Дали Създателят има нужда да твори

Татяна Владимирова, 21.02.2005



Преди време един християнин ми каза: “Изкуството е пълна безсмислица. Може с него, може и без него. Не разбирам как някой посвещава времето си на толкова безполезни неща...” Сигурно ще кажете, че мнението е крайно, че не всички мислят така, но е истина: огромна част от хората днес не разбират защо се вдига чак толкова шум около изкуството. Някой написал страхотна песен – голяма работа. Друг нарисувал картина – не става за ядене. Каква полза? Това не е нещо, без което животът ще свърши. Човек може да живее и без да твори. В древния еврейски храм свещниците можеха и без орнаментите от нарове и пъпки. Израил можеше и да не прави на Йосиф шарена дрешка. И с по-обикновена можеше да го облече. Но не е ли това проява на любов от страна на бащата?... Мисля си: дали Бог има нужда да твори? Налага ли му се? Може ли и без това? Или е искал да си внесе малко разнообразие и започва да създава? Не, Бог няма НУЖДА да твори. Той е самодостатъчен и не Му трябват планети, дървета, тревички, нито хора... Но Той по природа е Творец, Създател. Обича красивите и разнообразни форми. Опитва нови неща. Доставя Му удоволствие да извайва и да наблюдава живота на създаденото от Него. Замислил е да създаде природата и да я засели. Просто така? Без особена полза за Него? По-скоро си е създал проблеми! Нещо повече – всичко е направил по възможно най-добрия начин. Както се казва, дал го е от Себе Си. Много старателно е премислил всяка подробност. Най-изненадващото е, че и в нас е вложил способността Си за творчество. Никое друго същество не притежава тази Божествена способност. Тя е къс от небето, специална частичка от Божествената природа. Свръхестествена и нетипична за материята е потребността да се създават неща, носещи удоволствие на душата. Така както храната удовлетворява телата ни. Не е ли невероятно, че творчеството съпътства Бога преди сътворението на Земята, по време на създаването на Вселената, а и след това, когато Бог дарява творчески способности на човека? Творчеството ще съществува и когато се възцарят новото небе и новата земя. То ще продължава да съпътства историята, защото Бог има да създава още много неща. И ние ще ги видим! Защото най-осезаемо можем да се докоснем до Бога, когато съзерцаваме Неговите творения и Му отдаваме слава за сътвореното. Никой не може съвсем точно да обясни защо една песен е толкова вълнуваща за някого, нито пък защо когато друг гледа определена картина, някак му става по-хубаво; защо този филм въздейства на трети толкова силно, че го мотивира за промяна... Това става повод да се замисля върху думите: “... по Свой образ и подобие”. И всичко става ясно! Ето го доказателството, че не маймуната е моят прародител; че не случайността ме е довела на този свят, защото нито едно животно не се стреми да създава красота. Представяте ли си, Той е вложил в нас не само най-необходимите за живот способности, а в известен смисъл ни е дал екстри – луксозни добавки, за да ни направи като Себе Си, с нещо, което наистина само Той притежава. Това означава да твориш с много старание и любов! Творейки, Всемогъщият не се държи възвишено и могъщо, не пази само за Себе Си Своите велики качества. Решил е да даде частица от тях и на смъртни и жалки същества, без особени достойнства, така лесно поддаващи се на поквара. Защо? Може би ни вярва прекалено много... Или пък твърде много ни е обича!

« назад