Да се молим за мира на Израел!

ЕВ, 31.08.2005

Интервю на ЕВ
с Роберт Джераси, председател
на Централния израилтянски духовен съвет

През последните две седмици сме свидетели на поредното вълнение в Близки изток. Еврейското правителство изтегля евреите от ивицата Газа и от Западния бряг на река Йордан. Според някои мнения решението на премиера на Израел, Шарон, е смела политическа постъпка, а според други – инициативата му се дължи на безсилие.
Протестна демонстрация имаше на площад "Ицхак Рабин" в Тел Авив. Там се събраха 100 000 граждани на Израел, които не одобриха плана на премиера.
Бившият премиер Рабин, който сложи началото на мирния процес с палестинците, бе убит на този площад през 1995 г. от еврейски екстремист, противник на помирението.
Делото на Рабин днес се продължава от израелския министър-председател Шарон, който на времето се противопоставяше на тази политика на покойния премиер.
В ивицата Газа имаше 21 израелски селища с 1200 къщи.



Как ще коментирате събитията в ивицата Газа през последните две седмици?

Сложен и болезнен проблем, който се дискутира от години както в Израел, така и в страните по целия свят. Тук става въпрос за човешки съдби. В продължение на 30 години там са живели 8000 заселници, създали са домове, родили са си деца. От друга гледна точка, трябва да се приеме и фактът, че 8000 заселници живеят в територия, населена от 1 млн. и 400 хил. араби. Не трябва да забравяме, че тези територии са завзети през 1967 г. и че тогава е започнало еврейското заселване там. Ако това е цената на мира, мисля, че тя трябва да бъде платена. Проблемът с живеещите там еврейски заселници е не само битов, а военен и икономически. За да бъде запазена сигурността на тези 8000 души, е въвлечена голяма армия, която ги пази; има специални пътища, които ги извеждат до територията на Израел. Понякога много еврейски младежи загиват, за да осигурят безопасността им. Всеки един живот е ценен! Винаги се поставям в ситуацията на родител, който изпраща детето си там, за да пази тези територии... В името на какво това дете трябва да бъде убито?
Много е сложно… Чувствата, мислите, разбирането на всичките хора за ситуацията е комплексно. Трудно бихме могли да кажем, че това трябва да се случва или че не трябва да се случва…


Аз се възхищавам на решителността на премиера Шарон. Впечатлен съм от армията и от полицията; от чувството, с което извършват всичко…
Разбирам и съпротивата на тези, които живеят там, мъката им да се откъснат от домовете си. Това е все едно да те откъснат от корените ти… Но ако тази е цената на мира, може би трябва да бъде платена.
От арабска страна се чуват гласове, че това е победа и този е начинът да се действа – чрез тероризъм. Според мен това е най-грешното мислене за извеждането на еврейските заселници от тези територии! Става въпрос за един план, който се изпълнява. Очаква се, че и двете страни ще дадат нещо от себе си, за да се достигне до мира.

От библейската история евреите са ни познати като безстрашен народ, непреклонен пред враговете си. В основата на това изтегляне стои ли страх?

Не. Този акт не е продиктуван от страх. Не може да се каже, че сме се поддали на натиска и се предаваме. Това не е истина. Сегашното действие е резултат на огромната политическа смелост на министър-председателя на Израел. Той очаква в замяна на това решение да получи компенсации, които ще помогнат да настъпи толкова жадувания мир в тези територии!
Истината е известна на всички: когато погледнем на картата, виждаме една тънка ивица земя, която е Израел. Ако някой реши да го напада и унищожава, това ще стане. Представете си, че всички арабски държави едновременно решат да го нападнат… Те могат да го прегазят за часове! Въпросът тук не е в показването на военно надмощие! По-скоро трябва да се опрем на разбирането, че един ден тези два народа трябва да живеят в мир.

Къде е коренът на проблема според вас?

Трагедията е в това, че в последните години се възпитава поколение, което от детството си е закърмено с чувството, че трябва да убива израелтяните. Ние следим арабските телевизии. Имаме кадри, в които се вижда представление в нормална детска градина, но децата (на 2–3 години) са препасани с оръжия, с пояси с бомби. Представлението включва как те се избиват и се самовзривяват. Новото поколение расте с тази мисъл. Ако не бъде възпитавано по друг начин, в лицето на евреите то винаги ще вижда враг, който трябва да бъде унищожаван.

Според вас ще настъпи ли мир?

Дали ще има мир, само Бог знае… Той може да реши това! Но ако ние, хората, не се помъчим с разума си да достигнем до този мир, и Господ не може да ни помогне. Когато хората са закърмени с омраза и неприемане на другия, това остава за цял живот.

Ивицата Газа част ли е от Обещаната земя?

Газа няма библейско значение за евреите. По-скоро вторият етап на изтеглянето може да се окаже болезнен емоционално, защото става въпрос за Самария и Юдея, за Западния бряг на река Йордан. Тези области са тясно свързани с еврейската традиция и история. Но щом управниците мислят, че тези територии трябва да се жертват в името на мира, нужно е да се стигне до края!

А ако Юдея и Самария са част от Обещаната земя, защо Израел я отстъпва? Не предава ли вярата си?

След разрушаването на Втория храм, когато евреите са изгонени от територията на Израел, в продължение на 2000 години те били разпръснати по целия свят. Отново се завръщат преди 50–60 години. Дали сега ще предадат тези територии обратно на палестинската автономия или не, това не е толкова съдбовен проблем. Съдбовен е проблемът за хората, които живеят там. Трябва да се гони крайната цел – мирът. Той винаги струва нещо!
Не може в 21. век да се опираме само на историята отпреди 5000 години. Трябва да гледаме реалностите! Това е личното ми разбиране. Вероятно за ортодоксално настроените хора става въпрос за дълбоко емоционален проблем.

Ако Израел отстъпва сега, не се ли очакват следващи отстъпления? Как прогнозирате бъдещето на Израел?

Това, което се извършва в момента, е връщането на Израел в границите от 1967 г. Този е отговорът. Териториите са завзети по време на войната през тази година, анексирани са от Израел. Израел излезе от Голанските възвишения и нищо не се случи. Излезе и от Ливан и отново нищо не се случи… Трудно е от сега да се прогнозира ефектът на тези изтегляния. Ще наблюдаваме отражението му след години. Важно е какво ще се случи с населението, което се прибира обратно в Израел; как ще израстват децата; какво ще бъде общественото мнение…
Най-страшното за мен ще бъде, ако се стигне до израелски екстремизъм. Това не е в традициите на народа ни! Никога не сме били екстремисти и не бих искал да се стига дотам…

Как можем ние, които вярваме в Бога, да бъдем съпричастни към съдбата на Израел?

Всички трябва да се молим да настъпи мир – всеки да е щастлив на мястото, където живее. Смъртта на всеки млад човек е нещо страшно! Прекъсва се един живот, който може да бъде живот на гений… Нямаме право с безсмислените си атаки да правим това!


Как е завзета ивицата Газа

На 9 юни 1967 г., по време на 6-дневната война, Израел прониква през Синай до Суецкия канал. Тогава превзема ивицата Газа. По това време и границите между Източен и Западен Ерусалим са премахнати. Въвежда политиката на отворените мостове, която позволява на арабите, живеещи в завзетите територии, да пътуват свободно в арабските страни.