Преди играех за себе си и за хората, но сега играя за Бога!

ЕВ, 23.06.2006

Силвио Коста е световноизвестен футболист от националния отбор на Бразилия. Той е голмайстор. В Бразилия е играл за „Флуминезе” – 67 гола, „Атлетико Брагантино” – 120 гола, „Гремио” – 18 гола. В чужбина е играл в „Брага” (Португалия), „Лоронес” (Испания), „Олимпик” (Бейрут), където има 42 гола и е носител на "Златната обувка". Има 21 изиграни мача за националния отбор с треньор Пауло Фалкао.
Силвио Коста посети България във връзка със събитието, организирано от "Атлети в действие".


Кое е първото нещо, което ви направи впечатление, когато дойдохте в България?

Видях България като голяма отворена врата, която ми дава възможност да говоря за любовта на Исус Христос.

Как така? Българите не са ли затворени за Евангелието?

Затворени са, докато не се отворят (смее се). Аз също бях затворен за Исус, докато някой не ми говори за Него по подходящ начин. Разбрах, че Той е чудесна личност, която заслужава да бъде опознавана постоянно.

Как повярвахте в Исус Христос?

Имах проблеми с една контузия на краката. Един приятел, който играеше във футболния клуб, където бях аз, ми каза, че имаме враг, който иска да ни нарани и да ни накара да се чувстваме непълноценни. Покани ме с него на църква. Още при влизането ми в църквата започнах да плача. Не знаех защо. Усещах, че нещо хубаво се случва в живота ми. Когато пасторът извика отпред хората за молитва, аз почувствах сила в краката си и отидох. Тогава реших да оставя живота си в ръцете на Бога. Почувствах се много свободен!

Как се променихте, след като повярвахте?

Винаги съм бил човек, който вярва в индивидуалните си таланти. Вярвах, че сам мога да реша всичките си проблеми. От момента, в който повярвах в Исус Христос, ценностите ми се преобърнаха. Преди исках да престана да ходя в нощни клубове, но не успявах. Исках да спра да пия, но не се получаваше. Днес е съвсем различно. Вече нямам нужда от никакъв алкохол, нямам желание да излизам с други жени.

Кое е най-голямото чудо, което се е случвало в живота ви?

През 1999 г. играх в „Сао Кайтано”. Това е бразилски спортен клуб. Имах само два почивни дни и със съпругата ми отидохме на плажа заедно с едно приятелско семейство. Беше полунощ и си лежахме в бунгалото. Изведнъж съпругата ми отпусна главата си на раменете ми. Аз започнах да я увещавам да си ляга, защото беше станало много късно. Тя не ми отговаряше. Погледнах към нея, но отново не получих отговор. Когато погледнах към двойката приятели, които стояха срещу нас, разбрах, че се случва нещо странно, защото лицата им бяха побелели. Изплаших се. Станах, а съпругата ми остана да лежи със затворени очи. Опитахме се да хванем пулса й, да усетим ритъма на сърцето й, но не се получаваше... Очите й бяха изцъклени и в тях нямаше живот. Около устата й започна да посинява. В този момент изгубих почва под краката си. Не знаехме какво да правим. Паднах на колене и започнах да се моля. Не зная как Исус ми даде силата да не приема тази ситуация! Не исках да повярвам на това, което се случваше. Останахме в молитва 15–20 минути, плакахме... Плачейки, търсех думите на Бога и вярвах, че Той има отговор за тази ситуация! Разбрал съм, че Библията е жива книга, и историите, описани там, да били реалност. Спомних си за историята с Лазар, когато Исус го възкресява от мъртвите. Тогава повярвах, че Исус Христос може да възкреси съпругата ми! Този момент на вяра беше много специален между мен и Бог. И чудото се случи! Съпругата ми отвори очи и попита какво става. Ние нямахме сили да й обясняваме, нито знаехме как да реагираме – да плачем или да се смеем. Тогава преживях истински Божията слава! Тя се прояви в живота ми! В тази ситуация Той се доказа истински и жив!

За кого играете?

В началото играех за мен и за хората. После разбрах, че дарбата ми е дадена от Бога, за да мога да прославям Него. Когато вкарам гол, прославям Бог за това. Ние сме създадени, за да хвалим Бога!

Какво усещате на игрището, когато толкова много хора имат очаквания от вас?

Напълно съм концентриран в играта. Сякаш няма никой около мен. След като човек придобие опит, аплодисментите не са от голяма значение.

Имате 3 деца. Как се справяте като баща?

Щастлив съм, че Бог ме е дарил с такова семейство! Имам прекрасна съпруга и 3 красиви деца. Синът ми е дар от Бога. Със съпругата ми не искахме да имаме повече деца, освен нашите 2 дъщери. Играех в отбора в Бейрут, когато съпругата ми ми съобщи, че е бременна. Бях изплашен, но реших да се доверя на Божията воля за семейството ми. И така станах баща на 3 деца. Щастлив съм!

На игрището изглеждате силен. Плачете ли, когато останете сам?

Дали плача? Да. Аз съм напълно зависим от благодатта на Бога и осъзнавам много добре това. Опивам се да стана по-силен, когато прекарвам време с Него. Понякога хората си мислят, че съм прекалено силен, но истината е, че когато остана сам с Бога, аз плача, смея се – точно като малко дете, което е застанало пред баща си и няма какво да скрие от него. Разкривам недостатъците се пред Бог така, както детето с доверява на баща си.

Кое е най-лошото нещо?

Най-лошото сирачество, което съществува, не е това да нямаш баща, но да имаш баща, който отсъства постоянно. Детето не се нуждае от подаръци, а от присъствието на баща си. Аз се опитвам да бъда най-големият подарък за моите деца.

Какво очаквате от живота?

Надявам се да продължа да живея така обикновено, както досега. Животът ми зависи от Исус Христос. Искам всичко, което правя, да бъде за Негова прослава.

« назад