Екип на „Нова вълна” проведе трети семинар за хваление и поклонение в Албания

Георги Зидаров, 04.01.2009

За трета поредна година екип от „Нова вълна” проведе семинар за хваление и поклонение в Албания. Събитието се състоя в началото на ноември 2008 г. и на него присъстваха около 65 души от 15 църкви.

За това, как протече семинарът, разказват Трайчо и Ина Стефанови и Светлин Стоянов от българската група хвалители.

Трайчо Стефанов

– Семинарът беше насочен към младите хора – тези, които участват в хвалебни групи и лидери на служения от цялата страна. Основна цел на събирането беше хората, които имат копнеж да се покланят на Бога, да бъдат насърчени и насочени как да развиват и използват музикалните си таланти.

Форумът започна с хвалебен концерт. Той включваше познати песни за вярващите от различните държави, така че да са достъпни за всички. Някои от текстовете на песните бяха писмено преведени на албански език. Концертът беше възможност да покажем на хвалителите, как практически да водят хваление и да търсят Святия Дух.

Семинарът в Албания бе предназначен за музиканти и певци. Със съпругата ми Ина отговаряхме за вокалистите, а ръководител на инструменталистите бе Светлин Стоянов (лидер на хвалението в църква „Шалом” – Ловеч). Той беше и главният говорител на семинара.

При групата на вокалистите основното, върху което искахме да наблегнем, бе нуждата от разпяване, познаване на нотния текст и текста на песните. С Ина споделихме и как се сформира музикален екип.

Ина Стефанова
– В някои отношения българите си приличаме с албанците – чувствителни са на тема музика и хваление. Те бяха много приветливи. Срещата ни с тях беше страхотно преживяване – едновременно време прекарано в Божието присъствие и добра музикална практика.

Светлин Стоянов

– За мен пътуването до Албания е приключение. Минаваш през живописна Македония, попадаш в албанските планини (аз така ги наричам), осеяни със завои. С шофьор като Мирослав Маринов и с разкошната компания на Младен, Янита, Трайчо, Ина и Ачо пътуването беше забавно и едновременно поучително.

На семинара отговарях за хората, занимавали се с китари и свирили на пиано. Ачо се занимаваше с басистите и барабанистите. Групата, на която говорихме, бе много интересна, защото някои от албанците служат сами в хвалението на църквите си. Обяснихме, че броят музиканти не е най-важен, а че и сам човек може да бъде използван на сцената от Бог. Не сме наблягали върху нуждата от професионализъм и тънкостите в музиката, а на това, как и малкото талант, който имаме, можем да използваме за Бог. Виждам резултати от миналите години, когато сме ходили с Чочо в Алабания и сме служили на тези хора. Сега обстановката бе коренно различна. Преди ние искахме да им послужим с опита си, а сега албанците сами осъзнават, че имат нужда да се запознаят с него. Заслугата се дължи на голямата група „вълнари”, която посети страната през май месец т.г.

Вярвам, че Бог отваря врати за служението ни в Албания, и смятам, че не трябва да изпускаме тази възможност. През май 2009 г. се предвижда провеждането на втора конференция, в която да се включат и други млади хора от България, готови да помогнат за Божията работа с албанците.
 

« назад