Мечтая Исус да ми каже: „Познавам те!”

ЕВ, 11.04.2005

Специално интервю с Дейвид Уилкерсън

В България сте известен предимно със служението си сред наркомани. С какво се занимавате в момента?

Все още имаме домове за наркомани. Преди 40 години Бог ме призова да се занимавам с това и сега имаме основани над 500 домове по целия свят, включително и в мюсюлманските страни. Всичките ни центрове се издържат самостоятелно. Хиляди наркомани и алкохолици се обръщат към нас за помощ. А сега съм пастор в една църква в Бродуей, Ню Йорк. Много пътувам. Канят ме да говоря на много конференции.



Близо 5000 души изпълниха зала 1 на НДК

Имате голяма църква в Америка. Какво ви стимулира да пътувате по цял свят?

Получавам стотици хиляди писма от пастори, в които те изразяват своето отчаяние, умора, тревоги. Искам да помогна, защото имам дългогодишен опит и чувствам, че мога да говоря от позицията на духовен баща, особено на младите служители. Искам да ги окуража. Умората и влиянието на света в Европа са се засилили. Поради надигащите се светски движения става все по-трудно да се разпространява Благата вест. Моля се на Бог да ми даде състрадание към тези пастори, за да ги насърча като духовен баща, а не да им раздавам правосъдие. В Библията е записано, че няма много духовни бащи.

Кои са едни от най-важните уроци, които сте научили през годините и искате да предадете на поколението след себе си?

Най-великото служение е да познаваш по-дълбоко Исус, с цялото си сърце. След 50 години служение смятам, че това е основата на живота. Тук не става въпрос за методи, нито за начини, по които да се изгражда църква. Важното е да научиш хората, как да познават Исус. Особено покрай събитията около смъртта на папа Йоан-Павел Втори много млади хора се стичат в Рим, защото намират в него посланик на мира. Може би един на хиляда от тях е посещавал църква. Когато ги попиташ защо не ходят на църква, те отговарят, че не намират живот и църквата не е адекватна на съвремието. Четирийсет години от служението си съм работил с млади хора и искам да приканя пасторите да протегнат ръка към младите хора. Ако пасторите наистина познават Христос и Го проповядват на младите с живота си, това ще разпали нова ревност за Христос у тях.

Каква е тайната да опазиш тази ревност?

Трябва да прекарваме време с Бога. Това, което се наблюдава сред водачите от най-различни деноминации, е, че повечето от тях са толкова заети, че нямат време да се молят. Но трябва да намериш такова време!
Сега повече отвсякога църквите се нуждаят от водачи, които не само носят идеи, но имат жива връзка с Бога. Това търсят младите.

Вие говорите за изпитанията в служението. Кое беше най-тежкото изпитание в живота ви?

Всичко, което съм научил, е чрез изпитанията. Не си спомням да съм научил нещо, когато всичко е било наред в живота ми. Например по времето на комунизма в Русия или сегашните гонения в Китай църквата процъфтява.
Смятам, че едно от най-големите изпитания, които ще засегнат България, е стремежът към благоденствие. Това е моментът, в който християните ще пожелаят къщите и колите. Аз вярвам, че Бог иска хората Му да бъдат материално благословени, но виждам разрухата, която вследствие на тези неща съществува в Америка.
Вярвам, че най-голямото изпитание, което идва в България, е желанието за материално благоденствие – ние го имаме в Америка, но виждам, че то разрушава.
Истината е, че когато търсиш Бога, ще имаш всичко!

Какво е посланието ви към служителите в България?

Основното е да познават и да разбират Христовия ум. В Библията се казва, че трябва да имаме Неговия ум – да мислим по начина, по който Той мисли, и да живеем по начина, по който Той е живял сред хората. Исус каза: „Отказах се от славата Си и станах слуга”. Когато хората виждат човек на амвона, който не живее, за да бъде известен, не се стреми към собствената си слава, а желае да служи, това впечатлява хората, които искрено търсят Бог. Можете да изградите мощна църква!
Може в Америка да сме хиляди хора от различни нации, но това не означава нищо за мен, ако не съм слуга на тези хора. Когато желанието да имаш успех стане цел на живота ти, църквата ще бъде напълно унищожена.
Посланието, което нося тук, е свързано с това, Бог да ни даде смирени хора, които не търсят своята слава, а искат да бъдат слуги. България не се нуждае от огромни църковни сгради!
Скоро един проповедник каза нещо, което може да послужи като предупреждение за България: „Ако чуете, че Исус идва, забравете за това! Той не идва, за да ти даде нова кола и хубава къща! Ако Го желаеш заради това, Той не може да дойде!” Аз живея в хубав дом и имам добра кола, но тези неща не означават нищо за мен, не заемат място в сърцето ми!
Надявам се, че конференцията тук ще бъде сериозно предупреждение за разрушителните сили, които идват, за да унищожат Евангелието. Бог иска да ви благослови материално, но първо трябва да се сдобиете с богатствата, които са скрити в Исус Христос! Благодарете на Бога за всичко, което ви е дал! Материалното благоденствие не е целта на живота! Аз вярвам, че е време църквата в България да се надигне и да каже: „Ние сме хора на Бога! Научили сме неща, които искаме да предадем на други!”

Какво наследство бихте искали да оставите на следващото поколение?

Най-важното нещо, когато застана пред Трона на Бога, няма да бъде списъкът с нещата, които съм направил. Това, в колко библейски училища си бил и колко книги си написал, няма да означава нищо. Когато навършиш 70, започваш да осъзнаваш, че единственото, което си е струвало, е било общението ти с Христос.
Искам един ден да мога да кажа като апостол Павел: „Не зная никой друг, освен Христос, и то разпънат”. Това е пълното удовлетворение. Когато светът види пастори, които са удовлетворени от взаимоотношенията си с Христос, те няма да имат нужда от нищо друго!
Когато застанеш пред Бог, единственото нещо, което ще има значение, е да погледнеш Исус в лицето и Той да ти каже: „Аз те познавам!” Аз мечтая да чуя това: „Познавам те!”

« назад