Бог иска да направи повече

, 17.02.2010



Интервю с Дон Моен за Christian Today

Разкажете на читателите ни как стъпихте на музикалната сцена.

В началото на 70-те години на 20. век бях член на групата Love Song. Тя беше част от „Движението Исус“. Тогава, в периода от 1983–1984 г., започнах да ръководя хваление и поклонение, но не бях много наясно какво правя. Не знаех, че ще стана певец. През целият си живот съм свирил на музикални инструменти, но не исках да пея, застанал пред хората – страхувах се. Не можех да говоря пред хора, без да затреперя.

Преди 25 години сестрата на моята съпруга ми разказа как се е молила за нас и във видение ме е видяла да стоя пред хиляди хора, водейки ги в Божието присъствие, пишейки песни, които успокояват „сърцата на царе“. Тогава казах на съпруга си: „Лаура, сестра ти е чудесен човек, но определено не е пророк, защото няма начин да застана и да запея пред много хора.“

Добре ли е да се показват слабостите, за да е видно, че не човек прави нещата, а Бог?

Точно така. Особено когато пасторите ръководят и хваление. Те си мислят, че е необходимо да бъдат невероятни певци, но това не трябва да е така. Не е необходимо един лидер да бъде голям певец, необходимо е да води хората в Божието присъствие. С годините осъзнавам, че поклонението не се равнява на музика и музиката невинаги означава поклонение. Хората мислят, че поклонение и музика са едно и също нещо. Поклонението обаче означава да застанеш пред Бог, да прекараш време с Него, да дадеш свидетелство или да служиш на другите, да бъдеш подкрепа за вдовица, добър съпруг и баща. Правим всички тези неща в поклонение и от време на време пеем. Лесно е да се каже, че поклонението представлява песните, които пеем, но всъщност то е животът, който живеем. От начина ни на живот трябва да се носят песни на хвала.

От доста време пишете музика. Разкажете ни за най-запомнящата се среща с Бог, докато сте композирали.

Една от песните, чието написване си спомням много ясно, е „Искам да бъда, където Си Ти“. Написах я през 1987 г. в апартамента, в който се намираме в момента. Бях седнал на едно голямо пиано. Докато пишех, усетих толкова силно Божието присъствие, че си помислих: трябва да спра да се покланям, понеже ми се струваше, че няма да мога да издържа. Божието присъствие беше толкова силно... спрях да свиря.

Друга силна песен – „Господ ще направи път“, е написана по повод на една трагедия в семейството ми. Малкият ми племенник беше убит в пътна катастрофа, а аз трябваше да се кача на самолета и да пътувам. Опитах се да отменя ангажимента със записите, но не успях. На следващия ден трябваше да отлетя. Докато пътувах, четях пасажа от Исая 43:19 и Господ ми даде думите на песента. Има моменти, когато се получава лесно песента, но понякога се изисква повече работа.

Като ръководител на хваление как насърчавате хората да започнат да се покланят?

Аз не обичам да бъда манипулиран. Не ми харесва хората да стоят и да казват какво трябва да се направи. Искам да създам атмосфера в Божието присъствие, която да позволява на хората да откликват по начина, по който те искат. С удоволствие създавам атмосфера на поклонение и просто зная, че ако ние се покланяме и ако го правим искрено, Господ ще изцелява, спасява и освобождава.

Как окуражавам хората да се покланят ли? Слагам трапеза пред тях, на която има изцеление, спасение и утеха. Каня хората да дойдат и да споделят Божията добрина. Не искам да насилвам никого.

Отразява ли се финансовата криза на служението ви?

Финансовата криза се отразява на църквите и хората, тъй като всичко е разклатено. Според мен хората осъзнаха, че няма към кого да се обърнат, освен към Господа. Открих, че сега те са по-склонни да бъдат отворени към Бога. Като цяло ми се струва, че хората търсят Господа повече, тъй като има все повече страх и несигурност. Аз самият се страхувах. Основах собствена компания и се преместих в Нешвил, след като 20 години бях работил с една и съща компания, която ми носеше сигурност. Беше рисковано, но в сърцето си знаех, че Господ има нещо повече, което трябва да правя.

Има една песен, в която се пее: „Вярвам, че има нещо повече“. Не знаех какво беше то, но вярвах, че за мен ще има нещо повече. Чудех се как да започна да се занимавам с нови неща и в същото време да не оставям старите.

Стиховете, които идват в ума ми, са от Псалм 107:23–27. Звучи добре. В стих 25 се казва, че Господ предизвиква вълните, а не дяволът. Това е картината, която ни трябва, когато преминаваме през трудности и се питаме къде сме сбъркали. Когато учениците решиха да следват Исус и Той им каза да преминат на отсрещната страна на Галилейското езеро, те го послушаха и се натъкнаха на буря. Какво правеше Исус тогава? Спеше. А какво направиха те? Събудиха Го с думите: „Не те ли интересува, че ще загинем?“ Той ги нарече маловерци.

Кой е най-хубавият момент от вашата кариера?

Имал съм привилегията да свиря с някои от най-великите музиканти. Тези моменти винаги са невероятни – тогава осъзнавам с кого ме е събрал Бог. Велики са и моментите, когато виждам Божието присъствие, докато ръководя хваление и поклонение. Няма нищо по-хубаво от това, да усещаш как Святият Дух е около теб и ти казва: „Сине, ти правиш точно това, за което си призван“.

Хората вярват, че през 2010 г. ще се случват повече добри неща, ще има голяма промяна и съживление, чрез което много хора ще се обърнат към Исус Христос. Вие какво мислите?

Според мен християнската музикална индустрия трябва да бъде коренно променена. Тя не е такава, каквато беше. В миналото беше необходимо един артист да излезе на сцената, да изпее песните, да изглежда по определен начин и да танцува, да има свои песни, които да се слушат по радиото, след това да направи турне и чак след това да започне да продава свои записи. Днес вече всичко е различно.

Така се получава, че и в музикалната индустрия хората се питат какво правят, точно както по време на рецесията всички се чудят какво да предприемат. Сега е идеалният момент за Святия Дух да ни припомни защо вършим нещата, с които се занимаваме. Ще се съглася с усещането, че се задава нещо ново. Определено мисля, че Бог иска да извърши много повече, и знам, че хвалението е един от основните моменти.

Господ гледа по лицето на Земята и търси истински поклонници. Той ни казва, че ние ще съградим царството Му. Аз искам да бъда част от него и да имам роля в създаването на музика.

Със съкращения

« назад