Азбуката на цветовете

Емилия Илиева, 25.06.2008

Авторът създава творбата си...

Едно многообещаващо начало, което завършва със среща. Тази среща се случва точно тук, където творецът и творенията публично си подават ръка и стават приятели. Посланията помежду им се раждат под формата на цветове. А ние просто вървим и тълкуваме разговора между един художник и неговите картини. Вглеждаме се, за да чуем по-добре празнотата и неизбежността, надеждата и светлината, разказани с азбуката на цветовете...

За своето творчество художникът Александър Янакиев казва: „За мен изкуството е да обичаш Бог и хората с душата си.”

През месец май т.г. в Художествената галерия в София Александър Янков представи осмата си самостоятелна изложба, вдъхновена от ценностите на етиката и вярата. Картините са обединени в няколко тематични цикъла: „Портрети на колеги”, „Кремиковци”, „Пейзажи” и „Библейски теми”.

През 1979 г. Александър завършва Националната художествена академия, специалност „Живопис”. По думите му през 1988 г. настъпва неговото духовно обръщение и повечето му картини оттогава са на християнска тематика.

За него говорят...

Ивайло Мирчев (председател на Съюза на българските художници): „Той най-сетне се реши да ни покаже част от онова, което е творил през годините. Ние се познаваме от отдавна и много се радвам за този естествен резултат от работата му, защото, ако художникът е щастлив в нещо, той е щастлив, че оставя някаква материална следа.”

Проф. Чавдар Попов: „Християнският модел, философията, начинът на живот намериха в живописта на Сашо един много конкретен и индивидуален начин на въплъщение и на претворяване. Него го вълнува не само космическото, това, което свързваме винаги с Бога. Него го вълнува и човешкото, индивидуалното, животът, преживяванията на обикновения, на „малкия човек”, ако използваме метафората на Чарли Чаплин.”

Пулсът на преживяното върху платното...

Но ако пулсът на всяко преживяване върху платното са цветовете, с които е запечатано то, дали същите цветове не преливат извън очертанията на картината – в живота на твореца, и как се случва това?

Александър Янакиев разказва...

С какво допринася вярата в Бог за творчеството на художника?

– Човек се върти в някакъв омагьосан кръг и няма брод. Христос е Този, Който донася хармонията – тези цветове, пъстротата. Ако в миналото човек е живял в черно-бял филм, сега животът му става цветен.

С какво е различно творчеството ви сега, когато вярвате в Бог?

– Сега не си развалям картините. Господ ми помага и по-бързо стигам до целта. Докато преди имах трудности при правенето на една картина, сега доста по-бързо попадам в целта и по-точно намирам изразните средства.

Как изглеждаше творчеството ви, преди да повярвате в Бог?

– Преди да повярвам, рисувах на теми, които пак бяха етични. Интересуваше ме човекът на изкуството, на труда, „малкият човек”. Но след като повярвах, най-интересната тема за мен е човекът, който е намерил хармонията в този свят.

Какво бихте махнали от творбата?

– Бих махнал от картината ненужното – ненужното в скулптурата, за което самият Микеланджело говори.

Кое е ненужното в живота?

– Ненужното в живота е да правиш зло на другите, да те занимава само суетата и злободневното, да мразиш.

Християнството ограничава ли творчеството ви?

– Християнството ни ограничава да не сме зли или да не правим лошо. Както в християнството, така и за да нарисува една картина, човек трябва да се ограничи в рамките на едни цветове, в рамките на красивото.

Срещата...

Авторът създава творбата си... Едно многообещаващо начало, което завършва със среща. Среща между сивотата и озарената надежда, разказана ни с азбуката на цветовете.

« назад