Осем деца под един покрив

Габриела Николова, 29.09.2005

За семейното планиране и Божията намеса в разрастването на семейството

Как се гледат осем деца?

Децата са дар от Бога. Той има грижа за всяко от тях. Нищо не става без Неговото знание. Аз и съпругът ми възприемаме нещата така: всяко дете е благословение, но заедно с това е и голяма отговорност. Осем деца наистина са много.



Мислили ли сте, че ще имате осем деца? Как стигнахте до осем?

Никога. Дори и в най-смелите си мечти не съм си го представяла.

Опитвали ли сте се да контролирате нещата?

Да, имаше такъв период, но при всеки опит за контрол се оказвах бременна. После оставих всичко в Божите ръце. Когато човек се ожени, придобива ясната представа, че един от компонентите в семейството е отглеждането на децата, грижата за тях.

Как вярата ви помага с тези осем деца?

Аз живея чрез вяра. Трудно ми е да си представя как преди време съм останала жива без нея. След 24–25-годишна възраст дълго търсих Бог като Личност, Творец, Изкупител. Стигнах до извода, че ако Той не ти се открие и не те привлече, не можеш да се приближиш до Него. Трябва да Го търсиш като скрито съкровище.

Във всекидневието ви има ли случаи, когато конкретно сте усещали Божията помощ? На мен ми е интересно как се изхранват осем деца, как се обличат, как се подготвят за училище?

Именно чрез Божията вярност и благодат. Бог ни помага посредством многа хора – приятели, дори непознати. Не знам дали е редно да споменавам имена, защото може да пропусна някого. Безкрайно им благодаря и се надявам Бог да ги благослови най-малко десетократно повече.

Как ви възприемат хората около вас? За тях не е ли малко странно, че имате толкова много деца?

Хората не са настроени оптимистично към раждането, отглеждането и възпитанието на деца. По човешки това наистина е много трудно. Много хора се стресират от факта, че някой има осем деца. Преди години, когато децата ми бяха 4, една жена възкликна: „Ау, и сте жива?” Сега тя, ако чуе, може и да припадне. Аз не съм планувала децата. Бабата на съпруга ми е имала шест деца, а моята прабаба – осем.

Предполагам, че в тяхно време не е било лесно да се отглеждат деца.

Било е много трудно, защото смъртността е била доста висока. Сега хората са склонни да се оплакват. Човешкото око е ненаситно, търси все повече и повече блага. Наистина се налага да се вместваме в някакви стандарти. Жилището ни е 80 квадрата – за 10 души е доста тясно, но важното е, че имаме нормални условия и покрив над главите си.

Предполагам, че съдът, в който готвите, е голям.

Да, тенджерата е голяма, котлонът не е много голям. С Божията помощ никой не е останал гладен, гол, бос. Бог си има грижата за всяко живо същество под слънцето, дори за врабчетата, а какво остава за хората. Това трябва да се знае от всекиго. Никой не бива да е предубеден. Майчинството е себеотдаване, жертва, но ако Бог те подкрепя във всяка твоя стъпка, това наистина е благословение.

Споменахте за жертва. Мен ме поразява фактът, че жените от Библията са считали придобиването на дете като висша цел в живота си. Това са Сара, Анна, която роди Самуил... Да имат дете – това е най-съкровената мечта в живота им! Други примери са Рахил и Лия, които се надпреварват да раждат деца. Сякаш манталитетът е различен. Да имат деца, е висше благословение за тях! Днес дори християните, които познавам, гледат на това като на нещо второстепенно.

Да. На жена, която е учила 15–20 години, й е трудно да се откаже от професията си, от перспективата за работа, за изява в попрището, трудно й е да се отдаде на майчинство. Аз не мога да кажа, че е особено приятно да стоиш 10–12 години вкъщи и да се занимаваш с бебета и деца, защото всяко от тях си има своите проблеми и грижи. За сметка на това радостите също са много.

Нека да погледнем към Мария, Божията майка! Тя роди и отгледа Божия Син. Казва се, че освен Него Йосиф е имал още много деца.

Вероятно и на нея не й е било лесно да отгледа толкова деца. Още от начало тя е знаела какво я очаква – че ще преживее смъртта на Сина си. Тя приема това едва ли не като Божие благоволение, защото за нея това е начин да сподели Божието сърце.
Мисля, че Дева Мария е класически образ на майката и жената; тя е обаятелна личност; наистина е изпълнила Божите повеления, защото е имала в сърцето си Бог, плодовете на Неговия Дух. С тази духовност тя се е преклонила пред волята на Бога и затова Той я е натоварил с нелека мисия – чрез нея да се роди Спасителят и Изкупителят на света. Защото, както пише Матей, няма друго име, чрез което да се спасим, освен Човека Исус Христос.

Има хора, които се притесняват да се молят на Спасителя, а предпочитат да се молят на Божията майка. Какво мислите за това?

Мисля, че това, че тя е достойна за подражание, не означава, че трябва да падаме на колене пред нея. Исус е казал как да се молим: „Отче наш, Ти, Който Си на небето...”. Дори Той не казва да се молим пряко на Него, а в Неговото име. Исус е ходатай, помирил е света с Бога. Чрез Него, чрез Неговата кръв ние получаваме прощение на греховете си. Само Той чрез Неговата жертва е източникът на спасение. Връзката ни с Дева Мария е единствено в това, че тя Го е родила. Той е дошъл на света чрез нея, за да бъде пожертван. В 121 псалом пише: „Помощта ми е от Господа...” Значи Той е Този, Който помага. Ние не можем да получим помощ нито от свети Георги, нито от Дева Мария.

« назад