"Хабитат" - грижа за хората без собствен дом

Габриела Николова, 15.11.2005

На 17 септември т.г. фондация „Подслон за човечеството” откри първата завършена жилищна сграда с апартаменти за осем семейства. Фондацията е единственият филиал в България на международната организация „Хабитат”. Нейната мисия е да работи в сътрудничество с хора от всички обществени групи и да предлага решение на жилищните проблеми на семейства с ниски доходи.



Госпожо Чотова, вие сте изпълнителен директор на фондация „Подслон за човечеството”, която е част от международната фондация „Хабитат”. Бихте ли ни разказали с няколко думи с какво се занимава тази фондация?
„Хабитат” е непечеливша християнска организация, която си е поставила за цел да премахне мизерните жилищни условия и да предостави собствен дом на всеки, който има такава нужда.

Кога започна работата ви в България? От колко време съществувате?
„Хабитат” е създадена от 1976 г. от семейство Линдемил Флуърт. В България сме регистрирани от 2001 г. като фондация „Подслон за човечеството”. От 2003 г. започна реализирането на първия ни проект – изграждане на жилищна сграда за 8 семейства.

С какви трудности се сблъскахте в началото? Как стана подборът на терена, подборът на хората?
През тези години срещнахме много трудности. Идеята да се регистрира организацията „Подслон за човечеството” се е родила още през 1996 г. Минахме през много негативни мнения: че това в България не може да се осъществи, че не може да строи сграда с дарения и доброволци. Сградата се строи изцяло с доброволци и изцяло с дарения. За съжаление дарителите и доброволците са повече отвън. В началото на създаване на проекта си мислех, че винаги когато българинът е строил къща, я е строил с близки и познати, приятели, но се оказа, че през последните години нещата в България много са се променили. За съжаление българинът е отвикнал да ходи да помага на други хора, които са в нужда.

Срещате ли някаква подкрепа от държавата?
До момента не сме срещали подкрепа и разбиране от държавните институции в смисъл на даряване на общинска земя. Работихме само с община „Слатина” и с община „Триадица”. Община „Триадица” ни помогна при подбора на семействата – ползвахме техните списъци за крайно нуждаещи се. Интересното беше, че от техните 90 души, които бяха регистрирани за крайно нуждаещи се, никой не повярва в идеята, че може да се построи една къща с доброволци и с дарения, без някой да даде и една стотинка, преди да влезе в жилището си. Реално никой от тях не кандидатства по нашия проект, защото не повярваха, че това може да се случи в България.

Няма ли подозрение относно факта, че сградите са строени от доброволци? Доколко са издръжливи те?
Имаше подозрения. По време на един телевизионен репортаж казаха: ”Как така? Щом сградата се строи с доброволци, стените ще паднат!” Наложи се наши доброволци да бутат стените, за да покажат, че няма да паднат. Целият строеж се контролира от специалисти. Процесът беше воден от технически ръководител. Строителният надзор доказва, че независимо че е построена от доброволци, сградата е здрава.

Бихте ли ни казали кои са доброволците?
В програмата на „Хабитат” има програма „Глобъл вилидж” – тя събира доброволци, които ходят и строят по цял свят, където има такива филиали. За определен период от време, между 10 и 15 дни, те сами си плащат самолетните билети, хотелите, храната, докато работят в България или на друго място по света. Трудът им не се заплаща. Тези хора са убедени, че правят добро. Това за тях е начин, по който си почиват. Вече две години посрещаме доброволци по програмата. Между тях има лекари, инженери, архитекти, които си оставят работата и идват тук, за да строят с убеждението, че помагат на някого, който е в нужда. За тях това е най-добрият начин да оползотворят свободното си време. В България се опитваме да изградим местна доброволческа програма на същия принцип. До този момент имаме много голяма подкрепа от Корпуса на мира, от Американския университет в Благоевград, от Американския колеж в София. На тях им е позната организацията „Хабитат” и мисленето им е такова, научени са дават дарение и доброволен труд. Хубаво е да се организира местна доброволческа организация в България, в която българи да участват и да помагат по същия начин. В крайна сметка ние сме българска фондация, която помага на български социално слаби семейства. Добре е българската общност да участва в това. Всеки участва с това, което може. Архитектът прави проекта, строителният инженер помага със знанията и опита си, строителният работник – също. Хората, които казват, че не разбират нищо от строителство, могат да се включат в общата робота под ръководството на майсторите. Въпросът е да имаш желание за това.

Кое според вас кара българина да бъде резервиран или подозрителен към такива начинания? Виждаме, че хората дават за определени каузи (например,по време на наводненията). Какво все още ги възпира?
Според моя опит причините са различни. Има хора, които разсъждават така: „Защо трябва да помагам на семейство, което след това ще получи собственост?” Българските дарители са по-склонни да помагат, когато човек е в криза – когато няма какво да яде; когато домът му е съборен и няма къде да живее (както при наводненията). Щом човек се опитва да излезе от някакво място, желаейки да си помогне сам, се оказва, че хората са по-скептично настроени и не са склонни да дават и да помогнат.

Може би това е определен тип съзнание, което се изгражда. Вероятно вие сте начинателите в тази област. Хората може би трябва да се обучат в това, да подадеш ръка на другия, да погледнеш извън себе си дори когато ти си в нужда.
Аз винаги съм казвала, че ако човек, който е в нужда, дава на другите, това е истинското му вътрешно Аз. Можеш да помогнеш и с един лев. Това е помощ, важното е да имаш желание да помогнеш. Затова се обръщаме към различни хора, защото всеки може да помогне с нещо.

Как става подборът на хората, които живеят в тези домове?
Три са критериите, според които нашата комисия обработва молбите: семействата да нямат никаква собственост на тяхно име, през последните 5 години да не са продавали такава, да са съгласни да работят по принципите, по които работим ние – да дават доброволен труд. В първия проект заработените часове бяха около 500, но това е изключително малко и недостатъчно. За втория проект ще има нужда от 2000 часа доброволен труд. Третият критерий са доходите. Това не са социално слаби семейства, регистрирани в нашите общини за социално подпомагане. Това са семейства, които имат доходи, но са много ниски и не могат да кандидатстват за заеми в банките. Те трябва да имат доходи, защото в продължение на 20 години трябва да върнат стойността. Вярно е, че връщането е без лихва, но все пак стойността на жилището трябва да се върне. Ние не сме благотворителна фондация, която им подарява жилище. Помагаме им да излязат от ситуацията, но те трябва до носят отговорността за изграждането на жилището, за връщането на стойността. От наша страна подкрепата е организационна – за намирането на архитекти, строители.

Все пак в България има много хора, които отговарят на посочените критерии. Как точно ги подбирате?
Обявява се кампания за подаване на молбите. Хората се избират с конкурс. След като документите са дошли при нас, има специална комисия, която ги обработва. Процесът е дълъг, правят се домашни посещения. Накрая окончателно се избират семействата. Сега ще изберем две семейства за новия проект, защото през април ще започнем да строим само две къщи. Това ще стане, ако успеем да съберем нужните ни 60 хиляди долара за строежа. На територията на София започваме нова ремонтна програма за семейства, които са с още по-ниски доходи . На стойност до 3 хиляди лева ще бъде направен ремонт на настоящите им собствени жилища. Те трябва да имат тяхна собственост, но да се нуждаят от ремонт, който на този етап не могат да финансират. Ние ще отпуснем до 3 хиляди лева безлихвен заем за смяна на прозорци, тапети, водна инсталация... Парите трябва да се върнат в продължение на 5 години. Връщането също е безлихвено.

« назад