„Не само с хляб ще живее човек...”

ЕВ, 12.02.2012

Изложба на Александър Янков

Приятно хладно е в залата на Съюза на българските художници на третия етаж на „Шипка” 6, където са подредени 70 от най-новите живописни платна на художника Александър Янков. Това е една светла изложба, която те приканва да останеш поне за малко насаме със себе си. Да се замислиш, да потънеш в тихото очакване на онази небесна благодат, която изпълва живота ни. Тя е навсякъде около нас. Като бял гълъб между старите панелни блокове, литнал сред суматохата на градския пейзаж. Като усамотение сред Морската градина или просто в най-близкия парк. Като внезапно опиянение от разкрилия се зад един случаен ъгъл приказно красив пейзаж. Като изречена на глас благословия или скрита в дебрите на душата молитва.

Ето какво сподели специално за вас, читателите на ЕВ, художникът Александър Янков:

Мотото на изложбата е „Не само с хляб ще живее човек...”. Наистина хората все повече се замислят за духовното, тъй като разбират, че само с материалното не върви. Всъщност изкуството трябва да е празник за окото и аз обикновено гледам със самите цветове да доставя радост и хората да са удовлетворени, защото изкуството е хармония. Както Бог е направил целия свят хармоничен, по същия начин и художникът се опитва да създаде същото и по някакъв начин да се доближи до Божието творчество. Когато Святият Дух ни изпълни и с тази любов духне в нашите платна, тогава е много лесно да предаде човек онова, което Бог иска да каже на хората.

Искам да нарисувам новия човек, християнския живот, защото някак този живот е все още непознаваем, а е много важно хората да опознаят Бога. Това е най-важното, както казва и Господ Исус Христос: „Да познаеш Бога такъв, какъвто е”.

Много пъти картината узрява в нас и се ражда, но, общо взето, това са темите. Поради любовта и онова, с което Святият Дух ни ангажира, и ние рисуваме – просто изваждаме тези неща и искаме да ги предоставим на хората и да ги дадем.

Апостол Павел казва, че светът не позна Бога с мъдростта си, затова Бог благоволи да даде Евангелието, което е най-големият подарък за хората, за да може да се приближат до Него и да Му повярват.

Повече от 3 години художникът събира късчета от онова, което го вълнува. За да сподели почувстваното и преживяното. Да напомни, че онова, невидимото за очите, е много по-важно от всекидневната порция храна. Защото всеки от нас има нужда от нещо, което винаги ще ни засити – хляб за душата. Гледам една от картините на Александър Янков и си мисля за безкрайната милост, която Господ ни дава всеки ден. Той винаги присъства невидимо до нас, нарамил тежкия ни кръст, понесъл върху плещите Си нашите грехове и човешки слабости. Наш Закрилник и Спасител. Съработник.

„Господ иде!” – така е озаглавил авторът една от най-светлите творби в залата на „Шипка” 6. Питам се готови ли сме да отворим очите си, да вдигнем погледа си от земята и да потърсим Неговата правда сред облаците? Да обновим закоравелите си сърца? Готови ли сме да застанем в тиха молитва, да хвалим с цялото си същество Неговото славно величие? Готови ли сме да се откажем от старите си навици и порядки, да загърбим миналото, да умием себе си с чиста вода и да приемем Неговата воля за живота ни („Водно кръщение”)?

Милост, кротост, благост, търпение, щедрост, грижа, любов – това са плодовете на Духа. Онези съкровища, които всеки един от нас трябва да се стреми да притежава и да пази дълбоко в сърцето си. Като безценни бисери в градината на душата.

Вярата е най-безценното ни богатство. Само зрънце от нея премества планини, само малко квас заквасва цялото тесто.

А всъщност… не само с хляб ще живее човек, а с всяко Божие слово.

« назад