Biblia Hebraica - част 2

Весела Илиева, 14.05.2006



През 2004 г. немското Библейско дружество в Щутгарт прави ново, напълно преработено издание на една съществена част от Biblia Hebraica – т.нар. Мегилот, онази част от еврейската Библия, обхващаща книгите Рут, Песен на песните, Еклeсиаст, Притчи и Естир. Тези книги на еврейския празничен канон в Стария Завет са първата готова част от предстоящото ново издание на Biblia Hebraica, което трябва да съдържа общо 18 части и се очаква да бъде готово през 2010 г. То ще представлява цялостното издание на Biblia Hebraica Quinta. За основа на редакциите служи отново мазоретският автентичен ръкопис на кодекс EБП.I Б 19A, съхраняван в руската национална библиотека в Санкт Петербург – известният Codex Leningradensis. Лингвистите, юдаистите и богословите, работещи по текста, имат за цел да пресъздадат максимално автентично всеки специфичен детайл на големите и малки мазорети – еврейските учени, съхранили и предали текста в ръкописа на Codex Leningradensis през вековете. За Biblia Hebraica Quinta е подготвян и нов текстуално-критичен апарат и конкорданс, чиято концепция се отличава коренно от всички досегашни издания на Стария Завет. Допълнително е приложен за първи път тематичен и лингвистичен коментар. В издадената 2004 част Мегилот се забелязва и друг нов детайл на изданието. Всяка книга е съпроводена от въведение в особеностите на тема и структура, показалец и каталог с текстуални връзки и забележки по мазоретските текстове, коментари към основни и актуални въпроси на тесктуалната критика на всяка книга и глава. Ново е, че немските издатели се съобразяват с широката употреба и международното значение на настоящото и бъдещото цялостно издание - всички структуралистични и контекстуални коментари, конкорданс и бележки са предложени на английски език. Така се дава възможност за работа само върху автентичния текст на еврейски (и арамейски) и съответно се ползва приложеното помагало от коментари, конкорданс и бележки на английски език. До новото издание се стига по идея и инициатива на Световния съюз на библейските дружества. Немското библейско дружество отговаря за развитието и изданието на научно приложни текстове и повече от 10 години финансира работата по Biblia Hebraica Quinta.
Еврейската Библия - Biblia Hebraica или на еврейски Taнах [Tanakh] (Танакх или Тенах) е Светото Писание на еврейската религия. Но тя е особено важна и актуална и за християните, тъй като представлява неразривна част от Божието Слово - и без нея не би могъл да бъде разбран Новият Завет. Канонът - на евр. ез. Микра [Mikrah, Tanach Da'at Mikrah] - се състои от 24 книги, които са разделени в 3 части: Тора ("Упътване" или “Законът”), Невиим ("Пророци") и Кетувим ("Писанията", също наричани и “Псалмите”). Трябва да се припомни, че именно на писаното за Месия в Закона, Пророците и Псалмите се позовава Исус Христос в Лука (24:25-27,44):
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. 44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в Пророците и в Псалмите.
Акронимът Танах е образуван от трите букви Тав (Tav), Нун (Nun) и Каф (Kav, Chav). Това са началните букви на трите части на еврейската Библия. Този акроним е познат още по време на втория еврейски храм (530 - 70 пр. Хр.), употребата му е документирана в античните текстове на равинската литература. Въпреки това, паралелно по същото време - и по-късно в синагогите, по време на земното служение на Христа - вместо името Танах се употребява най-често само името Микра (Канонът, Поучението).
Днес двете наименования се ползват като взаимнозаменяеми, но Микра е добил по-важно значение като име. Първоначално Танах е записван на прото-староеврейски, на една от най-старите азбуки и един от най-старите езици на света, имащи корени в шумерските диалекти. От 4-ти до 2-ри век пр. Хр. Танах се записва чрез една по-нова, модифицирана азбука на съвременния тогава еврейски, при която записът на знаците е т.нар. квадратен шрифт. Този еврейски става основа и на арамейския език. Последният превод на Танах в този текстов вид е известен под името Таргум.
Като първа част на еврейската Библия възниква Тора, за която най-ранните цели преписи датират от 6 век пр. Хр. Тора се състои от Петте Мойсееви книги, на гръцки Пентатойх (Петокнижие). Началото на Тора води от началото на еврейството. Най-ранните предадени цели повествования на еврейските патриарси и извеждането от Египет датират от ок. 1000 пр. Хр. Интересно е, че за напусналите (около 150 г. пр. Хр.) поклонението в Ерусалимския храм самаряни единствено Петокнижието, Тора, има функция на Свещено Писание – т.е. разликата между тях и ортодоксалното еврейство не е само в обряда, а и в непризнаването на останалата част от еврейската Библия, на целия Танах. Около 250 г. пр. Хр. Танах е преведен на старогръцки и става известен като Спетуагинта. В тази си форма еврейската Библия е разпространена из диаспората, по Средиземноморието. Една голяма част от Танах е канонизирана още след пленничеството във Вавилон след реконструкцията му от Езра и кръгът съпричастни му учени и свещеници: от тях са реконструирани Тора (Петокнижието) и Пророците, а също и една част от Псалмите/Писанията. По-късно се прибавят останалите книги, новите пророчества. Тази форма на Танах се ползва през следващите 600 години. Нея ползват Исус Христос и учениците, нея четат съвременниците му евреи в храма, от този текст се поучават и първите християни. След потушаване на последното въстание срещу римските завоеватели - на Симон Бар Кохба – през 135 сл. Хр. Танах е канонизиран окончателно от еврейските равини. По това време се канонизира и книгата Даниил - и се прибавя към Танах. Biblia Hebraica - Танах - е възприета в превода й на старогръцки - Септуагинта - в традициите на християнството и около 180 сл. Хр. е канонизирана под името на и до днес познатия ни Стар Завет.

« назад