Милосърдие на улицата – топла супа и парче хляб за бедните
ЕВ, 27.01.2012
Интервю на Даниела Петкова със Саркис Ованесян, директор на „Мисия без граници”
Какво представлява фондация „Мисия без граници”?
Фондация „Мисия без граници” е международна неправителствена организация, която има повече от 50-годишна история. Работи основно в 6 страни в Източна Европа. В България мисията работи от 2001 г. През годините реализираме проекти с различни целеви групи. Една от тях са социално слабите. В 7 града имаме социални кухни, в които понастоящем се хранят повече от 100 души на ден. Това е нещо, което правим целогодишно, защото хората, които се ползват от тези услуги, имат всекидневна нужда от тях. Затова не действаме кампанийно. Идеята е тези проекти да продължават, докато е необходимо. Работим и с инвалиди, на територията на София с 12 дружества с над 400 души, имаме постоянна работа с тези дружества. Подпомагаме ги в материална, емоционална и образователна насока. Правим безплатни компютърни курсове за тези, които желаят. Провеждаме редовни седмични библейски беседи с тях. Работим и със сиропиталища, организираме детски летни лагери за повече от 100 деца сираци. Имаме и една програма, която се казва „Семейство за семейство”, в която помагаме на млади семейства, които са безработни и трудно се справят. Нашата цел е да им помогнем и създадем условия, така че те да останат в България, да осмислят своя живот и да имат препитание тук, в страната. В този контекст започваме една нова инициатива. Проектът се казва „Милосърдие на улицата” и е насочен към целевата група бездомни на територията на Столична голяма община. За тази година сме планирали всекидневно раздаване на топла супа от понеделник до събота на два пункта – единият е градинката „Алжир” срещу Централна гара в София, а другия е градинката непосредствено пред гара Подуяне. Така всеки ден хора, които живеят на улицата, ще могат да се възползват от топъл обяд. Подобен проект започва и в нашата съседка Румъния. Надяваме се ефектът да бъде добър и в света, така че да наберем повече спонсори и съответно да можем да увеличим и бройката на тези, на които помагаме и които имат нужда всеки ден да се хранят. Чух една неофициална статистика, че на територията на София-град има повече от 700 бездомници. Сами може да предположим каква е реалната цифра. По мои наблюдения тези хора се увеличават всеки ден.
Какво е участието на българските християнски църкви в тази инициатива?
Имаме партньорство с 2 християнски евангелски църкви в София. Те ще предоставят свои доброволци, които да се включат във всекидневното раздаване на храната. Едната е Баптистката църква, която е с повече от 130-годишна история, а в София съществува повече от 100 години. Втората църква, която ще осигури свои доброволци, е Християнската петдесятна църква „Подуяне”.
Имате ли информация колко доброволци има?
Общо за двата пункта имаме около 60 доброволци. В удобно за тях време и в удобен ден ще се включват в този проект.
Само в София ли ще бъде тази ваша инициатива, или предвиждате подобна и в страната?
Идеята е нещата да се разширяват. Засега е само в София, но целта ни е да включим постепенно и други центрове, защото проблемът с бездомните хора е доста широко разпространен в по-големите градове, като Пловдив, Бургас, Варна.
Каква е гаранцията, че храната, която ще се раздава, ще попадне у нуждаещите се бездомници, защото все се намират хора, които да поискат нещо, което не е предназначено за тях?
Разбира се, че сме мислили за това. Винаги съществува някакъв риск и тук е мястото да кажа, че имахме специални събрания с доброволците, в които обсъждахме тези въпроси. В процеса на работата ще правим и допълнителни анализи. Целта е не просто да се раздадат порциите на ден, а наистина те да достигнат до тази целева група, която има най-много нужда от това. Първите дни от стартирането на проекта показаха, че ние се движим в правилната посока. Първият ден имахме проблем поради медийния интерес и може би така хората се изплашиха. Но се радваме, че на следващия ден нещата потръгнаха нормално, раздадени бяха всички порции. Признаваме, че ние нямаме опит в работата с бездомни хора, но не мисля, че е толкова трудно те да бъдат различени. Човек, който живее на улицата, първо по дрехите може да бъде разпознат или по лицето дори. Така че се надяваме постепенно да можем да отсеем онези хора, които не са бездомни, които имат своя дом. Разбираме, че има много безработни и те всички се нуждаят, но смятаме, че нещата трябва да бъдат насочени приоритетно към хората без дом. Така пише и в плаката, който сме изготвили. Има хора, които идват и питат за този проект, и ние ги призоваваме да насочват бездомните хора към тези два пункта, защото, нека да признаем, че всеки ден виждаме такива и ако не можем ние самите да им помогнем, то поне можем да им дадем информация.
Вие вече имате впечатления от случващото се. Какви са реакциите на тези хора?
За отрицателно време храната изчезва. Тя е приготвена от фирма за доставка на храна по домовете и офисите и е в индивидуални опаковки, със съответните прибори за еднократна употреба, не е разливна кухня. Взимайки супата, която е 400 мл, с четвъртинка хляб, те намират най-близкото място – пейка, дори на тротоара, сядат и си изяждат храната. Супата е топла, тя се транспортира в специални шкафове, наричат се термофори, които запазват топлината. Целта ни е да предоставим храна с максимално добро качество и, разбира се, която е приготвена само преди няколко часа. Гладният човек веднага си личи. Той не подбира, наистина е гладен, защото веднага изяжда храната. Управителят на фирмата спомена на откриването, че храната, която се приготвя, е абсолютно същата и за бездомниците, и за банкерите. Няма някаква разлика в качеството или начина на приготвяне.
Каква е цената на една порция?
Специално за супата цената е между 1,60 и 1,70 лв. на ден.
Откъде идва финансирането на проекта?
Изцяло от спонсори и дарители от кръга на фондация „Мисия без граници”, от цял свят. Фондацията има филиали в различни континенти – Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, Европа, Америка. Има доста широка мрежа от дарители, които имат на сърце да помогнат на бездомните в България. Принципно благотворителността е присъща на хората, които имат добри сърца, а това са хората, които вярват в Бога, в Исус Христос. Той дойде да спаси цялото човечество и един израз на неговата любов и състрадание бе да твори благотворителност. Тези, които са чели Библията, знаят, че Той също нахрани множества с хляб и риба. Считам, че благотворителността има няколко принципа, които са особено важни за нашата организация. Не само да извършиш добро, но то да не е за сметка на достойнството на хората, които ползват тези услуги. Не само да получат супата, но и да се почувстват значими и приети, да усетят любовта, с която им се дава това. Защото човек не е само същество, което има нужда от храна, но всички имаме нужда от любов, топлота и това да знаем, че някой се интересува от нас. Така че това ще бъде и една от целите на този проект. Доколкото е възможно самите доброволци да влязат в разговор с тези хора, да се види какви са причините, поради които тези хора са стигнали до улицата, и с каквото можем допълнително да им помогнем.
Да разбирам ли, че това е благовестие не само на думи, но и на дело?
Разбира се, нашият спасител Исус Христос казва, че думите Му, които е говорил, са „дух и живот”. Всеки един може да каже, че вярва, че обича Бога, че се надява. Но, както е записано в Свещеното писание, „по плодовете им ще ги познаете”. Тоест делата са тези, които оправдават и доказват нашата вяра.
Държавните институции как реагираха на този проект?
Специално за раздаването на храната на бездомните от Столична голяма община се включиха, като организираха полицейска охрана, популяризираха го, осигуриха базата, върху която ние да стъпим, защото това е проект, който е непосилен само за една организация или институция. Това са проекти с обществена значимост и трябва в тях да се включат максимален брой хора, от които зависи всичко това. Затова благодарим за съдействието на Столична голяма община. Тези места бяха подбрани заедно с тях, необходимите разрешения бяха издадени. Така че това е начинът – да обединим усилията си и всеки един да поеме своята отговорност. Искаме да се поставим на мястото на нуждаещия се, в неговото положение. Истинската благотворителност не е свързана с определени празници, а е свързана с истинска вяра и посвещение 365 дни в годината и съответно цял живот!
Християните охотно ли се включват в благотворителни проекти, или трябва да бъдат подсещани, подтиквани по някакъв начин?
Хората са готови да дадат нещо от себе си, но е необходимо те да бъдат организирани, да бъдат информирани. Изключително важно е да се спечели доверието им. Когато видят, че дадена инициатива върви, те се убеждават, че това нещо е добро и са готови да се включат и в други проекти. В практичен аспект ми се струва, че ако дадената организация вече е спечелила доверието на хората, това е едно добро начало, върху което може да се надгражда.
Как фондация „Мисия без граници” печели доверие? Как информирате хората за вашите проекти?
Истината е, че ние не си служим с много рекламни материали. Наблягаме на това, когато вършим нещо, да го правим в екип. Така хората сами със своите очи стават свидетели на случващото се. По-нататък схемата е много простичка: „Ако аз съм бил с теб и съм видял какво ти правиш, и съм останал доволен от това, аз ще го споделя и с някой друг. И така – от дума на дума, използваме принципа „Предай нататък!”.
Има ли още нещо, което бихте искали да споделите с читателите на „Евангелски вестник”?
Може би това, че проектът за бездомните е само един от проектите, насочени към хората в нужда. Има още толкова много други нуждаещи се, които очакват помощ. Така че нека не чакаме някой друг да направи нещо, а ние самите да започнем да правим нещо. Апелирам към личното съзнание и готовност на всеки един от нас да помогне и, разбира се, това е наша отговорност, която имаме пред Бог като християни.
Благодаря ви!
« назад
|