Biblia Hebraica - част 3

Весела Илиева, 15.05.2006



Еврейският и християнският канон на Танах, Biblia Hebraica, се различават незначително. Около 1000 г. мазоретският текст на Танах е окончателно консолидиран. Всички издания на еврейската Библия са основани на до сега наличните кодекси с текстове на мазоретите.
При откритите 1949 г. в Кумран папируси някои от текстовете датират от около 200 г. пр. Хр. Те съдържат обаче съвсем минимални отклонения на някои места от мазоретския текст, така щото може да се заключи, че при над 1000 годишните ръчни преписи на еврейските учени, мазоретите, става дума за изключителна прецизност, достоверност на текста и гарантирана автентичност на староеврейския текст като цяло.
Очевидна е и дисциплината на работа при преписването и съхраняването на еврейската Библия от мазоретите, въпреки всички периоди на конфликти, антисемитизъм и произлезлите от тук преследвания през вековете. Те поддържат и пазят традицията на качествено преписване на автентичния текст с цената на много трудности и дори на собствения си живот.
Еврейско-арамейската прото-форма на Танах е открита отново във времето на Ренесанса и Реформацията и служи за основа на превода на Стария Завет в Мартин Лутеровия превод на Библията през 1534 г.
Самарянското Петокнижие е открито през 1616 г. В около 6000 места на старозаветния текст при него се срещат някои, но само ортографични отклонения от познатия до тогава мазоретски текст. Но дори с тези (макар незначителни, но налични) ортографични отклонения, самарянското Петокнижие съвпада напълно с над една трета от текста на Петокнижието в превода на Септуагинта.
Танах допълва в юдаизма една дълга традиция на устна и писмена интерпретация – на Халаха и Мишна. Най-важният сборник в тази традиция се явява Талмудът, който съпровожда паралелно като Свето Писание (или Предание) еврейския старозаветен текст, Танах, до 5-ти в.
Танах, еврейската Библия, се състои от 3 раздела: Тора, Невиим и Кетувим.
1. Тора [Torah], означава “Ръководство” или “Учение”, в някои ограничени контексти и “Закон”. Опечатвани и колажирани издания на Тора са познати и под името Хумаш [Chumasch], което означава “Петте” – имат се предвид петте Мойсееви книги, които образуват Тора (на гр. ез. Пентатойх, или на бълг. ез. Петокнижието).
2. Невиим [Nevi’im], означава “Пророците”. Тази част от своя страна разграничава два раздела - “предните” и “задните” пророци.
3. Кетувим [Ketuvim, Chetuvim] (или също Хетувим) означава (свещени) "Писания".
От трите раздела в англоамериканската езикова област се развива в употреба с времето акронимът ТаНаКх – от трите букви на трите части на еврейската Библия. Това триразделение разкрива ортодоксалната еврейска вяра и традицияата на разбиране за Божието Слово в съответната степен и аспект на инспирация: Тора, Мойсеевото Петокнижие, се основава на директна комуникация между Мойсей и Бог. “Пророците” или “Невиим” се основават на пророчества - на пратени от Бог видения, сънища или директни пророчества. Кетувим, “Писанията”, се основават на индиректно водителство на авторите им чрез Святия Дух.
Според еврейската традиция Танах се състои от 24 книги: Тора от 5, Невиим от 8 и Кетувим от 11.
Написаният преобладаващо на еврейски оригинален текст на 24-те книги на еврейската Библия се състои само от съгласни, плюс някои неконсистентни знаци (букви), които са служили в редки моменти като интерпунктоационни знаци, т.нар. matres lectionis. В ранното Средновековие еврейските учени, мазоретите, започват да кодифицират устно предаваните чрез четене в синагогите и равинските училища текстове, така че да се улесни записът на Танах. Те въвеждат два вида интерпунктоационни знаци:
1. Никуд (еврейски: Nikud), това е система от пунктиране или поставяне на знаци за гласни, което да служи на изобразяването на гласните в еврейския писмен език, които до момента липсват по принцип при традиционното записване на текстове.

2. Кантилация (еврейски: та`aмеи ха-микра или кратко: те`амим; или на идиш: тропе, което остава като понятие и в английския език) – с нея се определят специалните интерпунктоационни знаци, които допълват букви (гласни и съгласни) и знаци за гласни. Някои от тези знаци се откриват и в късносредновековните записи на Мишна.

« назад