Завършекът на Марк - 1
Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005
Евангелието според Марко е една от най-изследваните новозаветни книги. Тематичното съдържание и лингвистичните му характеристики създават следните предположения: то е завършено най-рано между Четирите евангелия; авторът му е записвал части от проповедите на апостол Петър.
Елементарно изследване показва, че множество пасажи от Марко са използвани от Лука и Матей след добавено разширение или обяснение към първоначалната форма на текста. Над 90% от текста на Марко може да бъде намерен под една или друга форма в текста на Матей, а 55% – в този на Лука.
Употребата на Евангелието според Марко го определя като приоритетен източник за написването на синоптическите Евангелия. Затова съдържанието и дължината на неговия текст имат значение при определянето на авторството на текстовете на синоптическите Евангелия, особено ако части от текста на Марко са били изгубени или заместени и не са достигнали до нас в първоначалния си вид.
Когато се спори за дължината на даден текст, се има предвид, че най-вероятните промени са в неговия завършек. Възможните причини за това са изгубване на листове от MSS, прибавяне на заключителни бележки и т.н. Съмнения има и за завършека на Марко. Познатите днес MSS предлагат няколко варианта на Марко 16 с разлики в петнайсет от двайсетте стиха на текста:
Марк. 16:1 – изпускане на имената на Мария Магдалена и Мария;
Марк. 16:2 – промяна на времето на глагола изгря;
Марк. 16:4 – тук латинският Бобиенски кодекс вмъква пасаж, описващ възкресението;
Марк. 16:17 – думата нови е изпусната в по-късните MSS;
Марк. 16:18 – фразата и в ръцете си в началото на стиха е изпусната в Текстус Рецептус (ТР), откъдето всички български преводи (освен WBTC – 2000 г.) я считат за излишна;
Марк. 16:19 – фразата Господ Исус е заменена с Господ в по-късните ръкописи. Подобна разлика се вижда и в българските преводи. Господ Исус е приета от по-късните ББД (1940, 2000, 2002, 2003 г.), „Верен 2001”, „Отворена Библия” (ОБ) – 2002 г., WBTC – 2000 г., а само Господ е предпочетена от по-ранните цариградски версии (1912, 1914 и 2001 г. – ревизиран).
Най-сериозната вариация в Марк. 16 е изпускането на целия пасаж от ст. 9–20. Въпреки че през 177 г. Ириней цитира Марк. 16:19 (Срещу ересите, Книга 3, 10:5–6), първоначалното съществуване на завършека на Марко е под въпрос заради липсата му в редица важни ранни MSS. Съществуващите доказателства от познатите MSS могат да се разделят в четири главни групи:
1. Пропуснат завършек. Последните 12 стиха от завършека на Марко са пропуснати в двата най-стари гръцки MSS – в Синайския и във Ватиканския кодекс. Пасажът липсва и в Бобиенския кодекс, в синайско-сирийски MSS, в около 100 арменски MSS и в два други MSS, обозначени като 304 и 2386. Изглежда, че последният първоначално е съдържал допълнително заключение, тъй като завършва с думите се бояха.
Остатъкът на Марк. 16 вероятно е бил изгубен с откъсването на последната страница. Климент Александрийски, Ориген, Киприян и Кирил Ерусалимски не споменават ст. 9–20. Йероним (3.–4. век) свидетелства, че пасажът липсва в почти всички гръцки MSS, а Евсевий не го включва в своя канон, твърдейки, че верните копия на Марко завършват със ст. 8.
Някои MSS съдържат пасажа с анотация, обясняваща липсата му в по-старите MSS или го маркират с астерик (*) и обели (_), използвани като обозначения за по-късна добавка към ранен текст.
« назад
|