възприемате страната ни?

Обичам България! Тя е красива страна, на която предстоят основни промени. Всяка година, когато се връщам, забелязвам все повече новопостроени сгради. Не зная много за политическите промени, затова съдя по инфраструктурата. Хората са прекрасни. Освен,че са с красиви сърца, те изглеждат доста добре и на външен вид. Виждам огромен потенциал тук!

Какво имате предвид?

Виждам толкова много християни, които са запалени за Бога! Харесва ми стремежът към единство и към съвместна работа за достигане на хората, които не познават Бога! Християните тук отразяват любовта на Христос и мисля, че точно тази любов ще промени нацията ви! Страхотно е, че не само говорите за Божията любов, но и я показвате на дело.

А вие как с живота си служите на хората?

Най-много съм служил като учител, като човек, който дава знания и предава умения. Вярвам, че основният ми призив е да съм поклонник, и заедно с това да окуражавам групите за хваление и поклонение. Да им помагам да станат по-добри музиканти. Давам им съвети, насърчавам ги, говорим за това, как да се справят с определени проблеми. Музиката е сферата, в която Бог ме е поставил. Не считам себе си за голям учител, но мога да преподавам. Не считам себе си и за голям проповедник, въпреки че мога да проповядвам! Но музиката е вътре в мен!

Кое е онова нещо, което най-много ви характеризира като личност?

Много съм емоционален! Мога да плача, да плача... Когато нещо ме докосне, мога дълго време да плача. Много плача по време на филми.

Спомням си, че докато преподавахте в часа по писане на песни, изведнъж се разплакахте. Какво се случи?

О, да... Случи се нещо... В стаята, в която преподавах, имаше голямо огледало. Докато говорех за това, че можем да черпим идеите си за писане на песни дори и от най-прозаични неща, почувствах, че в този момент трябва да се погледна в огледалото. В началото бях весел, всички се смеехме, но изведнъж осъзнах, че когато погледнах, видях себе си, а не Исус. Аз дори и не си помислих за Него, когато гледах себе си! Това много ме разочарова и започнах да плача. Вероятно всички си помислиха, че преигравам, но в мен действително се случваше нещо!

Вие сте написали много песни. Така болезнено ли протича процесът около всяка една?

Невинаги. Понякога е съпроводено с огромна радост и наслада от Божието величие.

А как протича процесът около писането на песен?

Винаги започвам от някаква идея, която Бог ми е дал. Обикновено първо имам музикалната идея. Тогава започвам да прибавям думи, които ще ми помогнат първоначалната ми музикална идея да придобие завършеност. Процесът около писане на една песен преминава през дълбочините на сърцето, преди да се появят музиката или думите. Но когато тази идея остане само в сърцето и не се развие, тя умира.

Кои са любимите ви песни от тези, които сте написали?

Всяка е специална за мен. Тя е като дете, което се ражда, и ги обичам всичките. Но има една много силна песен, от която съм докоснат винаги. Тя се казва „Скъпоценната кръв на Исус”. Това е много нежна песен, с хубави акорди и е една от най-силните песни за поклонение, които съм написал. В нея се разказва за прошката, която сме получили чрез кръвта на Исус.

Какво представлява поклонението за вас?

За мен... Не искам да звучи като по учебник, но поклонението е начин на живот за мен. Как живея всеки ден? Какво правя всеки ден? Какви решения взимам? Какво е взаимоотношението ми с Бога? Дори когато шофирам, е нужно да имам добро отношение, за да благословя останалите на пътя с поведението си. Това е поклонението! Поклонението е животът на поклонника! Ако не го живееш, не можеш да се покланяш истински на сцената в църквата.

Как ви влияе музиката?

Музиката е невероятно нещо! Могъща е! Напълно вярвам, че всеки един елемент на музиката е сътворен от Бога. Не говоря за инструментите. Чрез тях ние творим музиката. Но звукът сам по себе си е елемент, който е дар от Бога. Виждаме, че музиката влияе много силно в живота на хората. Те плачат, радват се, докоснати са емоционално от музиката. Както влияе положително, така влияе и негативно. Особено на младите хора.

Не е възможно някой да слуша музика и да не е докоснат по някакъв начин. Ако този силен инструмент се използва за изявяване на Божията слава, това ще бъде невероятна сила.

Знаете ли някой пример за такова силно влияние на музиката в живота на хората?

Имам един приятел, който използва музика за хората в болниците. Той въздейства върху сърцебиенето – зависи каква музика им свири. Той е виждал плодове вече. Заради музиката хора са били напълно възстановени от болестите. Хора, които имат заболяване, от което спят постоянно, се събуждат под въздействието на музиката.

А какво мислите за тежкия рок, използван за хваление и поклонение?

Това е спорен въпрос за много християни. Няма нищо погрешно в рок музиката, която се използва за поклонение. Не говорим за стила. Но има две неща, които са доста по-важни от стила музика, която използваме за хваление и поклонение. Едното е посланието, което носи текстът, а второто е сърцата на хората, които свирят тази музика. Ако те я свирят, защото обичат този стил, а не защото обичат Бога с чисто сърце, не могат да занесат посланието на истината до света. Ако отношението на сърцето е правилно, не мисля, че има проблем. Този вид музика не се приема от всички, но тя може да достигне до много млади хора и това е важното! Тя е просто един инструмент.

« назад