Biblia Hebraica - част 4

Весела Илиева, 15.05.2006



Частите на Танах, Biblia Hebraica, обхващат:
Тора – Тора, Петокнижието на Мойсей, се състои от 5 отделни книги, които в еврейската традиция са наречени по първите думи в текста на съответната: Берешит (Bereshit) – В началото (В началото създаде ...), Шемот (Shemot) – Имената (Това са имената ...), Вайикра (Vayykra) – Призова (И призова JHWH ...), Бемидбар (Bemmidbar) – В пустинята (И говори JHWH в пустинята ...), Деварим (Devarim) – Думите (Това са думите ...). От Тора, Петокнижието на Мойсей, се чете на шабат (събота), понеделник и четвъртък в синагогите, т.е. всеки втори ден.
Невиим – Невиим, Пророческите книги са съставени след Тора, в годините между 750 пр. Хр. и 500 г. пр. Хр. Те се разделят на ранните пророци – Исус Навиев, Съдии, Самуил и Царе, които представят ранната история на Израел; и на късните пророци – Исая, Еремия, Езекиил (в три книги), както и т.нар. 12 малки пророци - Осий, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софоний, Агей, Захарий и Малеахий. От Невиим, Пророческите книги, се чете на шабат (събота) и при празничните дни в еврейския календар.
Кетувим – Кетувим или Писанията, възникват в еврейската традиция по времето на заточението във Вавилон. Те се делят на Поетичните книги – Псалми, Притчи и Йов, на Петте свитъка – Песен на Песните, Рут, Плачът на Еремия, Еклесиаст и Естир; и на Историческите свитъци – Данаиил, Езра, Неемия и Летописи.
В традициите на християнството Танах е обозначен като Стар Завет, в противовес на наименуванието на Новия Завет на Господ Исус Христос. Книгите на Стария Завет при християните са категоризирани с времето различно от мястото им в Танах, макар да остават формално в три части, по подобие на Танах: "Исторически книги"- обхващат Битие до Естир; "Поетични книги" - обхващат Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст и Песен на Песните; и "Пророците" – където са включени всички пророци. По принцип няма друга разлика, освен тази как са разположени, в какъв порядък и ред книгите в двата сборника. Основата разлика е в мястото на пророците, които в Танах стоят след Тора, а в Стария Завет накрая, след всички други книги. Друга разлика е, че в Танах към Пророците са сложени книги, които в Стария Завет са разглеждани само като исторически книги – например Исус Навиев, Съдии и Царе. В това се открива и контекстуалната разлика между Танах и Стар Завет: в разбирането за Светото Писание при евреите историческото минало и споменът за него е същевременно и пророчество, обещание за бъдещето.
Петокнижието на Мойсей, Тора, е началото на Библията и в двете религии. В Стария Завет тя обаче не образува самостоятелна група, а стои пред следващите книги (историческите в Стария Завет) в една редица: Исус Навиев, Съдии, Самуил, Царе, Рут, Летописи, Езра, Неемия и Естир. С това в Стария Завет се представя откровението на Божията воля в Тора в известен смисъл само като спомен за минала история.
Също и другите книги – в Кетувим, са разместени в Стария Завет. В редицата на т. нар. “задни пророци” в Невиим, Старият Завет и Танах обаче си съвпадат във формата на подреждане. Католическата църква включва в резултат на Контрареформацията към историческите книги Товит и Юдит, но те са апокрифни за евреите – няма ги в Танах, Bibilia Hebraica. От тук ги няма и в старозаветния канон на църквата до Контрареформацията. Поради това те не са част и в протестантската Библия. В християнството петте Мойсееви книги, Тора, се интерпретират преди всичко като исторически свидетелства на народа Израел, а не като актуално ръководство за живота и бита. Християнските отци на първата църква от своя страна приемат и налагат еврейския Танах в християнския библейски канон, но от друга интерпретират много пророчески обещания, молитви в Псалмите и свидетелствата за сътворението не винаги пряко, а (особено през Средновековието) по-често само алегорично и символично, като знак за първото и второто Пришествие на Христа. Това схващане води до многовековна загуба на пряката връзка с историчността на Стария Завет и автентичността на неговите исторически разкази, т.е. тези се третират само като символични, типологични или алегорични свидетелства векове наред. Определението Стар Завет е изведено от Писмото до Евреите, в което четем за Новия и Стария Завет между Бог и народа на Израел, както и за прибавянето на църквата към сключилите Новия Завет. С течение на историческото развитие на антисемитизма в църковните среди, обозначението Стар Завет се използва изключително негативно, за да подчертае отлъчването на Израел и да дава плътност на антисемитски настроения в теологически схващания на средновековната църква. За да се преодолее остатъчния контекст на тази интенция в наименованието Стар Завет, днес все повече богослови, църкви и християни назовават Стария Завет като част от Светото Писание или директно Танах на еврейски, или го обозначават с: Първият Завет, Заветът до Израел, Еврейското Свето Писание или директно – и най-правилно - Еврейската Библия. С това се разграничават от християнския антиюдаизъм и наблягат на общата основа за двете вероизповедния. Тъй като и Новият Завет прокламира Новия Съюз с Бога като окончателно, завършено завещание между Бог и Израел (Рим 11:2). На тази жива връзка между месианския народ Израел и неговия жив Бог държат днес както религиозни евреи, така и християни, взаимно, след преживяното през Холокост и погромите през комунизма.

« назад