Писане и преписване на библейските ръкописи

Д-р теол. Доний К. Донев, 24.11.2005



Познати са два начина за писане и преписване на MSS. Единият е индивидуален препис – преписвачът копира дума по дума от оригинала. Точността на новото копие зависи от езиковите познания на преписвача, съдържанието на текста, степента на внимание при извършването на преписа, зададения срок за изпълнение; от личните и доктринални предубеждения. Заради обема на работата, дължината на текста, разбираемостта на оригинала и непосилния труд, който преписвачът полага, допускането на грешки е неминуемо. Много често те се мултиплицират от по-късни преписи. На места този процес води до промени в смисъла на текста.
Например при копирането на кодекс с трудноразчитаем текст гръцките букви (като e, th, o и c) са лесни за объркване и стават причина за разлики и вариации при думи като os и ths (използвана при съкращение на theos) в I Тимотей 3:16. Във II Петрово 2:13 вариациите АПАТАIC и АГАТАIC палеографски са подобни. Ако лабмда е написана близо до друга лабмда, те изглеждат като М, което води до вариации в четенето на АМА и АЛЛА (в Римляни 6:5). Така е и в Деяния 18:7 – дали използваното име е Титий или Тит, зависи от прочита: TITIOYIOYCTOY или TITOYIOYCTOY.
Подобни грешки възникват при еднакъв завършек на два различни реда (хомоеотелеутон). Например в I Йоан 2:23 Textus Receptus (TR) в по-късните ревизии са изпуснати думите omalogon ton uion kai ton patera ekei Грешката възниква, когато преписвачът обърква фразата ton patera ekei в началото на стиха със същата фраза, повтаряща се в края на стиха.

Вторият начин на препис е в скрипториум – специално оборудвана зала за препис на MSS. В нея четецът (или лекторът: anagnosteis) бавно чете от оригинала, а група книжници записват прочетеното. Този метод ускорява не само процеса на размножаване на ръкописа, но и преписа на грешки, възникнали по време на диктовката или съдържащи се в оригиналния текст. Например с развитието на библейския гръцки произношението на местоимения от 1 и 2 лице множествено число става почти неразличимо при изговаряне.
При този метод повечето грешки се забелязват от коректор, който работи в скрипториума и проверява точността на индивидуалните преписи. Поправките на коректора са лесно забележими, тъй като в повечето случаи се правят с различен почерк и мастило; включват индивидуални текстови маркери, като скоби, зачеркване на буква или дума, поставяне на точка под, над или отстрани на сгрешената буква.

« назад