Егоизмът и неговите лица

Майя Райчева, 15.03.2005

Полезно ли е да си нелогичен? Полезно ли е да си егоист?

Съгласна съм с възприетата дефиниция според Тълковния речник – „егоист е човек, който се грижи изключително за личните си интереси, без оглед на околните; себелюбец”. Нека да не изпадаме в крайности или буквално схващане на определението, а да разсъждаваме над въпроса, защо има криза в църквите? Ще отбележа само, че разделенията са изкуствени. Не са Божието най-добро, но са допуснати, за да подслонят многообразието в човешките доктрини и схващания за Бог, та все пак хората да имат (макар и ограничен) достъп до небесните места. Истинският отговор ще е повод за сериозен научен труд, защото проблемът е комплексен, но ние ще го погледнем само от едно от ъгълчетата.
Защо нито една църковна формация не е била достатъчна, за да стимулира “населяването и управлението на въздушните, морските, земните и подземните ресурси”? Защо нито един лидерски екип или едноличен лидер не е помагал за задоволяването и разбирането на четирите човешки инстинкта – хранителен, отбранителен, сексуален и усещането за собствена значимост? Напротив – църковните общества са били последователно водени към потискане и деформиране на естествените и задължителни неща, които Създателят е вложил в човешкото тяло, душа и дух (изобщо не става дума за противопоставяне на Божите закони). Няма забранени области или теми табу, защото сме мислещи и с открити умове.
Освен нелогични етоисти има и логични егоисти. Двете групи подхождат по различен начин при задоволяването на инстинктите си.
По отношение на задоволяването на хранителния инстинкт логичният егоист разсъждава, че при задоволяването на хранителните нужди е по-добре да се съобразява с волята на абсолюта, без да пренебрегва отбранителния, сексуалния инстинкт и себереализацията. Той развива умения за труд, за да може чрез него да добие средствата за задоволяването на този инстинкт. Успява (освен да развие себе си) да осигури храна, топлина, покрив и да натрупа удовлетворение и лични притежания.
Нелогичният егоист задоволява хранителния си инстинкт при първата появила се възможност; не мисли перспективно. Напълно пренебрегва останалите инстинкти – така може да краде и да лъже. После попада под ударите на закона и, разбира се, губи усета си за значимост.
При отбранителният инстинкт се наблюдава това, че логичният егоист е уверен, сит и има натрупани притежания, му трябва усещане за сигурност и защита от алтернативно мислещия нелогичен егоист. Това изисква подготовка за определени бойни дейности (охранителни, отбранителни и нападателни); изисква нужда от съществуване на обществен договор между населяващите определена територия. Тук виждаме, че логиката извиква в съществуване професиите на полицая, юриста, научните работници; нуждата от поддръжка на собственото тяло в изрядна физическа подготовка – за бягане, скачане и др. помощни средства и умения. Така логичният егоист си осигурява удовлетворението на отбранителния инстинкт и сигурността, без да засяга правата на околните, без да се конфронтира с другите си инстинкти.
Нелогичният егоист не се развива пропорционално в тази област, защото още не е удовлетворил хранителния си инстинкт както трябва. Затова всички действия по осигуряване на сигурността са деформирани и погрешни. Нелогичното мислене размества приоритетите и начините за реализацията им.
Относно сексуалния инстинкт, логичният егоист – така, както е сит и сигурен, на него му е драго да се отдаде на удовлетворяването на сексуалния инстинкт и тъй като иска максимума, развива комуникативните си умения, способностите да разбира психиката на партньора; грижи се за външния си вид – естетика, култура, хигиена... Това са психолозите, модистите, лекарите, сексолозите... Логичният егоист прави нещата последователно, за да извлече максимална полза за себе си. В максимума на собственото му удовлетворение той е преизпълнен от желание да дава. Интересува се живо от другия – така с лекота удовлетворява инстинкта си за значимост, защото вижда споделената радост, високата оценка в отсрещния, т.е. вижда собствения си принос за щастието на някого, а това е “заразно”. След като е постигнал удовлетвореност в четирите области на нужди, логичният егоист се превръща в алтруист, който е обект на търсене в християнската доктрина.
Нелогичният егоист не може да постигне трайни резултати в сексуалните си пориви, нито дълбоко внимание от партньора. Това го депресира и комплексира, а когато се съчетае с неудовлетвореностите в другите области, трайно го отдалечава от възможното удовлетворяване на чувството за значимост. Чувства се половин човек! Това, което го държи да не се разпадне като личност (но все пак често пъти се разпада), е неговият егоизъм и Божията милост. Точно егоизмът му ще го попита: “А не мога ли и аз да имам нещата на онзи?” Това ще го стимулира да се пита защо другият ги има, а той ги няма.
Можем ли да заключим, че за човек е по-вредно да е нелогичен, отколкото да бъде егоист?
А сега и вие споделете своите ъгълчета... защото всички сме еднакво важни! Защо има криза в църквите?

« назад