Семейството и християнското възпитание

Виктор Костов, 12.12.2007



Свободата на религията и съвестта са пряко свързани с възрастта, в която вярата може да се упражни. Често децата, израснали в християнски семейства, придобиват християнски ценности. Логично, децата, които растат в атеистични и безбожни семейства придобиват ценностна система, в която няма място за Бог. Българската действителност, мрачна и пропита от годините атеизъм, последвани от годините брутален див посткомунистически капитализъм, е неблагоприятна среда за отглеждане на деца в истински християнски добродетели. За съжаление институциите, на които разчита българското общество за положително въздействие върху младото поколение, не са ефективни в правилното възпитание на децата, тъй като те са отражение на ограничителното, атеистично и езическо мислене в обществото. В такива условия семейството, особено християнското семейство, е единствената безопасна за децата зона. Въпросът е може ли семейството, дори да иска, да се справи с агресивната държава, която цели да обсеби контрола върху децата и да го изземе от семейството. В минала статия отбелязахме колко агресивна е хомосексуалната пропаганда, която цели да превърне приемането на перверзията в морална ценност в досега девственото в това отношение българско общество. В същото време, ако погледнете националните програми, по които работи т.нар. Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), ще ви стане ясно, че от тях не може да се очаква нещо кой знае колко добро. Да прегледаме една от дейностите на агенцията, например тази под името “Национален план за действие срещу сексуална експлоатация на деца с търговска цел”. Ще установим, че в този план за действие няма НИТО ЕДНО мероприятие или дейност, които да отдават сериозна роля на семейството, семейната среда, семейното и религиозното (християнското) възпитание като начин на предотвратяване на сексуалната експлоатация на деца. Всички инициативи са предадени на държавната бюрокрация – МВР, ДАЗД, МОН и т.н. Макар и негласно, тази програма говори за стремежа на държавната бюрокрация да изземе възпитателните функции на семейството в области, в които би трябвало то да е най-силен фактор в обществото – отглеждането на децата. Преди седмица-две бях в салона за посрещачи на софийското летище. На плазмен екран, видим от всички в салона, се прожектираше страстна целувка между двама мъже, облечени в черно, които след това се отдалечиха хванати за ръка. Дали ДАЗД и нейната председателка ще се поинтересуват да защитят децата от този тип неморално поведение и откровена хомосексуална пропаганда? За отбелязване е, че законодателят се тревожи повече от “упадъчното” религиозно въздействие върху младите хора, отколкото от действителното разрушение във възгледите на децата, предизвикано от неконтролираното и свободно разпространение на порнография в България. Общоизвестен факт е, че в контекста на свободата на съвестта свободата на религията е по-малко уважавано право от свободата на порнографията, за чието упражняване няма специален ограничителен закон. В същото време обаче ЗВ, чл. 7, ал. 5 гласи: “Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни лица освен с изричното съгласие на техните родители или настойници. Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности и институции, освен ако има изричното несъгласие на техните родители или попечители.” Как би звучало, ако подобен текст бе законодателно въведен по повод на деградиращото влияние на публичната порнография? Подобни ограничителни текстове в закона, които да предпазят децата от покварата на мръсните снимки, говор и движещи се образи, няма. Няма закон, който да ограничава събрания на окултисти, екстрасенси и врачки да включват в дейността си малолетни. Вярата в Бога е по-опасна от отдаването на неконтролируемо задоволяване на нуждите на сексуалната природа на човека и това отношение, макар и парадоксално, е изразено в законова форма или пък от черната магия и гадателството. Това положение на практика поставя организираното християнство в по-неблагоприятно състояние от други форми на вярвания и идеологии. Няма нарочен закон, който да забранява малолетни деца да четат и цитират хороскопи и зодии и да попадат под влиянието на тази сатанинска заблуда дори в държавните училища, които посещават. Наскоро загрижен родител християнин ми разказа как се е наложило да се обърне към училищните власти там, където учи десетгодишната му дъщеря, за да бъде свален плакат на разголена чалга певица от фоайето на училището. Всички тези примери говорят, че християните, които имат сериозно отношение към това, да възпитават децата си в морални добродетели и християнски ценности, не бива да се облягат на държавата като източник на такова възпитание. Поради преобладаващия атеистичен и езически “морал” в България този тип поведение е на практика непопулярно и преследвано. Нещо повече – християнските семейства трябва да устояват свободата си от държавно вмешателство в изграждането на своите деца като личности с гражданско поведение, но и силни християнски ценности. Все пак чл. 6, ал. 2 от ЗВ гласи: “Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените си убеждения.” В битката на културите има и духовен сблъсък. Нека да използваме законовите си права, за да устояваме не само убежденията си, но и бъдещето на децата си.

« назад