Европейският съюз подкрепя комунистическата партия

Виктор Костов, 28.04.2006

Преди няколко дни (на 13 април 2006 г.) прочетох новината, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъдил България. Когато чуя такава новина, обикновено се радвам за това, че справедливостта е възтържествувала, тъй като българската държава има сериозни заслуги в нарушението на човешките права и ЕСПЧ помага за промяната на това положение. В този случай обаче не беше така. Българската държава е била осъдена за това, че съдът е отказал регистрация на БКП (Българска комунистическа партия}. Мотивите за отказ на регистрация на комунистическата партия, така както са посочени в новината, са напълно основателни – комунистическата партия е посочила в целите си “революционна промяна на обществения строй”. Фактът, че това решение идва от Европейския съд, е тревожно.

Три са факторите за тревога. На първо място, личи неразбирането на Европейският съд за това, какъв е характерът на комунистическата доктрина и практика. А именно – фанатизирана атеистична секта, която цели отхвърлянето на конституционно установения строй, за да наложи общество управлявано от пропагандна реалност, винаги насочена срещу християните и тяхната вяра. Доказателство за това не е само българската и източноевропейската история, но и съвременен Китай, Северна Корея, Куба, Виетнам. За да не се повторят миналото и съвременният опит за налагането волята на комунистическите организации на цялото общество, би трябвало страни, преживели този режим, да могат да ограничават законово подобни организации, които търсят с насилие да наложат своя диктатура. В този смисъл решението на българския съд е напълно законно и исторически издържано.

От комунистическия строй пострадаха и християните, които бяха подложени на фарсови процеси, гонения, интернирания и инфилтриране на агенти предатели в редовете на редовите вярващи и техните събрания.

Всяко нещо, което е благородно, човечно, чисто, християнско, бе станало цел на унищожение от комунистическата партия и нейните слуги. Комунистическият строй деформира националния характер на българите и изкриви представата за християнство. Това стори във всяка страна, в която бе установен, воден от комунистическа партия и неин вожд. Целият народ бе заставен не само да отдава почести по манифестации на „вождове”, но и да извършва реални актове на идолопоклонство.

Хората на възраст над 30 години си спомнят помпозните и глупави манифестации пред трибуни с хора, които гледат мрачно, живеят затворен и охолен живот и привидно търсят да наложат на целия свят диктатура на пролетариата. Ухилени тълпи под строй крещяха “Вечна дружба”, “КПСС–БКП”, “Слава на Партията” и други подобни идиотизми.

Комунизмът роди безумието на цяло едно общество, което се опитваше да наложи на себе си и на всеки свой член идеята за свят без Бога. Това общество, в което на хората се тръбеше, че Исус Христос е измислена личност, роди и безпомощността на посткомунистическото българско общество да се справи достойно с проблемите си. Безбожието насърчава лошите черти в човешката природа: безхарактерност, нагаждачество, подлизурковщина, злоба и уреждане на себе си на всяка цена.

Комунистическата партия бе една култова организация, метастаза, която се нагоди към условията на посткомунизма.

Нетърпимостта към всяко различно мнение e досадно явление във всекидневието на българите и до ден днешен. Тази нетърпимост е плод на сведените до изкуство комунистически методи на пропаганда и промиване мозъците на хората. Ето тези разсъждения, основани на преживени и изпитани исторически факти, явно са чужди на Европейския съд по правата на човека. Нещо повече: защитник на ценности на Европейския съюз като идеологическа и политическа система, Съдът по правата на човека изразява своето неразбиране и дори подкрепа за комунистическата идеология. Как? Като не разпознава явното противообществено настроение на тази организация, не отчита нейното доказано противообществено минало и я поставя на равни начала с всички останали политически и обществени организации.

Това положение ни поставя пред задължението като християни да се подготвим за всякакви изненади с промените, които разширяването на Европейския съюз ще наложи на църквите и в областта на свободата на вярата и нейното изразяване. Политическите промени от присъединяването на източноевропейските страни към съюза имат много положителни страни. Такива са налагането на стриктни изисквания за спазване на демократичните ценности и придържането към правилата на свободното общество не само на думи, а и на практика. Заедно с това обаче виждаме налагането от Брюксел на един бюрократичен мироглед, който много прилича на октопода на държавно-партийния апарат от времето на комунизма, който държеше да владее цялата личност, дори и вярата и душата на хората. На второ място, за да участва в по-голямата общност на европейските народи, България ще трябва да се раздели с част от суверенитета си.

Имайки предвид срастването на властта с организираната престъпност, това има своите силни и положителни страни – външните фактори ще изискват сигурност и ред и ще се стремят да ограничат намесата на престъпността в легитимната власт. От друга страна обаче, всеки опит за оригинално и независимо решаване на въпроси от обществения и културния живот ще бъде белязан с намесата на паневропейската бюрокрация, която едва ли ще съчувства на конкретните хора и ситуации в отдалечените провинции на новата европейска империя. Признаването на комунистическата партия по съдебен ред в резултат на изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека едва ли ще върне комунизма в България. За много хора обаче, включително за мнозина християни, това решение показва липсата на чувствителност на европейските структури. Показва и че вътрешният за обществото ни стремеж към самостоятелно противопоставяне на античовешка идеология като комунистическата ще подлежи на одобрение от хора, които не са се докосвали да плодовете на този атеистичен фанатизъм.

Това e повод за загриженост и молитва.

« назад