Добрейшовото четвероевангелие

Д-р теол. Доний К. Донев, 11.01.2006



Добрейшовото четвероевангелие се споменава рядко, когато се води дискусия относно български писмени паметници. Това е така вероятно защото, за да стигне до него, не е нужно изследователят да пътува в далечни страни, да търси достъп до позабравени архиви в малко познати библиотеки и да чете езици, които поколения наред са забравили. То се съхранява в архива на Народната библиотека под номер 307 и е сред най-старите ръкописи в България. Моята първа среща лице в лице с този документ обаче стана не в София, а в новооткрития Славянски център към щатския университет в Талахаси, столицата на Флорида.

Добрейшовото четвероевангелие се състои от 127 листа с големина 20,9 на 14,7 см. Първите 120 листа съдържат евангелския текст, а последните седем – синаксар*. От пръв поглед е явно, че това не е текстът в оригиналния му формат, тъй като е бил подвързван и подрязван, а доста от листовете липсват. Поне 10 от първоначалните коли на ръкописа или части от тях са били изгубени. От запазените 19 коли само 9 са цели, а останалите съдържат под 8 листа. Доста от листовете на Евангелието според Матей и според Марко са били разместени. Пергаментът, от който е изготвен ръкописът, е от няколко източника с различна светлина и гладкост. Това е видно и от бележката, оставена от преписвача на лист трети, в която се чете: „еде проклета хартия...”. Но това е само един от многото маркери около текста, който е разположен на страниците в блокове 17 на 11 см, ограничени отгоре и отдолу с двойни успоредни линии.

Първите листове от текста започват с Евангелието според Матей, глава 10. Почти целият текст е писан от един човек, но има места и в бележките, и в текста, които са писани с няколко други почерка. Мастилото е предимно черно, явно бледо още при самото написване. Инициалите са изписани с жълто. На места, предимно в бележките, се използва и червено (тъмно и светло), синьо и зелено. Жълто се употребява само в инициалите.

Уникалността на този документ се съдържа в използвания език, който се доближава най-много до известните ръкописи на кирилица. Възрастта му се определя в една от бележките, която посочва за дата на написване 1221 г. Предполага се обаче, че тя е добавена по-късно, след като Четвероевангелието е донесено от Тулча. Направата на ръкописа се приписва на Добрейшо, споменат 3 пъти в бележките към текста. Има и друга бележка с името Стрезо на лист 116, но тя явно се отнася само за този лист, писан с различен почерк.

Първите две споменавания на Добрейшо се намират на лист 72 под илюстрация на Добрейшо, коленичил пред ап. Йоан. Третото споменаване е на лист 120, но от различния почерк и правопис трябва да се заключи, че това е втори свидетел, различен от лист 72.

Бележката от лист 120 посочва, че текстът е написан в Едрене (дн. Одрин). Същото име може да бъде намерено и на лист 18, където е изрисуван и образът на Лука. Езикът на текста обаче е в разрез с тази бележка, тъй като съдържа определено западно наречие и вероятно е бил използван в Западна България, където и Четвероевангелието е намерено. В бележка на лист 77–78 се чете, че Евангелието е било в Тулча от 1898 г. Оттам то е донесено в Народната библиотека в София, която е платила за него сумата от 120 лева.

В началото 20. век с помощта на посланика на Сърбия в София – С. Симич, се прави уникално откритие на някои от липсващите страници от Добрейшовото четвероевангелие. Белградската народна библиотека притежава частичен ръкопис, каталогизиран като номер 214, който съдържа текста на Матей без началото и текста на Марко без края. Оказва се, че този набор от листове съдържа част от липсващите коли на Добрейшовото четвероевангелие.

* Синаксар (от гр.) – 1. Вид византийска книжовна традиция – названия на сборници с кратки жития в календарен ред. 2. Указание за богослужебните четива според подвижния и неподвижния календарен цикъл, приложени към основния текст на богослужебни паметници (евангелия, апостоли и т.н.). 3. Сборник, съдържащ четива, обясняващи смисъла и значението на празниците (главно неделните) от Постния и Цветния триод.

« назад