Biblia Hebraica - Част 1

Весела Илиева, 30.03.2006



Biblia Hebraica Stuttgartensia (BHS) e еврейската Библия (Стар завет), реконструирана въз основа на Codex Leningradensis B 19A. Тя е разширено и преработено издание на прочутата Biblia Hebraica (BHK) на Рудолф Кител (1853–1929). Повод за смяна на името й е пълната ревизия на систематичния апарат (система от бележки под линия и старозаветен паралел, които съпровождат текста).
Първото цялостно издание на Biblia Hebraica Рудолф Кител прави през 1906 г. въз основа на Textus Receptus на Стария завет на Бен Хаим. Ревизираното издание на BHK от 1937 г. е направено от Айсфелд и Кале въз основа на текста Бен Ашер (във формата на Codex Leningradensis от 1008 г.). Те използват пълния текст на Кител.
През 1955 г. е последното, девето издание на Biblia Hebraica (BHK). През 1966–1967 г. Карл Елингер и Вилхелм Рудолф правят първата пълна ревизия на Biblia Hebraica и променят името й на Biblia Hebraica Stuttgartensia. През 1997 г. е извършена последната до момента ревизия на текста на Biblia Hebraica Stuttgartensia. Тя претърпява 5 издания само за 15 години.
Biblia Hebraica Stuttgartensia възприема изцяло вокализирания запис на мазоретския текст на Ленинградския кодекс, който използва Паул Кале от идентифицирания авторски препис на мазорета Аарон бен Моше бен Ашер. Този текст, който е ядрото на Ленинградския кодекс, е същевременно най-старият познат досега писан и сигниран ръчно пълен текст на цялата еврейска Библия – Старият завет. Вокализирането на символите е въведено от еврейските учени мазорети, за да се фиксира произношението на еврейския прототекст, тъй като в традициите на записване на еврейския текст не е било прието да се записват гласни. Тази традиция се основава на факта, че в староеврейската азбука не са познати записани вокали, поради което предаването на целите вокализирани думи става само устно. Оттук се стига до някои несъществени, но важни за реконструирането на цялостния текст разминавания с времето, особено след разпръсването на Израел сред другоезични етнически групи. Стига се до трудност да се определи със сигурност произношението дори на най-употребяваната дума – Израел, по причина, че в записа стои само сборът от съгласни. Често има взаимозаменяемост на близки вокали – в този случай Е и И – Езраел/Израел/Израил. При мазоретския запис еврейските средновековни учени се стараят да запишат прецизно всеки вокал, за да се преодолеят тези разлики и да се консолидира както текстовият запис, така и самият език на евреите. Вокалните знаци се записват от мазоретите под принадлежащите им съгласни. Изключение са гласните холек и шурек, които се записват над (холек) или вляво до (шурек) съответните съгласни, към които следват в думата.
За първи път именно Biblia Hebraica Stuttgartensia извежда вокализиран запис на Божието име, записано като тетраграм JHWH и традиционно непроизнасяно от евреите. Именно позоваването на мазоретския текст дава възможност на Паул Кале да изведе вокализирането в зависимост от възможността за реконструкция и записа в прототекста на Biblia Hebraica на Кител, респективно текста на мазорета Аарон бен Моше бен Ашер – като Jehwáh, Jehwíh, Jehowáh или Jehowíh.
В Biblia Hebraica Stuttgartensia са запазени и автентичните арамейски пасажи на Стария завет, като са записани с еврейски шрифт според мазоретския текст на Бен Ашер. JHWH е една форма на личното Божие име, което е предадено в еврейската традиция в записите на старозаветните книги (вкл. в Мишна) и в паралелни еврейски богословски текстове. В еврейския език се изобразява в тетраграма и се чете от дясно на ляво чрез буквите йод (י), хе (ה), вав (ו) he (ה) или יהוה – JHWH, JHVH или YHVH. В Кетеловата Biblia Hebraica и в Biblia Hebraica Stuttgartensia на Кале тетраграмът JHWH е записан според мазоретския първоначален текст 6828 пъти. Допълнително в паралела на Biblia Hebraica Stuttgartensia научаваме, че JHWH се открива в най-старите гръцки ръкописи 237 пъти.
Сравнение между различни немско-, англо- и българоезични издания в семинара по юдаистика в университета „Мюнстер” под ръководството на д-р Матеус през 1996–1997 г. даде за резултат, че единствено изданието на Библията на Елберфелдер и българското издание на протестантската Библия (рев. изд. 1924 г., София, Придворна печатница) при направена лингвистична сравнителна проба на Изход 14 (Шемот 14) са максимално прецизно преведени от оригинала на еврейския текст, записан от мазоретския ръкопис в Biblia Hebraica Stuttgartensia. При семинарната контекстуална и сравнителна лингвистична работа става ясно, че от двата превода само българският текст се покрива до 96% с еврейския, като незначителни разлики има само при употреба на страдателно причастие, и то на места, които могат да се обяснят с особеностите на двата езика. Използван речник за работа с Biblia Hebraica Stuttgartensia е речникът от еврейски и арамейски на Гезениус, издаден през 1835 г., в случая за работата на семинарната група е ползвано 17-ото нередактирано издание от 1915 г.

« назад