Съкращения, символи и пунктуация в библейските ръкописи

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005



Тъй като в по-голямата си част библейските MSS претендират за определена калиграфска стойност, граматическите правила се спазват стриктно и използването на съкращения е минимално. Въпреки това с течение на времето се появяват и използват някои съкращения, маркери и символи.
Например често срещано съкращение е т.нар. суперскрипция – поставянето на букви една над друга във вертикална позиция вместо една до друга в края на дума или ред. Подобно е изписването на две букви заедно, съединявайки съседните им страни с обща хоризонтална линия. Друго характерно съкращение се нарича контракция – пропуск на една или повече букви в средата на думата. Използват се и конвенционални маркери, обозначаващи корекция или сричка в дадена дума.
Дори най-елементарният преглед на група гръцки MSS показва, че повечето (но не всички) са писани без разграничение между думи и изречения. Този начин на писане се нарича scriptio continua и се чете сричка по сричка. В някои случаи групирането на срички в думи е трудно за определяне, например в Рим. 7:14; I Тим. 3:16 и Лев. 5:4. Трябва да се отбележи, че подобни случаи (с различно или трудно за определяне значение) са често срещани. За да е възможно разграничение, по правило гръцките думи завършват с гласна или една от следните три съгласни: s. Когато е нужно, думите се пренасят по следните правила: 1. всички съгласни без  и  се обединяват със следващата гласна; 2. двойни съгласни се разделят и 3. съставни думи се разделят на съставните им части.
За първи път пунктуация в гръцки MSS е приложена от Аристофан Византийски, който въвежда в текста и знаци за ударение и дишане. Не всички гръцки MSS имат пунктуация. Точка и запетая се появяват в MSS от 8. в., а запетая – през 9-и.
Разделянето на текста на параграфи се използва доста по-рано. В MSS на Книгата на Йезекиил, датиращ от първата половина на 3. в., последната буква от всеки параграф е разделена с една празна позиция от началото на следващия. Три копия на Codex Sinaitucs (от средата на 4. век) започват всеки нов параграф с началната буква, леко изместена вляво. През 5. в. Codex Alexandrinus използва значително уголемена начална буква, за да обозначи нов параграф. При MSS, използващи на минискул, за край на параграфа се използват две или повече точки със или без хоризонтална черта.

« назад