Специфика на библейските ръкописи - 1

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005



Заглавия и послеписи. В най-ранните MSS заглавията (наричани суперскрипт) имат кратка форма, но с нарастването броя на преписи и издания това се променя. Например заглавието на книгата Откровение в изданието Gregory-Aland от 1775 г. е следното: „Откровението на преславния евангелист, близък приятел [букв. приятел в лоното] [на Христос], девствен, възлюбен на Христа, Йоан Богослова, син на Саломе и Завидей, но осиновен син на Мария, майката Божия, и син на гръм”. Подобна е ситуацията и с послеписите (наричани субскритпи), поставяни в края на книгата и включващи информация за автор, дата и място на написване. Например послеписите на посланията на ап. Павел в превода King James (KJV) са взети от гръцкия текст и са писани от Ютилий през 4. в. Три от тях са в противоречие с текста на посланията (I Кор., Гал. и I Тим.), а други три са трудно обясними при съпоставка с текста (I и II Сол. и Тит).
Глави и подзаглавия. Разделяне на текста на глави се използва за първи път в LXX. В Новия завет са запазени само четири системи на деление: 1. системата на Codex Vaticanus; 2. деление на глави и подзаглавия; 3. канонически таблици на Евсевий и 4. апаратус на Юталиан.
Текстът Codex Vaticanus е структурно разделен на части по смисъл. Всяка част е маркирана с номер, като Матей има 170 части, Марко – 62, Лука – 80, и т.н. Някои от Посланията на ап. Павел са представени с непрекъсната, последователна номерация като части от една книга. Именно тази номерация помага да се установи историческото разместване на структурните части на Codex Vaticanus (напр. при текста след Евреи 9:14).
Разделението на глави и подзаглавия (кратки описания на съдържанието на пасажа) е характерно за Codex Vaticanus, Codex Sinaiticus и Codex Alexandrinus. Възстановяването на първоначалната номерация не е без трудности, тъй като съществуващите разделения не са едни и същи във всички MSS. Разделяне по глави на латинския текст на Библията е използвано за първи път през 13. в. от Стивън Лангтън.
Най-ранното разделянето на текста по стихове се среща в Мишната. Номерирането на стихове за първи път е направено в Конкорданса на равин Исак Натан към Мазоретския текст през 1440 г. Съвременното разделение на Новия завет на стихове е запазено от изданията на Новия завет (гръцко и латинско), публикувани от Робърт Стефанус в Женева през 1551 г. Първата английска Библия, издадена с разделение на текста на глави и стихове, е женевската Библия ,преведена от Уилям Уитингам през 1560 г.
Каноническите таблици на Евсевий представляват хармонии на Четирите евангелия, които представят еднакви или подобни пасажи. Посланието на Евсевий към Карпияний обяснява подробно системата на таблиците. Използват се десет таблици, като една от тях съдържа пасажи, които присъстват само в едно от Евангелията. Другите девет таблици съдържат по една от възможните комбинация на три от Евангелията (напр. Матей, Марко и Лука или Матей, Лука и Йоан и т.н.). Освен в гръцките MSS таблиците на Евсевий се срещат в латински, древносирийски, коптски, готически и арменски ръкописи.
Апаратусът на Юталий е колекция от пролози, препратки, таблици и списък на главите с кратко съдържание. Апаратусът към книгата Деяния и Посланията са писани през 4. в. и съдържа текст под заглавието Martyrium Pauli (396–458 г.).

« назад