Текстус рецептус Стефанус

Д-р теол. Доний К. Донев, 23.10.2010



Част 2

Процес и предаване

Докато критичните издания на гръцкия Нов завет, с които разполагаме днес, изследват над 1100 ръкописа, достигнали до наши дни, при съставянето на своето издание Еразъм разполага едва с 6 преписа, датиращи от 11.–15. век, което налага над 400 промени в последвалите ревизии само от страна на Еразъм. Това е, без да се смятат останалите известни и не толкова известни публикации на Текстус рецептус.

Например при включването на тринитарната формула в І Йоан 5:7, 8 Еразъм не разполага с нито един гръцки ръкопис, който съдържа този стих в гръцкия текст. Единственото място, където той може да бъде открит, е Йеронимовата Вулгата. Под натиска на критиците си Еразъм го включва без доказателство от гръцките ръкописи, което се явява функция на текстов критицизъм от негова страна.

Всеизвестен е и примерът с превода на Откровение 22:16–21, за който Еразъм не може да открие гръцки източник. За да не бави издаването, той превежда липсващия пасаж от латински и така попълва празнините в Текстус рецептус. В резултата на това заместване библейските версии днес оспорват дървото (лат. lingo) на живота или книгата (лат. libra) на живота в Откровение 22:19, въпреки че никой от двата примера не може да бъде открит в наличните гръцки ръкописи. Същото важи и за още дузина места в книгата Откровение, където свободното интерпретативно заместване на Еразъм не може да бъде открито в никой от познатите ни днес гръцки текстове на Новия завет.

Подобно прави Стефанус при своето трето издание на текста, известно като Regia, в което на места поправките в гръцкия текст са повече от явни, макар и необозначени от редактора. В това отношение не се различава и Теодор Беза, който на места с право променя множество от поправките на Стефанус, като ги индексира в бележките под линия, а на други свободно редактира гръцкия текст без наличието на текстов вариант или гръцки ръкопис, с който да се обоснове.

Поправки и промени

Никой не знае със сигурност начина, по който Стефанус ревизира гръцкия Текстус рецептус. Разликите между двата са около 287, като не е ясно в полза на кой текст, вариант или ръкопис Стефанус решава да направи съответните поправки. Самите преводачи на „Кинг Джеймс” са наясно с недостатъците на текста, който използват за базов. В бележката към Лука 17:36 те записват, че стихът липсва в повечето гръцки копия, а в Деяния 25:6 изрично отбелязват, че някои ръкописи казват 8 дни, докато други – 10 дни.

Няколко отделни примера заслужават внимание, тъй като представляват случаи, в които правилата на отделните преводачи са обект на изключение. Например
Йоан 6:47 често се посочва като пример, че богословието на стиха е нарушено заради изпускането на името Исус в някой от по-старите ръкописи. Интересно е, че в този случай дори преводът „Кинг Джеймс” аргументирано следва именно тези ръкописи, след като причината на вярата е посочена безусловно в Йоан 6:35, 7:38, 11:25, 26 и 12:44–46.

ІІ Петрово 1:1, цитиран в защита на Божествеността на Исус Христос, е много по-ясен в новите версии на Библията, преведени от критичния гръцки текст на Новия завет, отколкото в „Кинг Джеймс”, който следва Текстус рецептус:

(...) чрез праведността на Бог и Спасител наш Исус Христос (KJV).

(...) чрез праведността на нашия Бог и Спасител Исус Христос (NIV).

В Ефесяни 1:14 пропускът на фразата чрез кръвта Му не представлява богословско отклонение, тъй като е ясно посочена предварително в Ефесяни 1:7.

Послеслов и перспектива

Нужно е да се отбележи, че въпреки многобройните грешки, поправки и преработки в различните издания на Текстус рецептус от Еразъм до Стефанус и Беза съмнение в автентичността на самия Нов завет няма. Най-разпространеният и използван английски превод на Библията – „Кинг Джеймс”, почти 4 века диктува начина, по който се чете Библията не само в западната култура, а и в новооткрития свят. Но днес палеографи, лингвисти и преводачи на Библията работят с над 1000 новооткрити гръцки текста, като установената разлика между тях е неповече от 4–5%. Нито една от разликите в различните ръкописи не представлява богословска или доктринална пречка за общоприетите християнски доктрини и практикуването на вярата. От което следва да заключим, че въпреки грешките на хора, преписи и издания Бог запазва Своето Слово през вековете, за да може то да подейства за спасението на безсмъртни човешки души и с това да промени историята на човечеството за вечността.

Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата, то как ще избегнем въздаянието ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас... (Евреи 2:2, 3)

« назад