Специални характеристики на библейските ръкописи

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005



Тетраграма – начин на изписване на името Йехова в еврейските религиозни текстове – с четири съгласни (YHWH) и пропуснати гласни. Целта е да не се произнася или пише името на Бога. По-късно тетраграматата е заместена с думата Адонай (букв. ‘мои господари’). В кумранските MSS, писани с обикновени еврейски (арамейски) букви, тетраграмата се различава от останалия текст по това, че е изписана с палеоеврейски букви. Съществуват и по-късни MSS, в които тетраграмата е изписана със златни букви, въпреки че подобна практика не е общоприетата.

Тетраграмата се използва в няколко варианта. Фрагментираният папирусов свитък на Второзаконие от 1. в. съдържа 31 тетраграми между 17 и 33 глава, изписани с блокови еврейски букви. Фрагментите от свитъка с гръцкия текст на дванадесетте пророци от началото на 1. в. съдържат тетраграми, изписани с палеоеврейски букви. Подобни тетраграми се срещат във фрагменти от палимпсест от 5.–6. в., съдържащ части от гръцкия Стар завет. Oxyrhynchus Papyri съдържа фрагмент от Битие, който използва тетраграми, изписани с модифицирани палеоеврейски букви чрез повторение на началната йота, което се изписва групирано чрез хоризонтална черта. Папирусовият фрагмент с гръцкия текст на Левит от LXX, намерен в Кумран съдържа фонетична тетраграма, изписана с гръцките букви iao (произнасяно ‘яо’). Когато MSS е четен сред гърци (напр. гръцки синагоги), тетраграмата се произнася, като се замества с гръцката дума kuriu(‘Господ’) или нейни съкращения и вариации.

Nomina Sacrа – система за съкращение на имена, която се използва от около 1. в. Съкращенията включват първата и последната буква на името или първите две букви и последната буква на името. Във византийската традиция се използват 15 такива имена за Бог: Господ, Исус, Христос, Син, Дух, Отец, Давид, Израел, Ерусалим, човек, майка... Точният произход на практиката на nomina sacra е спорен. Явно е, че бидейки писмен израз на теологически понятия, присъстващи в проповедите на апостолите, те представляват начална фаза на църковно верую.

Хексапла – паралел на Стария завет, който Ориген издава в около 10 000 страници, съдържащ шест колони с: 1. еврейски текст; 2. транслитерация на еврейския текст с гръцки букви; 3. буквален превод на гръцки; 4. свободен гръцки превод, направен от Симакий през 2. в.; 5. превод на LXX от 3.–2. в. пр.Хр. и 6. олекотена ревизия на LXX, направена от Теодосиян през 2. в. На някои места частично са използвани и още три анонимни версии, наречени Quinta, Sexta и Septima. Една от тях е намерена по времето на царуването на Каракал (211–127 г.) край Ерихон, заровена в глинено гърне.

Ориген използва апаратуса, вероятно създаден от учените от Александрийската библиотека. Например всички думи и параграфи от LXX, които не присъстват в еврейския текст, са отбелязани с (–); по същия начин съществуващите празноти в гръцкия текст са попълнени с един от другите преводи (в повечето случи този на Теодосиян) и маркирани с (*). Краят на всяка текстова промяна е отбелязан с (:). Неточностите в превода на LXX също са отбелязани, като правилният превод е въведен самостоятелно или след съответния маркер.

Ориген подготвя изданието в продължение на 15 години. Поради огромния си обем се предполага, че Хексапла никога не е преписвана в цялостен вид. Съществуват доказателства обаче, че последните четири колони са преписани в MSS, известен като Тетрапла. Петата колона (LXX) е многократно преписвана и разпространявана самостоятелно. За съжаление текстовите маркери, направени от Ориген, са често пренебрегвани или изоставяни в самостоятелното издание.

Стихометрия и колометрия – характерната дължина на реда в древните MSS се нарича стих и е съставена от 16 срички (около 32 знака). Разделянето на даден препис в стихове помага за уточняване на неговия обем, предпазва от промени на текста и позволява систематични анотации. Различните MSS (и особено тези, които съдържат библейски текст) често съдържат и стихометрична информация. Най-ранният библейски MSS, съдържащ стихометрия, е папирус от библиотеката „Честър Бейти” (известна под името p46), съдържащ текст от Посланията на ап. Павел. Стихометрията от няколко от най-ранните MSS предполага присъствието на Марко. 16:9–20 и липсата на Йоан. 7:53–8:11.

Колометрия – разделяне на текста на фрази или клаузи, които улесняват читателя. Такова разделение е приложено в поетичните книги на LXX. Един от най-ранните примери за това е фрагмент от книгата Псалми, датиран от 2.–3. в. Колометрия е приложена във всички книги на Новия завет освен в Откровение. Най-старият новозаветен MSS с колометрия е Codex Bezae.

« назад