За следите, които остави папата

Габриела Николова, 07.04.2005

Монсеньор Христо Пройков е апостолически екзарх на Католическата църква от източен обред и председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.

Вие сте били ръкоположен в духовен сан лично от папа Йоан-Павел Втори. Имали сте непосредствен контакт с него. Какъв е той като личност?

Папа Йоан-Павел Втори наистина е забележителна личност, но е и велик пастир. В историята на нашата Католическа църква ще остане със светла диря. Той направи много – и за света, и за християнството, и за толкова много хора, даже за отделни личности, една от които съм аз. В Католическата църква папата е този, който именува всички епископи, но не е той, който ги ръкополага. През 1993 г. аз бях именуван от него за епископ на нашата Католическа екзархия. По негово изрично желание през 1994 г. в църквата “Свети Петър” в Рим той ме ръкоположи заедно с още 12 други епископи от целия свят. Това е събитие, което оставя светла диря в живота ми. В неговото желание да ме ръкоположи виждам не толкова признание към моята личност, въпреки че съм щастлив, отколкото признание към Католическата църква в България.

Можете ли да посочите някои конкретни области, в които намесата на папата е оказала решаващо значение?

Литургията е вече преведена на всички езици – дори и на диалектите, което прави самата служба много по-близка до вярващите. Така те могат по-активно и съзнателно да участват в нея. Това е във вътрешноцърковен план. Създадени бяха комисии между православни, католици и протестанти, които действаха на международно ниво (и продължават да работят). Те не само търсят диалог, но и работят, за да разрешат някои проблеми. Преди 2 години на среща между православни и католици в Рим стана ясно, че папата не държи православният свят да признае първенството му, а иска православните да кажат по какъв начин те признават негово съществуване на престола.

Какъв беше откликът?

Сега още се работи по въпроса, но когато и да бъде решен, знаем, че отговорът му ще бъде предизвикан по инициатива на папа Йоан-Павел Втори.

 Папа Йоан-Павел Втори беше първият папа, който поиска публично прошка от евреите, а и първият, който влезе в джамия. Значи ли това, че християните се отварят и към другите религии?

Йоан-Павел Втори отвори много врати и издигна много мостове, които остават издигнати и до днес. Той нарече юдеите “нашия по-голям брат”, защото те са такива. Когато влизаше в джамията, той си сваляше обувките, за да покаже уважението към това, което мюсюлманите уважават. Така че тази отвореност не означава компромиси с принципите на вярата.

Папата беше категоричен по някои въпроси. Той се обяви против абортите, против браковете между хомосексуалисти, против ръкополагането на жени за свещеници. За това е обвиняван в консерватизъм.

Що се отнася до консерватизма на папа Йоан-Павел Втори – това е консерватизъм дотолкова, доколкото е поставен в Евангелието. Евангелието е от 2 хиляди години. То е учението на Исус Христос и всеки, който иска да бъде пълен последовател на Исус Христос, трябва да следва Евангелието в пряк смисъл. Никой не е против прогреса на света. Папата също не беше. Винаги е насърчавал прогреса. По негово време Ватиканът се сдоби с телевизия, която започна да работи. Но що се отнася до принципите на вярата, той не можеше да има друга позиция. Мисля, че който и да е след него, ще отстоява неговата позиция.

« назад