Влади Балевски – сватбена фотография за хора с отношение

Яна Каролева, 20.05.2010



В брачния ден всеки се вълнува – булката и младоженецът помежду си, роднините се вълнуват за всеки и всичко, а в цялото това вълнение една личност остава като че ли незабелязана. Всъщност точно от тази личност зависи запечатването на всички съкровени мигове – сватбения фотограф.

Влади Балевски (фотограф)

Бъдещите булки не знаят какво искат в сватбения ден – имат някакви идеи, но нямат представа, как протича денят. Но е хубаво, че знаят какво не искат, което е една добра основа. Опитвам се да бъда приятел с младоженците, като не нарушавам служебните взаимоотношения, но нарушавам деловите. Опитвам се „да вляза под кожата“ им, да усетя мечтите и желанията.

Гери Балевска (съпруга на Влади)

Вече достатъчно години сме заедно, знам какви са неговите изисквания, какви са очакванията му и ми доставя голямо удоволствие да го наблюдавам как работи с младоженците. Той работи с такова желание и плам, сякаш това е неговата сватба.

Иво Орешков (работи в екип с Влади за Балевски фотография)

Когато работим заедно, много се забавляваме, правим нещата с голямо желание, със сърце... И затова ни върви.

Влади Балевски

Моята майка е фотограф, израснал съм с фотографията и фотоапарата още от училищните години. Като малък помагах на майка ми, държах светкавици, втори апарат, снимах... Така постепенно навлязох в сватбената фотография, в която се влюбих. До ден днешен определям себе си като сватбен фотограф, макар че това, което снимам, не е просто сватба, то е нещо повече.

Срещата на Влади и Гери

Гери Балевска

Аз бях студентка, завършвах Консерваторията и работех с моя колежка в един хубав ресторант като музикант. Решихме да си направим рекламни снимки и се обадихме на майка му, която е професионален фотограф. Тя ни направи чудесни снимки. Когато се срещнахме на улицата, за да ни ги даде, случайно отнякъде се появи той. Но както знаем, няма нищо случайно – Бог ни срещна. Запознахме се и още на първата ни среща стана въпрос за Бог – аз също вярвам в Него, както и той. И така фотографията стана причина да се свържат нашите съдби и това, че аз съм човек на изкуството и той също е такъв, много ни помага в нашия съвместен живот.

Наскоро Влади и колегата му Иво организираха изложба на сватбените си фотографии, за да покажат труда си и да предадат частичка от сватбената емоция на посетителите.

За Влади и Иво сключването на брак не е само пиршество и суетене, а свещен съюз пред Бога за цял живот.

Влади Балевски

Повечето хора се женят и правят църковен брак, много са малко двойките, които не го правят, и това е странно донякъде, защото вероятно нямат убеждение. В Библията пише, че всичко, което се прави без убеждение, е грях. Не пропускам да кажа на двойките, когато се срещаме с тях преди сватбата, че сме християни и че за нас тази сватба е веднъж в живота на човека независимо от предизвикателствата, които ще дойдат пред тях. Българинът е по-скоро суеверен, отколкото атеист, склонен е да вярва във всичко друго, само не и в християнските ценности. Когато употребя думите Бог и дявол, хората буквално подскачат. Когато имат проблеми, те ходят при врачки, а не идват в църквата. Постоянно се сблъскваме със суеверия по сватбите – все се намира някой, който да се намеси: „Вържи си син конец (или червен), излез с ляв крак (с десен крак).”

И ако преди сватбата и младоженците, и гостите се притесняват дали всичко ще протече както трябва, то след нея остават спомените за забавните случки и несъвършенства, които правят този ден уникален.

Влади ни разказа и една от забавните случки на „работната площадка”.

На една сватба си скъсах панталона – от ципа отпред до гайката отзад. Това се случи в църквата. Снимахме една протестантска сватба, в църквата на ул. „Бачо Киро“. Оттам предстоеше да отидем в ресторанта на Дипломатическия клуб. Аз не мога да напусна сватбата, не че нямам доверие на Иво, но сме се ангажирали да снимаме двамата. Отидохме в клуба, там сервитьорите бяха с дълги черни престилки, до под коляното. И аз изкарах цялата сватба така – увит с една престилка. Беше много забавно, всички гости се чудеха защо изглеждам по този начин.

Всъщност това, което най-много искаме, е да имаме възможност да покажем уменията си. Считаме, че имаме опит и добра техника, но върху всичко това искаме да можем да градим. А това става благодарение на доверието и отделеното време от страна на младоженците.
Така че аз си пожелавам всеки един предстоящ ангажимент да бъде достатъчен като време и работен процес, за да покажем това, което умеем.

Цялото интервю можете да видите тук

« назад