Завършекът на Марк-2

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005



2. Къс завършек. Няколко MSS продължават и след ст. 8 с различни вариации на т.нар. къс завършек. Между тях са четири унициални гръцки MSS от 7.–9. век (L Ψ 099 0112 al), старoлатинският MSS (к), сирийски, няколко сахидски, бухаирски, както и немалко етиопски MSS. Някои Библии съдържат един от тези варианти в ст. 9, в който се чете: „Но те вкратце разказаха на Петър това, което им беше казано. След това Сам Исус изпрати помежду им от изток до запад свещеното и нетленно послание на вечно спасение.”

Тази вариация на късия завършек на Марк има своите недостатъци – като очевидното фактологично разминаване в това, дали учениците са разказали или не видяното. Вътрешното свидетелство на текста показва голям процент думи, които не са от речника на Марк. Общият тон е реторичен, което е в разрез с опростения стил на цялото Евангелие. В същото време самият пропуск на ст. 9–20 може да бъде използван и като външно доказателство, тъй като никой книжник, разполагащ с толкова богат материал, не би го отделил от текста, без да има съществени причини.
3. Дълъг завършек. Традиционният завършек на Марк, представен от KJV в превод от ТР, присъства в голям брой MSS, между които A C D K W X Δ Θ Π Ψ 099 0112 f13 28 33 al. Августин, Ириней и Диатесарон на Татиан свидетелстват за присъствието на ст. 9–20, а Юстин Мъченик го цитира в своята Апология (1.45???) с вариация единствено в подредбата на думите в ст. 20.
Дългият завършек на Марк, който е широко разпространен в съвременните версии на Библията, съдържа вътрешни доказателства, че е по-късна добавка. Например множество от използваните думи в ст. 9–20 не са в речника на Марк, което показва присъствието на отделен автор. Прилагателното отровно (Мрк. 16:18) не е използвано никъде другаде в Новия завет. Същото важи за израза tois met autu genomenois, букв. билите/ходилите с него или дори тези били/ходили с него (Мрк. 16:10). Буквалният превод на български включва елементарен динамичен еквивалент, който предава миналото отглаголно в български език, без да е нужно превеждането му като глагол или вмъкването на спомагателен глагол. Поради рядката си граматическа форма тази фраза е учудващо и разнообразно преведена от българските преводачи. Едни превеждат миналото отглаголно като перфектно време – ония, които са били с Него (Православен, ББД, 2002; Съглашенски). Тази група преводи приема американизирана форма на перфектното време със спомагателен глагол бяха, който не присъства в гръцкия текст. Втората група преводи, които избягват спомагателния глагол, идват от славянски и руски и отново неточно превеждат тия, които беха с него (Цариград, 1940) или тия, които бяха с него (Цариград, 1912; Ню Йорк, 1918), заменяйки отглаголната форма с глагол. Трета група превеждат тия, които бяха Го придружавали (1924, 1940; ББД, 2002, 2003) или тези, които бяха Го придружавали (Верен, ОБ). Въвеждането на нова дума (като придружавали), дори и да е вярно по смисъл, е неправилен превод, тъй като думата липсва в гръцкия текст. Тези преводи биха били по-разбираеми, ако се използва интерпретивното учениците му, както прави WBTC.

Връзката между ст. 8 и ст. 9–20 е толкова странна, че е почти невероятно авторът преднамерено да е включил два завършека. Подлогът, който в ст. 8 e жените, е неочаквано заменен с Исус в ст. 9. Мария Магдалена е повторно представена, след като това вече е направено няколко стиха по-рано в 15:47 и 16:1. Останалите жени от ст. 1–8 не се споменават повече. Използването на anastasis de и позицията на proton са по-подходящи за начало на история, отколкото като продължение на ст. 1–8. Всички доказателства показват, че пасажът 9–20 е добавен от втори автор с цел по-пълно заключение на текста, като текстът е най-вероятно заимстван от друг документ.

От историческа гледна точка изключването на ст. 9–20 присъства както при Тишендорф, така и при Уескот и Хорт. Такова решение вероятно произхожда не само от разликите в завършека на Марк в ранните текстове, а и от решението на Евсевий да не включва ст. 9–20 в канона. Последното е явно от факта, че ст. 9–20 не съдържат номерация от Евсевий или Амоний. Същевременно Скривенер защитава присъствието на ст. 9–20, посочвайки използването им в гръцки църковни четения за празниците Възнесение и Богородица, датиращи преди 4. век, отхвърляйки твърденията на Евсевий, Йероним и Ориген. Скривенер предлага анотация от 17 доказателства в полза на ст. 9–20, но повечето се базират на анализи на познатите документи, отколкото на непознати по-нови такива.

Предвид изброените доказателства тази статия завършва, без да взима страна в спора относно завършека на Марк. За автора е достатъчно да покаже доводите на двете страни и с това да представи една дискусия, която все още не е намерила своя пълноценен отговор. За идните поколения остава да открият достатъчно ранни документи, доказващи едната или другата теория. За нас остава да задаваме навреме трудните въпроси, за които все още нямаме отговори.

« назад