Филипяни – партньори в благовестието

Филипяни е често наричано Посланието на радостта. Основната тема на писмото е радостта и се среща на много места в посланието (1:4, 18, 25; 2:2, 17–18; 3:1; 4:1, 10). Тонът на писане на апостол Павел показва, че е имал изключително добри и топли взаимоотношения с християните във Филипи. Те са били важна подкрепа за него в мисионерските му пътувания. Павел описва тази връзка с богатата на значение дума койнония (κοινωνια), която може да означава ‘участие’ или ‘партньорство’, започнало още „от първия ден” (1:5).

Църквата във Филипи е основана от апостол Павел по време на неговото второ мисионерско пътуване. Градът се е намирал в източната крайна част на Македония. Важността на тази църква от църковноисторическа гледна точка е, че е първата в Европа. Градът не е бил толкова специален. Близостта му до Азия показва сходство в културата, бита и начина на мислена на хората от другите градове, където Павел е основал църкви. Различното е било географското разпространение на Благата вест – новият свят, светът на Александър Велики, светът на елините (гърците). Това е била и целта на Павел: „да проповядвам благовестието така – не там, където беше вече известно Христовото име” (Рим. 15:1).

<font color=red>Филипяни – партньори в благовестието </font>

Македонският призив (ДА 16:6–11)

Троада. Почти нищо не се знае за Троада. Страбон – древногръцки географ, историк и философ, споменава града в том 13 на колекцията си, наречена „География”. Голяма част от този том говори само за Троя и само половин параграф за Троада. Въпреки това той споменава града като един от „най-важните градове на света” (Георграфия 13.1.26). Областта Троада е местността на изток от Дарданелите. Древният град Троя се е намирал на южният бряг на Дарданелите (с древното име Хелеспонт). Троада е бил разположен на 15 км по на юг към Егейско море.

Градът е бил установен от Александър Македонски и доразвит от наследника му Атигон. Най-значимото развитие на града обаче е под владението на Лизимах – друг генерал от армията на Александър, който завладява Тракия и близките региони. След като побеждава Антигон, той разширява владенията си и навлиза в Мала Азия. Лизимах преименува Троада на Александрия Троада в памет на великия завоевател. Това става около 300 г. пр.Хр. Около 190 г. пр.Хр. градът попада в ръцете на царете на Пергам (дн. Бергам в Турция), които впоследствие го предават на римляните. Император Август обявява града за римска колония и го преименува на Colonia Augusta Troas. По времето на апостол Павел градът е познат само като Троада.

Градът е бил невероятен. Страбон пише, че Лизимах го е обградил със стена с диаметър 9 километра. Бреговете на Троада не са били благоприятни за пристанище, затова е било построено изкуствено. В целия регион това е било най-подходящото място за пристанище, като вероятността това да е причината за построяването на града е голяма.

Троада се споменава често в Новият завет. Евангелист Лука описва, че посещението в Троада е краят на третото мисионерско пътуване на апостол Павел, където той съживява младежа Евтих (ДА 20:5–12). Това показва, че там вече е имало църква. Македонският призив (ДА 16:9–10) е бил толкова спешен, че е малко вероятно Павел да е основал църквата в Троада по време на второто си пътуване. Във ІІ Кор. 2:12 апостолът споменава събитията по това време, след приключването на тригодишното си служение в Ефес. Той казва, че е отишъл в Троада и е намерил „отворена врата” за благовестието. Най-вероятно Павел основава църквата в Троада по това време. (Събитията, описани в ДА 20:5–12, са от около година и половина по-късно, след като апостол Павел се е върнал от Коринт и пак е заминал.)

Последното споменаване на Троада се намира във ІІ Тим. 4:13, където апостолът моли своя ученик Тимотей да му донесе наметалото, книгите и пергаментите. Този стих предполага, че Павел е посетил повторно църквите на изток, след като е бил освободен от първия арест в Рим. (Някои учени твърдят, че фактът, че нещата на Павел са се намирали в Троада, означава, че той е бил арестуван там и след това е заминал за Рим. Църковният отец Игнатий, който е бил арестуван и с охрана заведен до Рим, е написал 3 от посланията си, докато са чакали кораб в Троада – Филаделфийците 11, Сминяните 12, Поликарп 8. Пътят до Рим е бил по море, по Виа Егнация от Троада до Неаполис, дн. Кавала.)

Призивът (ДА 16:9–10). Стих 9 ни разказва за видението, дадено на апостол Павел. Македонец го призовава да дойде и да благовества там. Това видение подкрепя водителството на Духа, Който преди му забранява да работи в Азия и Витиния. Служението в Македония преминава всички граници и отива в новият свят. В ДА виждаме един постоянно повтарящ се принцип, а именно че новите хоризонти за благовестие се отварят не чрез човешко желание, а чрез Божествено направление. Забележете, че тази мисия е водителство на Троицата – Павел бива воден от Святият Дух (ст. 6), Духът е Този на Исус (ст. 7) и после всичко това е обобщено като Божи призив (ст. 10).

Веднага след видението апостол Павел и другарите му отпътуват за Македония. Вече са четирима – Павел, Сила, Тимотей и Лука. Името на Лука никога не се споменава в ДА, но разбираме, че е там, когато говори в 1 л. мн.ч. За първи път наблюдаваме това в ДА 16:10: „потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.” Интересно е да отбележим, че Бог е Този, Който ги е събрал заедно и ги е призовал. Лука не ни казва как се е срещнал с Павел. Някои богослови смятат, че докато е бил в Троада, Павел е имал нужда от лекар и там е срещнал автора на ДА (Konybeare and Howson, The Life and Epistles of St. Paul).

Други предлагат варианта, в който Лука е родом от Филипи и е „македоница”, който настойчиво е призовавал Павел да дойде да свидетелства в неговия регион (W. M. Ramsay, St. Paul the Traveller and Roman Citizen).

Възможно е, Лука да е родом от Филипи, но не е вярно, че е „македоница” от видението на Павел, понеже сам Лука изяснява, че Павел е бил воден от видение от Бог, а не от среща с човек.

Пътуването (ДА 16:11). Пътят от Троада до Неаполис е бил често използван. По времето на апостол Павел това е бил предпочитаният път към Запада, по продължението на Виа Егнация. Остров Самотраки е бил по средата на пътя до Неаполис и се виждал от двете точки, понеже има връх, висок 1624 м. При добри условия човек може да стигне дотам за един ден. Пътуването е отнело един ден до Самотраки и след като преспиват там, пътуват още един ден до Неаполис, дн. Кавала.