„Ние евангелизираме лично, но в големи мащаби”

ЕВ, 16.04.2011

Внукът на Били Греъм за вярата и служението

Интервю на „Хриянството днес” (Christianity Today) с внука на Били Греъм и син на Франклин Греъм – Уилям (Уил) Франклин Греъм. Той е възпитаник на Liberty University and Southeastern Baptist Theological Seminary. Греъм и жена му Кендра живеят в Ашвил, Северна Каролина, и имат 3 малки деца.

Как проповядвате Евангелието на едно поколение, което поставя под въпрос вечността на ада?

Аз винаги се връщам към Библията. Това е, което казва тя. Често ние като американци се опитваме да моделираме не само религията, а и много други неща. Днес наричаме това моделираща религия. Става въпрос за това мислене: „Ще взема малко от това и малко от онова…” и т.н., като накрая се получава така, че все едно сме измислили наша собствена религия. Опитваме се да си направим наш собствен бог, наш собствен разбираем идол. Казваме си: „Ето такъв ще бъде нашият бог: по-състрадателен и без повече приказки за ада.” Аз обаче винаги се връщам към това, което казва Библията. Това не са мои думи, а думи на Бог, изречени чрез Словото.

В днешни дни хората продължават ли да откликват на типа проповядване, с който служеше вашият дядо?

О да! Хората идват и казват: „Годините на масовите евангелизации са минало”, а аз им отговарям: „Не вярвам в масовите евангелизации”; тогава те ми отвръщат: „Но това е, което вие сте правили винаги.” Моят отговор е: „Не, не е така. Ние евангелизираме лично, но в големи мащаби.” Това във всички ситуации ли дава резултат? Не, но все още дава резултат. Наскоро бях в Индия, по-рано тази година имах още две евангелизации там. Видяхме много хора да излизат напред. Миналата година единствената евангелизация в стил „крусейд”, която организирахме в Съединените щати, беше в Оубърн, Алабама. Накрая се оказа, че това беше най-голямото събитие, което някога сме организирали в САЩ.

Евангелската асоциация „Били Греъм” променила ли е подхода си към организирането на събития през годините?

Има промяна в музиката, но ние все още проповядваме Божието Слово и имаме време за свидетелства. Мy hope („Моята надежда”) е нещо, за което моят баща мисли през годините, опитвайки се да достигне повече хора с Благата вест.

Това, което направихме ние, беше да вземем службите на дядо ми и да ги преведем на чужди езици с неговата интонация. Ние правим всичко това за My hope, само че вместо да пълним стадиони за по 3 дни, ние работим чрез църквите. Християните отварят домовете си. През тези 3 дни, вместо да отидат на един футболен стадион, те пълнят домовете си с приятели и роднини, включват телевизора и пред тях е Били Греъм, проповядващ на техния език.

Започнахме служение, наречено „Бърз отговор”. Служители идват на мястото на бедствия, причинени от човека или природата, и просто се молим с хората. Понякога помагаме за възстановяването и се молим заедно с тях. Имаме служители в цяла Япония. Миналата година имаше сериозно наводнение в Нашвил, също и след стрелбата в училището във Вирджиния. Идеята се роди след атентатите на 11 септември. Моят баща видя всички хора, които плачеха и сякаш просто имаха нужда да прегърнат някого или някой да ги прегърне. Така бе започнат молитвен център, с който да бъде достигнато до хора, които имаха нужда да се помолят за тях.

Служението Samaritan's Purse оказва подкрепа на възстановителните дейности в пострадали райони, но служителите са от организацията на Били Греъм. Така се получава, когато шефът ти е началник и на двете организации.

Какво сте научили за евангелизма отвъд океана и по-специално в развиващия се свят?

Много подобно е на това, което се случва тук, но виждаме Бог да извършва удивителни неща. Разликите идват от културата.

Това отнася ли се и за западните страни, или по-скоро е характерно за развиващите се страни?

Не съм прекарал много време в Европа, така че не мога да говоря за тези страни. Проповядвал съм на места като Африка, Уругвай и Индия. Там все още има глад. Наскоро имахме евангелизация в Гангток, Северна Индия. Имахме най-голямото религиозно събиране, което се е провеждало там. Бяха се събрали 10 хил. души, а това дори не е голям град. Намира се между Непал, Бутан и Тибет.

Освен баща ви и дядо ви кой друг е оказал влияние в живота ви?

От гледна точка на служението, освен семейството, може би един пастор, с когото работих, тъй като той наистина ме научи как да бъда пастор. Името му е Рон Роуи.

Аз бях в семинария и наистина се учех. Той трябваше да ми преподава, имахме и сблъсъци. Обядвахме заедно почти всеки ден. Мисля, че останалите завиждаха, защото ние прекарвахме много време заедно. Струва ми се обаче, че успявахме да постигнем повече по време на един обяд, отколкото останалите по време на среща с него. Той наистина инвестираше в мен, и то до такава степен, че дори ходехме на почивка заедно. Обичахме времето, прекарано заедно. До ден днешен аз го наричам „моя проповедник”. Казвам му: „Ей, проповеднико, как си?”, а той ми отговаря и ми дава някакъв съвет. Рон Роуи никога не е бил най-добрият проводник за Божието Слово, но е верен в това, което прави. Това, на което ме научи, е как да бъда пастор. Сега ще попитате каква е разликата между това да бъдеш проповедник и това да бъдеш пастор Думата ‘пастор’ идва буквално от думата, която означава пастир, овчар, а в тези умения той беше най-добрият. Сред хората, които са ми повлияли, са и двама професори от университета. Винаги когато погледна в Библията, особено в Стария завет, си мисля: „Хубава история: Адам и Ева – хубава история, Авраам – хубава история, Давид..” и т.н. Това, което ме научи единият ми преподавател – Харви Хартман, беше, че мога да знам много от тези истории, но има една история, която протича през цялата Библия. Другият се казваше Пол Финк. Той ме научи как да изучавам Божието Слово.

Склонни сме да гледаме на дядо ви като на пастора на нацията, а не като на огнения проповедник, въпреки че неговите първи проповеди са доста силни. Баща ви обаче търпи критика в пресата относно начина си на проповядване, изразяване, както и за това, че е малко противоречив, особено що се отнася до коментарите му за исляма. Може ли да се каже, че дядо ви е бил сърдечният и нежен човек, а баща ви – огнената и противоречива личност?

Знаете, че баща ми има голяма любов за хората от света. Това е причината за служението Samaritan’s Purse. Това служение е свършило много повече работа в мюсюлманските страни, отколкото дядо ми или евангелската организация „Били Греъм”.

От какви преживявания произтичат коментарите, които баща ви прави относно исляма?

Баща ми е бил в много мюсюлмански държави и ги посещава като гост. Дори когато е бягал от Господа, преди да познае Христос, той е живеел в мюсюлмански страни, като Йордан. Той храни дълбоко уважение и любов към хората от тези страни.

Баща ви и дядо ви бяха ли по-различни от начина, по който ги възприемат хората?

Не зная. Според мен са същите. Виждам много прилики.

Впечатляващо баща ви успя да събере 93 т храна за жителите на Япония. Струва ми се обаче, че медиите се интересуват повече от това, което казва, отколкото от това, което прави. Мислите ли, че обвиненията са несправедливи спрямо него?

Дали е несправедливо? Ние просто следваме Бог.

Хора, които работят с вас, твърдят, че по характер приличате повече на дядо си, отколкото на баща си. Казвайки, че те двамата си приличат повече, отколкото хората си мислят, това не означава ли, че вие приличате много и на баща си?

Да, така е, но може би е по-добре някой друг отстрани да погледне и да ми каже. Ще ви кажа това: надявам се, че имам най-добрите качества и от двамата.

А какво ще кажете за баба си и майка си?

Определено нося повече от характера на майка ми.

Много успешни проповедници са интроверти по природа.       

Баща ми е един от тях. Той излиза от черупката си само когато е с приятели.

А вие не сте ли?

Не, определено не съм.

Превод от английски Красимира Лакова

« назад