Диспенсационализъм …
Джон Абиш , 11.03.2011
Една богословска поредица, която ще представи последователно буквално тълкуване на Библията и библейските пророчества, както и разликите между Израел и Църквата в Божия спасителен план.
За автора
Джон Абиш е роден през 1954 г. в Рочестър, щата Ню Йорк.
Среща съпругата си Лин и сключват брак през 1978 г. Имат три дъщери и един син. В служение е от 1982 г., в началото като помощник-пастор и младежки ръководител в Баптистката църква в Рочестър (Калвъри Баптист Чърч). От 1995 г. живее и работи в Квебек като мисионер, основател на църкви и пастор. Църквата, в която служи, се намира в предградие на Монреал, Квебек, Канада.
… А кой е онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домашните си слуги, за да им дава на време определената храна?
(Лк. 12:42)
Диспенсационализмът гледа на света като на един дом, ръководен от Бога. В този дом Бог управлява според волята Си, разкривайки се постепенно в различните исторически епохи. Тези епохи съответстват на различни видове администрация, или диспенсации. Разбирането на спецификите на тези режими е ключово за едно правилно тълкуване на Божието откровение за всеки един от тях.
Противници на учението за диспенсациите (наречено още диспенсационализъм)
Между противниците на диспенсационализма са либералните теолози, тъй като те отхвърлят буквалното и се придържат към алегоричното тълкуване на Библията.
Амиленаристите са друга група, която не приема учението. Това са богослови, които отхвърлят Хилядагодишното царство. Учението за диспенсациите е задължително премиленаристично, защото приема, че живеем във времето преди Хилядагодишното царство.
Постмиленаристите са други противници на диспенсационализма, тъй като вярват, че Христос ще дойде след един дълъг период на мир и справедливост на Земята. Те смятат, че църквата е тази, която ще установи една християнска цивилизация, управлявана чрез прилагане закона на Израел.
Полезността от учението за диспенсациите
Диспенсационализмът дава възможност да си обясним разликите в Библията, като например разликата между Стария и Новия завет, разликата между юдаизма и християнството, различните фази в прогресивното Божие откровение, поклонението в събота и в първия ден на седмицата, животинските жертви и жертвата на Исус Христос.
Диспенсационализмът също така отговаря на необходимостта от една философия на историята, т.е. от систематично тълкуване на световната историята в съгласие с един обединяващ принцип, който ни помага да схванем крайната цел на поредицата от историческите събития. Според това учение крайната цел на историята е установяването на Хилядагодишното царство на Христос на Земята. При това по никакъв начин не се омаловажава славата на вечността. Просто се набляга, че славата на един суверенен Бог в човешката история се изявява не само в новото небе и новата земя, но също и в настоящото небе и земя.
Обединяващият принцип на различните диспенсации е, че в тях се изявява славата на Бога в степента, в която Бог разкрива собствения Си характер през различните епохи. Тази слава ще достигне своя апогей в края на историята в Хилядагодишното царство. Обединяващият принцип на диспенсационализма е троен: теологичен, т.е. Бог се разкрива по определен начин във всяка диспенсация; есхатологичен, тъй като историята върви към крайната си цел – царството на Христос на Земята; и доксологичен – славата на Бога се изявява в хода на цялата история и през вечността.
Диспенсационализмът отдава на прогреса дължимото му място. През различните управления едно различно, прогресивно увеличаващо се откровение е дадено на човека. Въпреки че различните диспенсации притежават някои прилики, те също така са белязани от едно истинско развитие. И тъй, специфичните за всяка диспенсация проявления на Божията воля получават полагащото им се място в прогресивното Божествено откровение. Единствено диспенсационализмът позволява последователността от историческите събития да бъде видяна в истинската светлина.
Диспенсационализмът дава възможност за една последователна херменевтика. Херменевтиката е библейското тълкуване на доктриналното, духовното, историческото и практическото значение на Свещените писания. Диспенсационализмът си служи с принципа на историческото и граматическо тълкуване, т.е. едно буквално, просто и естествено тълкуване на Библията. Например 144-те хиляди от Откр. 7:4–8 са от Израел, а не от църквата, нито от „Свидетелите на Йехова”, както някои тълкуват.
Какво представлява една диспенсация
Съществуват различни определения за диспенсацията. Едно от тях е: „Диспенсацията е период от време, през което човекът е изпитан по отношение на покорство му спрямо определено откровение на Божията воля.”
Произходът на думата диспенсация е от латинската дума dispensatio, която означава ‘разпределям, отмервам’. Гръцката дума е oiconomia и означава ‘планиране, управление на работата в един дом, администриране, настойничество’.
Превод от френски Ирина Сезанова
« назад
|