Имената на Бог

Габриела Николова, 11.10.2010



Кое е името на Бог и защо евреите не са го произнасяли? Какво означава това име и как то разкрива същността на Бог? Всичко това ще разберем от д-р Чавдар Хаджиев – богослов и специалист по Стар завет.

Кое е първото име на Бог, което срещаме в Библията?

В първите две глави от Битие се срещат две наименования на Бога: в първа глава – там, където нашата Библия превежда еврейския термин с думата Бог. На еврейски е употребена думата Елохим. Това е общият термин за Бог – не само еврейски, но и семитски. На арабски е Алах/Аллах – добре известна дума на всички. На еврейски и другите сродни езици е Елохим или съкратената форма Ел. Елохим обаче не е име, то е термин, който означава Бог, и съвсем правилно в нашата Библия е преведено като Бог. Факт е, че думата Елохим на еврейски може да означава и богове. Когато се говори за езическите богове, тази дума може да бъде употребена по абсолютно същия начин. Единственият начин да се направи разлика е в зависимост от това, дали има глагол, който е в единствено или множествено число. Тоест, ако е „Елохим каза“, значи е Бог, а ако е „Елохим казаха“, означава „боговете казаха“. В исторически план това не е така. Гледайки назад след откровението, което ние имаме в Христос, можем да видим, че има и по-дълбоко значение, в смисъл че Бог има някаква множественост. Но тази идея не се съдържа като такава в термина – чисто исторически.

Вие казахте, че това не е името на Бога. Кое е тогава Неговото име?

Името на Бог се среща в библейския разказ още във 2-ра глава на Битие, където е преведено в нашата Библия като Господ Бог. На еврейски това е името Яхве и това в древноеврейската религия е собственото име на Бога. Името е открито на Мойсей в момента когато Бог го призовава да изведе израилтяните от Египет в Изход, глава 3. Едно от възраженията, които Мойсей има към Бога, е как да отиде и да изведе народа от Египет, като той не знае как се казва Бог, какво е Неговото име. Тогава Бог му казва: „Аз Съм, Който Съм“; дори по-точно преведено би било: „Аз ще бъда, Който ще бъда“, което на еврейски звучи „Ихие ашер ихие“. Тази дума ихие, която означава Аз ще бъда, всъщност идва от името Яхве, което е собственото име на Бога и отразява Неговата същност, според старозаветното разбиране за това, Кой е Той.

Чувала съм, че никой не знае със сигурност как точно се произнася това име, тъй като евреите не са го произнасяли.

Да, това отчасти е вярно. Думата Яхве всъщност е съвременна конструкция на учените, които са се опитали да възпроизведат как е звучало името на Бога в старозаветния период на базата на най-различна откъслечна информация в църковните отци, на други места, в собствените имена в Библията, които съдържат името Яхве. Причината за това е, че още в библейския период евреите постепенно спират да произнасят собственото име на Бога Яхве под влияние на третата от Десетте Божи заповеди, която казва: „Да не произнасяш напразно името Господне“. Първоначално тази заповед всъщност означава, че името не трябва да се използва напразно, но довеждайки нейното тълкуване до някаква форма на крайност, те спират да го произнасят изобщо. Вместо Яхве евреите при литургичното четене произнасят еврейския термин Адонай, който означава Господар или Господ. Затова обикновено там, където в Стария завет се употребява думата Яхве, нашата Библия превежда Господ, продължавайки тази древноеврейска традиция.

Каква е връзката тогава между Яхве и Йехова? Едно и също нещо ли е, или има разлика?

Йехова е едно много особено явление, то всъщност е съчетание между съгласните на думата Яхве и гласните на думата Адонай. Текстът на Стария завет е написан само със съгласни и затова там, където се среща името Яхве, се съдържат само четирите съгласни, които съставляват това име – й, х, в, х, като последното х не се произнася и в оригиналния текст. Това е означавало Яхве. По-късно, когато евреите спират да произнасят името, те четат на тяхно място думата Адонай и затова векове по-късно, когато в един момент евреите решават да запишат гласните в текста, те ги записват с помощта на знаци отгоре и отдолу. На четирите букви на Яхве, те добавят съгласните на Адонай – а, о, а. Когато тези гласни биват написани върху съгласните на еврейския текст, се получава Йехова. Така че името Йехова всъщност представлява смесица между съгласните на Яхве и гласните на Адонай. Мога да дам един съвременен пример – моето име е Чавдар, аз съм богослов, това е все едно да вземеш съгласните на Чавдар и гласните на богослов, да ги комбинираш и да ме наричаш Човодор.
Причината да се поставя такъв голям акцент върху името на Бог е, че в момента когато Той го открива на Моасей (Яхве – това ще бъде моето име оттук нататък довеки), функцията на това откровение е да покаже на Мойсей какъв е Бог, Кой е Бог. Идеята на това изречение е, че Мойсей ще види характера на Бога в Неговите дела, които Той предстои да извърши на изхода от Египет. С други думи, когато Бог се открива като Яхве, Той се открива като Бог, Който е близо до човека, Бог, Който спасява, извежда Своя народ от Египет, Бог, Който се грижи за народа си, Който ги води и Който не е далече. Това стои в същността и значението на това име. Затова, когато Бог се обръща към хората, Той казва: „Аз Съм Господ, Аз Съм Яхве – вашият Господ, Който ви изведе от Египет.“ Двете са тясно свързани. Това е нещо, което в наши дни е надминато от едно друго и по-велико откровение, и това е идването на Исус Христос. Всъщност в Исус Христос Бог извършва отново това, което Той извършва по времето на Мойсей. Той разкрива Себе Си, но вече по един много по-пълен и явен начин. Той разкрива Себе Си в кръста, възкресението и личността на Христос. Затова в този смисъл Неговото име е видно в личността на Исус Христос, а не толкова в името Яхве. Така че, бихме могли да кажем, че Исус включва това, което Яхве е съдържало в Стария завет, но и много повече.

Днес ние като християни как да се обръщаме към Бог? Към Исус или към Бог-Отец – с какво име?

Новият завет обикновено употребява терминът Отче към Бога или Татко, преведено на по-съвременен език. Според мен напълно библейски издържано е да се молим на Бог-Отец в името на Исус Христос.

Можем ли да кажем, че след като ние се обръщаме към Бог с названието Отец, това един вид изразява нашата принадлежност? Тоест за нас името вече не е толкова важно, колкото нашето отношение.

Името е важно дотолкова, доколкото то изразява същността. В древния свят всъщност да дадеш на някого или на нещо име, означава да изразиш нещо по отношение на неговата същност. Затова даването на имена е толкова съществен и важен момент в древноеврейската култура. В наше време ние правим това не толкова като даваме имена, но е по-прието това да се прави по други начини. Затова, когато се обръщаме към Бога като Отец, тогава когато се обръщаме към Него в името на Исус Христос, ние показваме това, което Той реално е открил за Себе Си на нас, и това, какво е нашето взаимоотношение с него.

В Откровението на апостол Йоан виждаме един стих, в който се казва, че Божите светии и служители ще бъдат във вечния Ерусалим, те ще гледат лицето на Бог, а на челото им ще бъде изписано името Му. Какво означава това?

В книгата Откровение, където се намира този откъс, има много символични неща. Всъщност цялата книга е изпълнена със символика и образи, които в никакъв случай не бива да се вземат буквално. Един от тези много силни символи е идеята за имената, като всъщност Откровение разделя цялото човечество на две групи. Едната група са тези, които носят на челото си името на звяра или символа на звяра 666. А другата група носят на челото си името на Бога. Това като символ произлиза от тази недобра практика хората да се жигосват. Когато имате роб, вие можете да жигосате своя знак някъде; ако го направите на челото му, то тогава е видно за всички на кого принадлежи този роб. Тук тази практика е използвана в един символичен смисъл, че хората се делят на две групи, които явно принадлежат на двама различни господари. Основната разлика с робите е, че в тези две групи хората избират къде да се присъединят, тоест поставянето на знака на челото им е доброволен акт от тяхна страна. Онези, които отиват в новия Ерусалим и носят на челото си името на Бога, всъщност са избрали да принадлежат на Бога, да Го следват и да Му служат.

Цялото интервю можете да видите тук

« назад