Магазин за изгубени и намерени вещи

ЕВ, 08.06.2007

Лилия Даскалова, kнигата „Който има уши, нека слуша”

Утрото беше изумително красиво. Във въздуха витаеше някаква тайнствена магия, която караше както хората, така и животните да пощуряват. Птиците в двора шумно разговаряха за отминалите месеци на странство в далечни земи и събираха сили за строежа на новите си жилища. Можеше да чуеш шума от

преминаващите автомобили и разговорите на отминаващите хора. Всеки бързаше за някъде. Всички търсеха нещо. Нов живот се раждаше. Любовта чукаше на сърцата на онези, които бяха достатъчно чувствителни, за да я чуят...

Пролетта беше дошла.

Денят беше само за разходка и аз реших да се възползвам от факта, че нищо спешно не ми предстоеше. Облякох се набързо и поех по една от централните улици на града. Времето беше прекрасно и улиците бяха пълни с хора, кучета, коли, велосипеди и всякакви други превозни средства. Целият този шум ми пречеше да чуя дори собствените си мисли, затова реших да свия в една от съседните преки. Продължих безцелно, когато изведнъж погледът ми се спря на табелата на един магазин, която гласеше: Магазин за изгубени и намерени вещи.

– Интересно какво ли продават?– помислих си аз и подбуден от любопитство, влязох.

Вътре седеше една леко пълна и доста любопитна жена, която плетеше жилетка на внука си.

– Заповядайте, господине, заповядайте. Вероятно сте загубили нещо или още по-добре намерили сте нещо много ценно. Миналата седмица дойде един господин, който беше намерил портмонето на жената на кмета. Представяте ли си? Какви ли не неща се случват в днешно време. А тя да вземе да го забрави в таксито, ама нали и те са хора, случва се. Но нищо не се губи в този град. Един губи – друг намира! Ей го на, онзи ден комшията взе, та намери старите кюлоти на дядо си. Е, много важно, ще кажете вие! Намерил миризливите гащи на дядо си. Да, ама не! Оня ми ти дядо да вземе да зашие от вътрешната им страна ценни книжа... Въх, въх, как аз не намеря нещо подобно, ама ей го на – късмет! Казвам ви, господине, нищо не се губи в нашия град. А вие за какво сте дошли? Какво сте намерили?

– Аз нищо не съм...

– Никакви проблеми! Загубили сте нещо значи. Не ревете и не се трошете! Всичко се намира. Търсихте ли го навсякъде? Може да е в някой ъгъл у дома. Седи си там тихо и кротко и просто чака някой да го открие. Намирали сме всякакви неща – от пари до дрехи и вещи с изключителна стойност. Последният случай, който имахме, беше на загубена съпруга. Не се подхилквайте, господине, и такива случаи има.

– И какво, открихте ли я?– запитах аз заинтригуван, но и леко отегчен от

дългата тирада.

– Да ви кажа честно, и аз не можах да разбера какво точно стана. Дали тя не искаше да бъде открита, или той разбра, че не иска повече да я търси, но така и не се откриха. Има и такива случаи, когато хората, които са изгубили нещо, не искат повече да го търсят. Тогава никой не може да помогне, но какво ви занимавам с тези въпроси! Във всеки случай клиентите ни си тръгват доволни от това, което са открили. Може би вие търсите млада и засукана госпожица? И такива услуги извършваме!

– Но, моля ви се... – леко зачервен запротестирах аз.

– Добре, разбирам, малко сте свенлив. Никакви проблеми! Някои неща могат да бъдат поставени, така че лесно да бъдат намерени. Руса или брюнетка?

– Не, благодаря, не се интересувам! Искам да ви кажа, че..

– Е, добре! Очевидно не търсите жена. Да не би да сте загубили работата си, защото за такива случаи имаме специални оферти.

– И това не е. Ако ми разрешите да говоря, без да ме прекъсвате, вероятно

цялата картина ще се изясни – изнервен казах аз с единствената мисъл да си

тръгна.

– Че кой ви прекъсва, говорете! Бих могла да ви помогна.

– Вижте какво, нито съм губил, нито съм намирал нещо. Нито пък имам интерес да го направя. Просто минавах и реших да разбера за какво става въпрос. Това е всичко, така че, ако позволите, ще си вървя.

Реакцията на тези думи върху напористата дама беше повече от изумителна. В един миг цялото й естество се изпъна, бузите и брадичката й почервеняха и

леко затрепериха.

– Това е изумително! Вие, господине, не си знаете интереса! – каза тя, препречвайки вратата. – Не мога да ви пусна да си тръгнете с празни ръце. Това просто ще унищожи репутацията на магазина.

И в следващия момент станах свидетел на рев, какъвто не бях чувал преди.

– Само това липсваше! Ако знаех, че ще си причиня такива главоболия, нямаше изобщо да вляза. Е, добре, предполагам, че все нещо ще измисля.

– Ха така ви искам! Сега да минем към същинския въпрос. Какво сте губили някога?

– Нищо, за което да се сещам. А, слончето с жълтия хобот, но тогава бях на 4 години и сега едва ли ще ми трябва.

– Все има нещо, което сърцето ви търси. Ако не сте загубили нещо материално, то вероятно трябва да потърсим в друга сфера. Само не се отказвайте.

– Вече почвате да ме ядосвате! Вие на Господ ли се правите! Остава и такива проблеми да решавате.

– И какво му е странното?! Вижте, господине, ако искате – вярвайте, но в този град неща се губят и намират всеки ден. И ако искате да знаете, не всички са материални. Ето, вчера един дядо беше изгубил надежда...

– А, не! Моля, не започвайте отново! Какво съм загубил ли? Може би живота си, може би проиграх съдбата си. Ето, казах го, дано сте доволна! Изплаших се и избягах. Аз, който трябваше да давам надежда, загубих своята. Аз, който трябваше да имам вяра, нямам за какво да живея... И за какво въобще говорим! Този, който носеше изцеление, се разболя. А може би така ми харесва!

– А, съжалявам, господине, но аз ви казах още в самото начало – за хора, които са се отказали от своите загубени вещи, няма надежда! Но не се безпокойте, вероятно друг я е намерил.

– Кое е намерил?

– Съдбата ви или там както го наричате – призив, цел, съдба... Някой друг тича в нея сега и това го прави щастлив. Не се безпокойте, господине, на вас така ви е добре. А в нашия град нищо не отива напразно – един губи, друг намира. Важното е всички да бъдем щастливи!

– Но как, та аз не намирам смисъл да живея!?

– Е, как! Търсете, господине, търсете! А който търси – намира!

« назад